Понеже възникват обсъждания в правителството, относно термина “Майчин език”, подобно на повдиганите теми от иноземците в други страни от ЕС, ще споделя следната история. Имахме езиков курс при един г-н от САЩ. Той зададе въпроса “От кого сме научили езика”. Получи различни отговори. Моят беше – От Майка ми и Баща ми. И бе правилен. Език се учи от близките, култура също. Това, че дадени същества искат да омаловажат ролята на Майката, ролята на Семейството и Езика за нашето формиране, е техен проблем. А който върви срещу Човека, не го очаква нищо добро.
Категория: Живот (Страница 7 от 20)
Трагедията на Чамкория, на двореца Царска Бистрица, седи в това, че не е достъпен за посещение от хората. Можеш да се разходиш в малкия парк и да хапнеш нещо на скована пейка като “масов турист”. Кафенето в алпийски стил предлага само напитки. За това пък тоалетната е безплатна. В заведението могат да се видят повече интересни снимки и материали, от колкото в така наречената “Галерия”. Там се усеща кичът, в представяне на Н.Ц.В. Борис III. Най-обичаният и предан политик на съвременна България. Ала номенклатурата не спира с гаврите си дотук, марката 5 Сантима, печатана по времето на княз Ал. Батемберг, е върху колаж почта СССР.
Казват, че изпращането сонда на Луната от Индия било постижение. За мен постижение е хората да живеят в Мир. Да се обхождат добре един с друг. Да няма бедни, болни и гладни. Тогава Човекът има място в Космоса.
В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…
Когато станете сутрин благодарете. Благодарете на Бога, че имате най-голямото богатство. Че имате Вашето тяло, ръце, очи, органи. Че сте здрави. Че сте дошли на този Свят за да работите и Ви е даден още един ден Живот. Всеки ден е благословение за Човека, който може да го оцени.
В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.
Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.
Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.
Нямах “равен старт” в Живота, подобно на мои съученици или приятели. Не съжалявам за това. Не съжалявам, че моите деди на са били партизани, не са оцапали ръцете си с кръв, за да вземат чужда Земя или Имот. Не, изобщо.
Не съжалявам, че не учех в елитно училище, че нямах “Лего”, че родителите ми нямаха кола, или японски телевизор. Че не построихме вила на три етажа и не усвоихме парцели в София, или до морето.
Едно остава на човека и това е неговата Съвест. Благодаря на Баба ми, че ми остави смелостта и вярата в Бога. На дядо ми, че е бил убеден комунист, без да мъчи хората и се възползва от обстоятелствата. А обстоятелствата в една тоталитарна държава, могат да превърнат мнозина в нищожества…
Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.
От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.
Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.
По Пътеката на Здравето в Банкя, тече една странна инициатива. Уж в защита на Земята. Има призиви да не пием вода до следваща табела (на 10 мин), да консумираме отговорно. Да гледаме нагоре, докато ходим, или вървим с гърба напред. Изобщо странни съвети, още повече когато Човек се намира в гора, движи се по неравен терен. Лично се спъвам когато не си гледам в краката. Иначе приветствам да експериментираме с начина на ходене, но не и в Гората, или на Планина.
Друго ми прави впечатление. Призиви за ограничаване от питейна вода. Призиви за ограничаване на консумацията. Значи от една страна имаме свръхпроизводство и потребление на полуфабрикати, на вафли, газирани напитки, каквото се сетите. От друга, да не пием най-важната и ценна за тялото ни течност, дадена ни от Природата. Докато едни си позволяват скъпа храна и разточителство, обикновеният човек да пести. Лицемерие!
Проблемите, за които се притесняват хората, при евентуалното въвеждане на Еврото, са от друг характер. Поскъпване на цените и увеличаване на разликата между бедни и богати. Тези, които вземат субсидии, рушвети или пари по “другия начин” в Евро ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да ги обменят. За обикновения човек, чиито Живот поскъпна последните няколко години с 30-50%, това означава неяснота и възможна още по-голяма мизерия, ако крета на една пенсия от 200-300 Евро, а на Запад пенсионерите вземат в пъти по голяма такава.
Апропо, цветните бележки в джоба, парите, не правят Човека Европеец. За това трябва Kултура, Образование, Eзици. Познаване Историята на Европа. Приемане другите народи, част от ЕС, за близки и приятелски. Неща, далечни за нашите политици и голяма част от Българското Общество.
И не на последно място, да се запитаме защо Норвегия, Швеция и Швейцария бягат от Еврото. Вземат пари в Евро, но си пазят националната валута. Хипотетично има опасност една обща валута да се срине. Да загуби стойност. В случай налагането на единна валута в дадено общество и нейната цифровизация, би станало лесен начин за манипулация и контрол.