Човечеството го очаква блестящо бъдеще, тогава, когато технологиите и духовността застанат рамо до рамо. Само и единствено тогава, Човекът ще стане пълноценен жител на Космоса. Ще достигне неговите граници и узнае тайните на Творението.
Категория: Живот (Страница 18 от 20)
Основна роля на жената, дадена ѝ от Природата, е да бъде майка. Заедно с това и възпитателка. Да възпита детето си така, че то да стане пълноценен и добър член на общността. Да не хваща оръжие, да се роди умно и с дарби. Да умножи заложеното у него генетично богатство.
Еманципацията изражда ролята на жената. Тя е склонна да преследва химери като кариера, ръководни постове и творчески върхове. Разбира се, жената може да има различни заложби, ала Природата вече я е благословила. У нея се заражда и оформя чудото на Живота.
Някои днес ще каже, че раждането на деца не е толкова важно. Че възпитанието трябва да се гради не от семейството, но от държавни служители. Че жената трябва да бъде равнопоставена на мъжа. От древни времена хората са почитали женското плодородие. Древните са знаели колко е важно то за Живота и неговото продължаване. Дано да узнаем и ние.
Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.
За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.
Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.
Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.
За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.
Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.
Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…
Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.
Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.
Едно от най-хубавите неща, които можете да направите, е да се погрижите за Вашето тяло. То е Вашето превозно средство, в този живот. Инструмент, създаден мъдро от Природата, с цел да Ви служи в опознаването на тази реалност. Тяло, с което да усещаме, пътуваме, правим любов и продължаваме живота на Човечеството.
Независимо как ще се погрижите за Вашето тяло, то ще разбере и Ви благодари. Сутрешна гимнастика, дихателни упражнения или Ци Гун, всяко нещо, което правите съзнателно за Вашето тяло, е благословение. То спомага да намалите стреса, да поддържате добра форма, да изхвърлите токсините от системата и да добиете нови качества и умения.
Тялото, както и умът, се развиват постепенно. Ако работите за сила или гъвкавост, ще прогресирате правейки малки, но постоянни стъпки. Важно е да не насилвате Вашето тяло, както и Вашия ум. Усетете кога и какво му се прави. Кои упражнения Ви допадат и правите с лекота. Тялото е Ваш приятел и съюзник до живот, за който трябва да се грижите ежедневно и добре.
Вчера германците празнуваха падането на Берлинската стена (Mauerfall). Това бележито събитие се случва през 1989 г. Очите ми винаги се изпълват със сълзи, гледайки кадри от този момент. Стена, която се руши, за да могат роднини, близки, сънародници, да се срещнат и подадат ръка.
Границата, Стената, не бива да съществува в едно демократично общество. Абсурдът на Берлинската стена е разделянето на един народ, на един град, на роднини и приятели. Този, който създава стена, има лични облаги от това.
Стената, границата, са белег за ограничение.
А човекът не бива да бъде ограничаван. Нито от режим, нито от стени и граници. Той е Свободен Дух, който трябва да може да се учи, да се среща с хора и черпи знание и вдъхновение от други култури. Също така да може да търси по-добри възможности за живот и се чувства жител на цялата Земя.
На 10 Ноември 1989 г., в България стават драматични промени. Пада тоталитарното правителство, управлявало страната 45 години. Години, белязани със затворени граници, репресии и ограничения.
След тази дата в нашето общество настъпиха демократични промени. Създаде се многопартийност, както и възможности за частен бизнес и пътуване зад граница. България стана член на Европейското семейство, въпреки че в нея и до днес работят сили, белязани от тоталитарния режим.
Честит празник!
Вчера учителката по Френски направи интересен коментар. Обсъждахме изображения на две жени. Едната очевидно бременна. Тя сподели замислено “знае ли се, при тези технологии”.
Чудя се как може технологиите да изродят представата ни за това, което наистина има стойност. За живота, за раждането на деца, за приятелството и човешката близост. Защото нито една създадена от материята технология, не може да замени тези неща.
Определени технократски и капиталистически кръгове имат интерес да популяризират идеи, променящи деструктивно нагласите на хората. Какво точно целят не знам, но по-лабилните и податливите се връзват. Все по-често виждаме хора, които избягват очния контакт, но не отделят поглед от смартфона. А в него няма нищо човечно, освен ако не общуваш или четеш книга. А Светът, животът, Човекът, хората са около теб.
Гледах репортаж на австрийската телевизия servus.tv В него се споменава че немското правителство агитира младежи над 11 години, да вземат хормони спиращи половото им развитие с цел “да се самоопределят”. Лекари са на мнение, че препаратите възпиращи половото развитие могат да доведат до сериозни увреждания.
Лично мен тази новина ме отврати. Когато дете има проблем от интимен характер, то трябва да бъде заведено на сексолог. Също така да има добър модел за нормално, хетеросексуално семейство, което да предопредели неговата представа и нагласа. Някой ден то ще стане родител
За мен половете на човека са ясни. Те са два – мъж и жена, както са биологично създадени. Както са описани в Библията. Както сме създадени от Природата, с цел да се любим и размножаваме. Да поддържаме Живота и самото Човечество. Всичко останало е плод на въображението, или излиза извън обяснимите физиологично, норми.
Наистина, даден човек може да се възприема за различен от човек. Това може да е негова роля или идея, ала в този свят ние сме на първо място хора. Не ангели, не демони, не Богове, но обикновени смъртни хора, с тела в два определени пола, освен ако не става дума за аномалии, като при хермафродитите. Тогава имаме физически двуполово същество.
В Природата съм чувал, че хомосексуализмът е изключение. Наблюдава се при маймуните. И наистина Майката на съществуването, Творението, е създало индивиди по двойки при развитите организми, които да продължат живота на вида. Които да го обогатят със своето ДНК, подобрявайки модела.
При човека имаме подобряване на индивида чрез неговото духовно израстване. Чрез отработване на психологическите, семейни травми. Чрез лично надрастване на модела, наследен от родителите и вървене по свой път. В най-добрият случай и чрез създаване на семейство и поколение.
Децата трябва да бъдат възпитавани, че едно от най-хубавите и съкровени преживявания в живота, е да станеш родител. Това е начин да израснеш. Да предадеш знания на бъдещото поколение. Да преживееш детството отново. Това придава и смисъл на Живота. Това е и нашето предназначение.
Кой има изгода от пропагандиране на идеите за различна сексуална ориентация сред децата? Кой има изгода младите да не създават семейства и да живеят в хомосексуални двойки? Кой има изгода да не се раждат деца на Земята? Когато се замислим това биха били други “хора”, чиято цел е да елиминират останалата част от Човечеството.
Ние имаме Човешкото право дадено ни от Бога да живеем, да създаваме семейства, да правим деца и да продължаваме рода и Човечеството.
Ако германците се чувстват притеснени при споменаването на Нацизма или Втората Световна война, то ние българите, трябва да изпитваме подобни чувства спрямо времето на тоталитаризма след 1944-та година. Филмът за Горяните дава информация за това движение на селяни, на хора, защитаващи поминъка и земята си. Докато българинът не поиска прошка за делата си, не застане до тях и не се промени, нищо добро не го очаква.
Вървейки по улиците вчера, в навечерието на днешната паметна дата, си мислех какво да напиша. За младото поколение тя не говори много, защото неудобното минало е изтрито от учебниците. За интересуващия се от история човек, обаче, то е тук.
Свидетели на тоталитарното минало са сградите в центъра на София. Зловещият триъгълник от монолитни постройки на Президентството, Народното събрание и Министерския съвет. В тях са потънали тайни и въпреки свалените знаци на предишната власт лъхат още на нея.
В тази страна никога не е имало комунизъм в чист вид. Никога не е имало народна, братска власт и равноправие. Никога най-интелигентните, кадърните и съвестните, не са заемали полагащите им се места.
Хората замениха вътрешния си морал и страха си от Бога, със страх от милицията и ДС. Един наложен страх, с цел контрол и управление. Бяха затворени границите, сякаш по този начин се опитваха изкуствено да задушат порива на духа на свободния човек.
Как съм живял аз, в този кратък прозорец наречен “социализъм”? Спокойно, хората не караха коли като луди. Ала ни насилваха още ученици, да ходим на манифестации, на които се носеха портрети на личности със спорни способности и принос за хората. Тогава, на манифестациите, можеше да се намери кола в бутилки. Изникваха подвижни колички с продавачи от нищото, които изчезваха след събитието.
Тезгяхите на магазините бяха полупразни. Имаше два вида сирене и кашкавал, един кисело, прясно мляко, масло и един-два вида хляб. Селекция меса само в “Халите”. Екзотични плодове през Зимата. Животът се точеше монотонно и без посока, като много се чудех какво работят възрастните.
На този ден е добре да гледаме филми като “Човекът и народа” на Светослав Овчаров, разглеждащ живота на Тодор Живков. Неговата шеметна кариера из пирамидата на властта. Можем да гледаме документални филми за репресивния апарат на ДС. Да прочетем книгите на Георги Марков. Да се разходим до “Света Неделя”. Всичко това ще да ни накара да се замислим. Да поплачем, да ни заболи. За нас, за другите.
Ала за да можем да изживеем катарзис и да се очистим, трябва да минем през болката, защото тя е колективна. За някои миналият режим е бил удобно място, защото те са се нагодили към него. Имали са качества и са били в полза на определени хора. За интелигентната маса, за свободолюбивия човек – не рядко карцер за неговата душевност.
Не искам да слагам пръст в раната, но знам че я има. Тялото на нашето общество е проядено от язви, иначе нямаше да имаме проблеми. И ако искаме нашите деца да живеят с гордо вдигнати глави, да мислят и да градят по нов, смислен начин, да имаш чест и морал, то трябва да им кажем Истината. Когато са готови. Ние също.
София, 09.09.2022 г