Категория: Здраве (Страница 10 от 12)

Дишането

21.11.2022 / Георги Атанасов

Дишането е вторият стълб на здравето. Учителят Петър Дънов казва, че чрез дълбоко дишане можем да излекуваме всяка наша болест. Личният ми опит в тази посока потвърждава думите му. Диханието е това, което пронизва съществуването. То е присъщо за живите същества, обитаващи Земята.

Струва си да се замислим над библейските думи “Бог вдъхна в него, и Човекът стана жива Душа”. Диханието е това, което отличава живите, одухотворени същности. Развити морски създания, като Делфините, например, също дишат.

Чрез дишането ние поемаме жизнената енергия, Прана, налична във въздуха. Тя навлиза в нашето тяло и насища клетките ни с кислород. Обновява тялото и душата ни и отново се връща в Битието, този път наситена от нашето издишане. Казват, че този който може осъзнато да вдишва и издишва за час, ще се просветли.

Дишането е от изключителна важност за всяка една човешка дейност. Дълбокото, естествено дишане, е присъщо за бебетата и спящия, здрав човек. Дълбокото дишане свързваме със спокойствие, почивка и блаженство. Точно в такива моменти ние сме склонни да мечтаем и намираме решения.

Дишането е важно за спортисти, които искат да постигнат повече. Въздухът е необходим на плувци, в бойните спортове, тичането, изобщо за всички спортуващи, които натоварват телата си. Правилното, дълбоко дишане, води до концентрация и възстановяване на психофизическия баланс.

В приказките се казва, че героят трябва да брои, да диша, преди да извърши нещо. Чрез дишането ние се свързваме с нашия ум, но и не само с него. Даваме възможност да се свържем с Диханието на Вселената, с общото енергийно поле, което свързва всички ни. Затова е добре да дишаме сред Природата. Да проветряваме стаите редовно и спазваме хигиена.

Дишането се свързва и с вътрешна работа. Докато дишаме ние можем да казваме утвърждения, да се молим, да визуализираме. Дишането ще спомогне този процес да става по естествен начин. Както се случва всичко в Природата, чрез нейното естествено космично дихание.

Чрез дишането ние можем да се свържем с по-висшите сфери на съществуване. С Космическото Дихание, пронизващо Вселената и даряващо Живот. С мислите и идеите на възвишени същества. С тези, които дишат и вибрират като нас, на Земята.

Дишането бележи началото и края на Живота на Човека. Първият дъх е поет с плач, последният се отдава с излитането на Душата. И все пак, учени казват че енергията не се губи. Чрез нашето дихание ние ставаме част от безбрежния Океан на Живота и проникваме Цялото.

Затова е добре да дишаме осъзнато. Защото това, с което насищаме ефира, се поема от всички останали. Да дишаме!

Храната

19.11.2022 / Георги Атанасов

Един от трите стълба на Здравето е храненето. Балансираното хранене, в умерени количества и чрез избор на чиста и прясна храна, ще спомогне да се чувстваме добре и живеем по-дълго. Храненето е личен избор, като всеки от нас има предпочитания и нужди спрямо храната.

Личният ми избор е насочен към вегетарианската храна. По този начин не трупам токсини от месото в тялото си, а и обичам животните. Не ям също риба и така наречените “морски дарове”. Като пътеводител за правилно хранене мога да препоръчам книгите на Петър Дънов.

Храненето е свързано с няколко компонента – избор на храна (покупки, бране и др), начин на сготвяне или консумация и самият ритуал на хранене. Изборът на храна е свързан с възможностите и начина на живот. Прекрасно би било да отглеждаме собствена храна, което би ни направило и независими от покупки. Ако притежавате малко парче земя, или градина, тя ще Ви се отблагодари за положените грижи, а продукцията ще е Ваше дело.

Начинът на приготвяне на храната е свързан отново с личните предпочитания. Някои предпочитат храната сурова, що касае плодове и зеленчуци. Кулинарни импровизации могат да се постигнат с малко обработка и въображение. Например кюфтета от тиквички, панирани броколи и др. Ако хапвате млечни продукти заливките от топящо се сирене или кашкавал ще предадат ухаен аромат и вкус на храните.

Не на последно място е важен начинът по който се храним. Учителят Петър Дънов, а и не само той, казва да подхождаме към храната с благоговение. Хранейки себе си ние храним и Божия Дух, който живее у нас. Ние се грижим съзнателно за нашето тяло и душа, а храната има и целебни свойства.

Храненето с другите е и споделяне. Затова и Христос е участвал в Тайната Вечеря със своите ученици. Храненето е братски акт на споделяне. Доверие, между участващите. Хлябът на масата трябва да бъде уважаван, защото според Християните представлява живият символ на Възкресението.

В съвремието се говори много за диети. За бързо, бавно и разделно хранене. Оптималният вариант е да се храним, когато сме гладни. Да не преяждаме, но да оставяме малко място в стомаха си, според Дънов, за да се чувстваме добре. Храната е едно от чудесата които могат да изпитат нашия Дух и тяло през този Живот.

Някой може да каже, че храната е материална работа. Че е занимание за чревоугодници. Вероятно този човек не е готвил за близки. Не е приготвял палачинки на дете, или правил сандвичи за излет. Храната, приготвена с чувство, с обич, е знак за Любов и отношение към Другия.

Личен избор е към какво ще посегнем в магазина. Изчиствайки токсините от него тялото ни добива усет за полезните и вредни нему вещества и ще Ви насочва към правилните за Вас продукти. Защото тялото изисква да се грижим за него и храната е един от начините да го направим.

Жената

13.11.2022 / Георги Атанасов

Основна роля на жената, дадена ѝ от Природата, е да бъде майка. Заедно с това и възпитателка. Да възпита детето си така, че то да стане пълноценен и добър член на общността. Да не хваща оръжие, да се роди умно и с дарби. Да умножи заложеното у него генетично богатство.

Еманципацията изражда ролята на жената. Тя е склонна да преследва химери като кариера, ръководни постове и творчески върхове. Разбира се, жената може да има различни заложби, ала Природата вече я е благословила. У нея се заражда и оформя чудото на Живота.

Някои днес ще каже, че раждането на деца не е толкова важно. Че възпитанието трябва да се гради не от семейството, но от държавни служители. Че жената трябва да бъде равнопоставена на мъжа. От древни времена хората са почитали женското плодородие. Древните са знаели колко е важно то за Живота и неговото продължаване. Дано да узнаем и ние.

Смисълът

13.11.2022 / Георги Атанасов

Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.

За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.

Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.

Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.

За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.

Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.

Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…

Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.

Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.

Грижа за тялото

13.11.2022 / Георги Атанасов

Едно от най-хубавите неща, които можете да направите, е да се погрижите за Вашето тяло. То е Вашето превозно средство, в този живот. Инструмент, създаден мъдро от Природата, с цел да Ви служи в опознаването на тази реалност. Тяло, с което да усещаме, пътуваме, правим любов и продължаваме живота на Човечеството.

Независимо как ще се погрижите за Вашето тяло, то ще разбере и Ви благодари. Сутрешна гимнастика, дихателни упражнения или Ци Гун, всяко нещо, което правите съзнателно за Вашето тяло, е благословение. То спомага да намалите стреса, да поддържате добра форма, да изхвърлите токсините от системата и да добиете нови качества и умения.

Тялото, както и умът, се развиват постепенно. Ако работите за сила или гъвкавост, ще прогресирате правейки малки, но постоянни стъпки. Важно е да не насилвате Вашето тяло, както и Вашия ум. Усетете кога и какво му се прави. Кои упражнения Ви допадат и правите с лекота. Тялото е Ваш приятел и съюзник до живот, за който трябва да се грижите ежедневно и добре.

Ценности

10.11.2022 / Георги Атанасов

Вчера учителката по Френски направи интересен коментар. Обсъждахме изображения на две жени. Едната очевидно бременна. Тя сподели замислено “знае ли се, при тези технологии”.

Чудя се как може технологиите да изродят представата ни за това, което наистина има стойност. За живота, за раждането на деца, за приятелството и човешката близост. Защото нито една създадена от материята технология, не може да замени тези неща.

Определени технократски и капиталистически кръгове имат интерес да популяризират идеи, променящи деструктивно нагласите на хората. Какво точно целят не знам, но по-лабилните и податливите се връзват. Все по-често виждаме хора, които избягват очния контакт, но не отделят поглед от смартфона. А в него няма нищо човечно, освен ако не общуваш или четеш книга. А Светът, животът, Човекът, хората са около теб.

Каква Свобода ще дадеш на индивид, който не знае нейната стойност?

05.11.2022 / Георги Атанасов

Гледах репортаж на австрийската телевизия servus.tv В него се споменава че немското правителство агитира младежи над 11 години, да вземат хормони спиращи половото им развитие с цел “да се самоопределят”. Лекари са на мнение, че препаратите възпиращи половото развитие могат да доведат до сериозни увреждания.

Лично мен тази новина ме отврати. Когато дете има проблем от интимен характер, то трябва да бъде заведено на сексолог. Също така да има добър модел за нормално, хетеросексуално семейство, което да предопредели неговата представа и нагласа. Някой ден то ще стане родител

За мен половете на човека са ясни. Те са два – мъж и жена, както са биологично създадени. Както са описани в Библията. Както сме създадени от Природата, с цел да се любим и размножаваме. Да поддържаме Живота и самото Човечество. Всичко останало е плод на въображението, или излиза извън обяснимите физиологично, норми.

Наистина, даден човек може да се възприема за различен от човек. Това може да е негова роля или идея, ала в този свят ние сме на първо място хора. Не ангели, не демони, не Богове, но обикновени смъртни хора, с тела в два определени пола, освен ако не става дума за аномалии, като при хермафродитите. Тогава имаме физически двуполово същество.

В Природата съм чувал, че хомосексуализмът е изключение. Наблюдава се при маймуните. И наистина Майката на съществуването, Творението, е създало индивиди по двойки при развитите организми, които да продължат живота на вида. Които да го обогатят със своето ДНК, подобрявайки модела.

При човека имаме подобряване на индивида чрез неговото духовно израстване. Чрез отработване на психологическите, семейни травми. Чрез лично надрастване на модела, наследен от родителите и вървене по свой път. В най-добрият случай и чрез създаване на семейство и поколение.

Децата трябва да бъдат възпитавани, че едно от най-хубавите и съкровени преживявания в живота, е да станеш родител. Това е начин да израснеш. Да предадеш знания на бъдещото поколение. Да преживееш детството отново. Това придава и смисъл на Живота. Това е и нашето предназначение.

Кой има изгода от пропагандиране на идеите за различна сексуална ориентация сред децата? Кой има изгода младите да не създават семейства и да живеят в хомосексуални двойки? Кой има изгода да не се раждат деца на Земята? Когато се замислим това биха били други “хора”, чиято цел е да елиминират останалата част от Човечеството.

Ние имаме Човешкото право дадено ни от Бога да живеем, да създаваме семейства, да правим деца и да продължаваме рода и Човечеството.

Бъдещето

07.09.2022 / Георги Атанасов

Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.

В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.

Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?

Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.

Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.

Дом за всеки

06.09.2022 / Георги Атанасов

Наскоро имахме работа при наши клиенти в центъра на София. Сградата е стара и от нея се открива гледка към сгради скупчени около китен двор. На първия етаж клиентът е монтирал машина за бира, а в двора се мъдрят дървени скамейки и чадъри.

Сградата е строена през двадесетте години на миналия век. Таваните са високи. Вратите – боядисани в бял цвят, като са запазени в оригиналния си дървен вид. На някои от тях е монтиран модерен витраж.

Последният етаж е сгушен под покрива. Из скосените помещения са окачени бели дъски, на които са написани програмни кодове. Виждаш много стаи, потенциал за живеене и малко хора.

Това ме натъжи. Защото такава сграда, трябва да бъде ползвана за живеене, а не за бизнес офиси. Помислих си как радостно биха топуркали тук детски крачета. Каква хубава игра или обучение ще тече за мъниците на двора. Ала сградата е населена от юпита, които обичат коктейлите. От дръпнати дами, които важничат след виртуални бизнес срещи.

Искрено се надявам правителството и българското общество да се противопостави на изкупуването на жилищни сгради и превръщането им в бизнес офиси. Особено на фона на демографския срив, който преживяваме. Защото нашата страна има нужда от семейства, от хора и от уют, достъпни за всеки.

Размисли след морето

24.08.2022 / Георги Атанасов

Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.

Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.

Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.

Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.

В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.

Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.

Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.

Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.

Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.

Архив