Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.
Категория: Труд (Страница 4 от 7)
Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.
В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.
Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.
Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.
В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.
Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.
Всички усещаме, че нещо в нашето съвремие не е наред. Капиталът е концентриран в определени структури, които ние щем не щем обслужваме. ВПК, фармация, банки, ИТ гиганти и развлекателна индустрия. Разбира се приход генерират и големите търговски вериги. Като представители на малкия бизнес ние трябва да си помагаме един другиму, за да оцелеем.
Трудът е това, което отличава хората от останалите живи същества на Земята. Животните също работят, градят гнезда, грижат се за малките си, съграждат бентове, ала само Човекът полага дълбок мисловен труд. Само Човекът създава Изкуство. Само Човекът борави със Словото. Само Човекът го интересуват въпросите, свързани с Мирозданието. Само Човекът търси себе си на тази Планета, полагайки физически и духовен Труд.
Трудът е ключ към израз на себе си. Труд положен съзнателно, с вдъхновение и Любов. Обичан труд, това ни прави хора.
Честит празник приятели!
Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.
В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?
Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.
Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.
Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.
Здравето е естествено състояние на Човека. То зависи от различни фактори, като дишане, хранене, движение. Какви мисли имаме, как се обхождаме с другите и себе си. Дали имаме Вяра, как я прилагаме.
Няма лек на Земята, който да не е наличен у хората. Цялото богатство за себелечение е скрито у човека. Духът работи у него и му дава възможност да се изправи. Изправяйки се един, той помага да се изправи цялото Човечество.
Сега малцина говорят за превенция. За спорт, за правилно хранене. За връзката на Човека с Вселената и Бога. Гледат да пробутат някой хап и с него болката, неразположението да минат. Не, страданието е следствие от наша, или колективна грешка, която чрез осъзната работа можем да изправим.
По улиците виждам младежи, на по 20-30 години, карат коли за по петдесет хиляди и повече лева. Не изглеждат като хора, които имат опит в професията си. Да кажеш, че са лекари, инженери, или тесни специалисти. Или пък музиканти виртуози. Не, просто имат отнякъде пари и ги харчат.
Замислям се, кое породи у нас класовите различия. Не, това не е високият ценз. Не са положените усилия, да се докажеш в една област. Да добиеш знания и да си полезен на хората.
У нас възможността да се облажиш покрай някой (евро)проект или финансиране, роди тези новобогаташи. Преди няколко месеца гледам спонсорирана реклама във ФБ – 20 000 лв., финансиране на фирми за дигитално присъствие (каквото и да означава това).
Някой ще каже “Какво се оплакваш Атанасов, нали и ти правиш сайтове?”. За мен, е повече от ясно, че влезлите в схемата ще си купят джипка на старо за 15 бона и си направят сайт-визитка за няколко хиляди. А съм против, защото се пръскат пари, дават на хора без ценз, култура и възпитание да пилят гуми. До следващия проект. А на улиците в София, млади и стари ровят по кофите.
Да инвестираш лични средства, да извадиш пари от собствения си джоб. Да вземеш кредит от банка, да си платиш машините или софтуера. За това се изисква морал и мъжество. Това създава и лоялна конкуренция.
Вярвам, че бъдещето принадлежи на общностите. На хора, които обменят средства и услуги, според собствените си ресурси и способности. Подобен хоризонтален модел няма нужда от централизирано управление. Достатъчно е членовете на общността да имат висок морал, да бъдат добре образовани, да работят за общото благо. Защото всеки допринася за него.