словесни проблясъци
Питам се какво става във Франция, какво става в Париж. Улиците са изпълнени с хора. Възмутени хора. Един дребен човек (un petit homme!), политик с неясни цели и претенции, си играе със съдбата на милиони. И не е само във Франция. Да поставиш хората един срещу друг, да внесеш смут в обществото, това е характерно само за манипулатори и страхливци.
Дано справедливостта да възтържествува.
Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.
В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора, се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.
Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.
23.03.2023 г.
Не бива да се залъгваме, че в днешния ориентиран към печалбата Свят, учени могат да работят свободно за доброто на Човечеството. Някой учен, открил евтин източник на гориво, електроенергия или лекарство, по-скоро ще бъде “премахнат”, а неговата работа потулена. За добруването на хората е нужно съзнание и отговорност.
На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.
По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.
Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.
Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.
Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.
Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.
Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.
Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.
Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.
Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.
Във време на голяма неправда писателят не може да мълчи. “Лекари”, “учени” и “журналисти” могат да мълчат от страх, или да лобират за някоя страна. Писателят, обаче, има дарба и дълг – да сподели какво е преживял, да отрази своето съвремие, да търси и изложи Истината.
Вчера разбирам, че вече не мога да заредя пластиката си за метрото. Картата бе удобна и даваше възможност човек да спести 4 лв при 10 пътувания. Същото се случва и с талона за 10 пътувания, с градския транспорт.
Питам се защо това е поредното извиване на ръцете на гражданите и отнемането им правото да избират как и кога да пътуват? Също така това означава изхвърляне на боклука на десетки хиляди пластики, защото вярвам мнозина са използвали този вид не персонализирани карти.
Центърът за Градска мобилност е пример за структура, която търси начин да облагодетелства най-напред себе си и обслужващите я, а след това да осигури някакъв комфорт на гражданите. Част от този “център” е бившата фирма “Паркинги и гаражи”, която е отговорна за въвеждането на синята и зелена зони, простиращи се в широкия център на града.
Ако управляващите София, искат да намалят потреблението на лични превозни средства в центъра на столицата, както и да насърчат придвижването с градски транспорт, то те трябва да осигурят гъвкави и достъпни тарифи за придвижване.
Лично ползвам градския транспорт, защото при тези цени на горивата ми е по-изгодно и по-бързо. Не се притеснявам къде ще паркирам. Старая се да не замърсявам, карайки в центъра през почивните дни. Всичко това, обаче, не се отнася за стотиците лъскави возила с двигатели над 3000 куб см., които ще видите на известни в столицата места.
С възрастта човек започва да си задава въпроси. Да вижда неща, които са оставали скрити за него, просто защото не са го интересували. Не само с възрастта, но и с отговорностите, които поема. За личните си финанси и ставащото около него. За собствения му живот.
Задавам си въпроса какво е Държавата? Държавата за мен е изкуствено създаден инструмент, институция, която да паразитира на гърба на хората. Как стигам до това заключение ли? Ще взема за пример нашата Държава. И приятели, за мен държавата е просто бездушна структура. Тя не е парчето земя, на което сме дали името “България”.
Държавата, това не са “народните” избраници в парламента, които не блестят нито с ум, нито с доброта. Държавата е нещо различно, ще кажа безлично, дълбоко, в което потъват нашите пари. За държавата е важно да има хора за да има от кого да се храни, но за хората – държава?
Какво трябва да ми дава държавата? Сигурност, сигурни граници? Помощ, когато съм в беда. Здрави и чисти пътища. У нас, не. Безплатно здравеопазване, казвате. Отивам при лекаря и плащам потребителска такса. Защо бе джанъм? Нали цакам всеки месец здравни осигуровки. Колцина зъболекари работят със здравната каса, която от своя страна е решила че нашего братя българинът няма право от повече от две безплатни пломби в година. Добре че имам познат зъболекар, че…
Та, държавата, “Дълбоката държава”. Какво стои зад този термин? Сякаш има пластове, различни от тези на хорските интереси, заради които това имагинерно понятие съществува. Холдинги, структури, бизнеси. И държавата прави техните сделки официални. Умножава парите им. Налага правила, облагодетелстващи едни и ограбващи други.
Аз не искам моите пари да се харчат за въоръжаване. Не само защото съм пацифист, но и защото считам, че не е редно да се купува скъпо оръжие – в случая самолети, от чужда страна. Виж друго е да имаш собствена разработка. А не да купиш хардуер и софтуер, който някой друг може да отключи и управлява дистанционно.
Какво всъщност означава национална сигурност, Държавна сигурност? Това няма нищо общо с хората, с народа, повярвайте ми. Държавна сигурност се грижи за по-горе упоменатата структура “Държава”, каквото и да представлява този “октопод”, да продължава някак си да съществува.
Замислям се как може да е по-добре. Как може да живее едно общество, в което хората са си полезни един на друг, чрез ресурсите които имат. И не за всяко нещо да плащат. Защото октоподът “Държава”, живее от нашето съществуване. Още откакто се родим и добием имущество, а камо ли започнем да работим за себе си, октоподът смуче. Данъци, такси. Питам какво ни дава? За себе си нямам отговор.
Знам само че всяка страна бива задушена, превръщайки се в “държава”.
Разумният човек (а и всеки програмист), осъзнава, че няма такова нещо като “изкуствен интелект”. Има набор от програми, които позволяват на машина да извършва дадени действия. Да се обучава, на база вложени в нея правила и логика. Машината никога няма да прояви морал, или чувства. Тя никога няма да се изпита благоговение пред Живота, защото не е свързана с него и не притежава душа. Изкуствения интелект е поредната заблуда, в която се опитват да вкарат Човечеството и носи огромни опасности със себе си.
Не познавам друго общество, което е прокудило своите талантливи членове. Което създава трудни условия за живот, защитавайки престъпници. Което толерира нарушения на държавни служители, полицаи и хора, служили в репресивния апарат. Което не изкарва Истината наяве.
България умира. Може би не с дни, но с години. Тя се стопява, а хората бягат. Защото не виждат бъдеще тук. У нас остават да живеят крайни идеалисти, безразличните и тези, които имат изгода. Всеки ден е белязан с насилие, катастрофа или най-малкото обида. За далаверите, знаем.
Нашето общество се разпада. Разлага се след 9.IX.1944-та., като подлизурковци взеха местата на кадърните. Простите управляват със сила. Неуките говорят от подиумите. Наглите си правят каквото искат, а бившата върхушка ликува. Само че нейните деца не живеят в страната отдавна.
България е разпъната. Една девойка с болна гръд. С измъчен стан. С посивели къдрици. Една мома, родила преждевременно, измъчвана от изроденото ѝ чадо. Общество не на свободни хора, не на горди българи, но роби на материализма. Защото гордият човек има морал.
За да вдигне чело българинът трябва да си прости. Да приеме Истината че е грешил. Да отреже гнилите клони. Да изолира и накаже индивидите, които допринесоха и допринасят за упадъка. Последните трябва да добият съзнание за делата си и ако не го направят Вселената ще ги принуди.
Много е трудно на интелигентния човек да намери своето място в трудната пост-тоталитарна българска среда. Изопачена от лакейство и връзкарство. Проникната от страх и безхаберие. Тя намира отражение в софийските улици, чиито тротоари са напукани, а плочките една връз друга.
На фона на това общината е богата. Някои хора също. И на тях не им пука че се возят в коли за стотици хиляди, защото си мислят че са над “другите”. Само че стоят по-долу и от тях. Защото “другите” са наясно със ситуацията и знаят своето място, а готованците, наглите, са го заели неправомерно.
За умният човек пътят е да избяга. Да потърси онази страна, която ще приюти неговата мисъл. Неговото желание за бъдеще. Идеите му за красота и творчество. Без да се налага да лъже. Без да сервилничи. Страна, която ще уважава всеки член на обществото.
Ние всички търсим Обетованата земя. Търсим Рая без да си даваме сметка, че го създаваме тук на Земята, както и ада. Със своите дела, мисли и отношение към другите. България е на кръстопът. Тя е разкъсвана между капиталистическия интерес и пост-тоталитарната простотия. Една изтерзана страна между Изтока и Запада. Горката!
Какво ни остава, братя? Да се молим, защото Бог решава съдбините!
София, 22.X.2022 г.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑