От няколко години наблюдаваме политика на насаждане страх у хората. В началото чрез лабораторна разработка на вирус и медийна пропаганда. След това чрез военен театър и предизвикана икономическа криза. Последният опит е чрез популяризиране на идеята, че машини ще вземат работата на хората. Всичко това е целенасочено, нехуманно и води до стрес у хората. Кой стои зад насаждането на страх? Тези, които имат пряк или косвен дивидент. Човек, който познава истинската си същност, не се страхува.
Категория: Трансхуманизъм (Страница 8 от 14)
Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.
Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.
Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.
Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.
Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.
Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.
3.05.2023 г.
Сивото време ражда сиви хора. Вчера бе един прекрасен ден, в който десетки, да не кажа стотици самолети, покриха небето с дири, разстилащи се в сива пелерина. От синьо, небето стана сиво. Всичко това е анормално.
Вдигайки поглед човек усеща подсъзнателно, че нещо не е наред. Търси синьото небе, търси жълтото ярко Слънце, но вижда мазно изображение, като през филтър или лупа.
Това депресира хората, сваля тяхната енергия и мотивация да работят, да живеят. Намалява жизнените им функции. А какво да кажем за растенията? За житните култури, с които се изхранваме? За насекомите и всички твари, чиято активност е пряко зависима от Слънчевата Светлина и топлина.
Геоинженерството е факт, който се случва пред очите ни. Който изопачава и променя реалността. Експеримент, който се случва не над полята, където би имало логика да се “сеят” изкуствени облаци, а над града. Там, където има електрически смог, стрес, напрежение.
Правителството на всяка страна, одобрило и позволило в нейното небе да се случва подобно нещо, извършва предателство към народа си. Към хората, които трябва да пази. Пилотите, освен ако не са хора, носят огромна вина въвличайки се в експеримент рушащ едновременно и озоновия слой. И не на последно място някой съзнателно иска да отдели човека от източника на Живот, на Светлина и Топлина, Слънцето.
Да се използва времето като оръжие е било мечта още през Втората Световна война. Немци са търсели начин да създадат така наречената “студена бомба”, чрез която температурите да се понижат драстично. Всички знаем, че при минусови градуси човек става неработоспособен, жизнените процеси се забавят, а техниката замръзва и спира да работи.
Бомбата би могла да работи на принципа на отделяне на огромно количество прах, който да се вдигне на определена височина в атмосферата. Да образува изкуствено покритие, през което Слънчевите Лъчи да не могат да проникват за определен период от време.
В Природата подобни феномени се наблюдават при изхвърляне на сажди и прахови частици в следствие на вулканична дейност. Същото можем да наблюдаваме при евентуален удар на голям метеорит или комета със Земната повърхност. Това е и една от теориите за възникване на Ледената Епоха и измирането на много животински видове, които са се нуждаели от повече храна, вероятно Светлина и Топлина също.
Кой има интерес да използва времето като оръжие? Разбира се, ако можете да пратите на Вашите неприятели изкуствено създадени проливни дъждове, урагани, електромагнитни бури или други катаклизми, не е нужно да воювате пряко с тях. Можете да го правите от километри разстояние, без да се излагате на риск.
Няма официална информация за съоръжения предизвикващи катаклизми, но не се и отрича, че се използват технологии, като засяване на облаци (cloud seeding), за предизвикване на дъждове. Също и използват ракети и оръдия, срещу градушка.
Как всичко това се отразява на Човека? От моите наблюдения, когато времето е лошо, хората си стоят вкъщи. Енергията им е паднала. Трудно предприемат нещо, дори в дома си. Децата не играят навън. Растенията не получават необходимото им количество Слънчева Светлина и Топлина.
В провинцията се наблюдава феномен, че след дъжд определена, тъмна на цвят субстанция, се напластява по културите. След това последните загиват. Поради тази причина дадени сортове зеленчуци (като доматите например), се отглеждат в парник. Дори през лятото. Следствие от Геоинженерство?
Времето влияе върху нашата психомоторика. Когато навън грее Слънце ние сме готови да приемем всяко предизвикателство. Да тръгнем на път. Да се срещнем с приятели. Нашата физическа и психическа активност се засилват. Някой може да каже, че пътувайки “вредим” на Природата.
На този коментари бих отговорил следното: не е ли това лицемерие, при условие че в атмосферата се изстрелват ракети, които са заредени с тонове гориво и отделят прахови частици? Какво да кажем за военните опити, включително с ядрено оръжие? Времето не бива да бъде манипулирано, защото манипулирайки го, се манипулират и хората.
Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.
В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?
Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.
Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.
Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.
Май месец имаше твърде малко слънчеви дни. Вчера бе един от тях. Другият Петък според прогнозата се очаква също да е слънчево. Това е доста странно начало на Пролетта. Гледам сутрин облаците в правилни линии и формации, не перести и пухкави, каквито сме свикнали да ги виждаме на фона на ясното, синьо небе. Какво точно се случва в небето и кой има изгода времето да бъде манипулирано? Всеки може да си зададе въпроса и потърси отговор. За мен краските в Природата се променят и всичко живо активизира, щом бъде докоснато пряко от Слънчевите Лъчи. Другото води до летаргия.
Повече от ясно е че самоуправляващите се машини ще заемат работни места. Касиерите в супермаркетите биват заменени от каси за самообслужване. Да, касите не се нервират, не забременяват, не боледуват. Човекът, работникът, това е отговорност. Но също така лоялност и възможност за израстване.
Технологиите трябва да бъдат създавани в полза на Човека. В полза на неговото израстване и защита на Природата. В момента засилената употреба на технологични средства води до бързо изчерпване на редки метали. До замърсяване на околната среда. Но най-вече до отдалечаване на хората един от друг. Тук изобщо не засягам злокобната тема за автономните оръжия.
Човекът работещ в която и да е сфера трябва да постави на везната облекчаването на човешкия труд, срещу това хората да загубят работата си. Капиталът да бъде хуманен, за да се спаси Природата и Човечеството. И не на последно място учени и програмисти да изяснят, че машина не е оправдала дефиницията ИИ, дадена преди повече от половин век от Алан Тюринг.
Човекът със сегашните си разбирания няма място в Космоса. Най-вероятно ще направи повече бели, отколкото нещо добро. За достигане на Космоса трябва Космическо съзнание. На Земята развити хора вече го притежават. За тях не е необходимо да бродят пространството с ракети и чинии, за да се чувстват в едно с Вселената. Да ѝ се удивляват. Ако хората със сегашните си разбирания полетят в Космоса ще започнат да се стрелят отгоре, да делят Луната. А на кого принадлежи тя? На Бога и съществата, които я обитават.