Сивото време ражда сиви хора. Вчера бе един прекрасен ден, в който десетки, да не кажа стотици самолети, покриха небето с дири, разстилащи се в сива пелерина. От синьо, небето стана сиво. Всичко това е анормално.

Вдигайки поглед човек усеща подсъзнателно, че нещо не е наред. Търси синьото небе, търси жълтото ярко Слънце, но вижда мазно изображение, като през филтър или лупа.

Това депресира хората, сваля тяхната енергия и мотивация да работят, да живеят. Намалява жизнените им функции. А какво да кажем за растенията? За житните култури, с които се изхранваме? За насекомите и всички твари, чиято активност е пряко зависима от Слънчевата Светлина и топлина.

Геоинженерството е факт, който се случва пред очите ни. Който изопачава и променя реалността. Експеримент, който се случва не над полята, където би имало логика да се “сеят” изкуствени облаци, а над града. Там, където има електрически смог, стрес, напрежение.

Правителството на всяка страна, одобрило и позволило в нейното небе да се случва подобно нещо, извършва предателство към народа си. Към хората, които трябва да пази. Пилотите, освен ако не са хора, носят огромна вина въвличайки се в експеримент рушащ едновременно и озоновия слой. И не на последно място някой съзнателно иска да отдели човека от източника на Живот, на Светлина и Топлина, Слънцето.