словесни проблясъци

Категория: Тоталитаризъм (Страница 8 от 15)

Празникът на България

Чета че група младежи, наследници на бившата номенклатура, решават да сменят датата на националния празник. Уж да се дистанцират с Русия. И да, дистанцията би била с Царска Русия, която ни помага да отхвърлим турското иго и чиито войници лежат редом с нашите на българска земя. Това не е дистанциране с тоталитарната машина на СССР.

За мен това е пореден опит, да се отвлече вниманието на обществото от проблемите в него. От лошата инфраструктура, неспазването на закона, демографския срив и падналото ниво на образование. Апропо номенклатурната върхушка ще продължава да праща децата си в елитни училища и в странство, докато ние тук някак си оцеляваме.

Човек, който не познава историята си, не познава традициите и езика си е лесен за контрол. Десетилетия тоталитарният режим се грижеше за деградация на морала, на вярата и на предприемаческия дух. Сега се опитва със сетни сили да задържи позициите си. Ала братя, без работа, без учене и лични качества, без Любов към ближните и Отечеството, не става.

В търсене на нормалността

Кое е нормалното в днешно време? Ако зачетем “Светът от Вчера” на Стефан Цвайг, ще научим, че хората се променят и губят връзка с традициите и морала, след края на Първата Световна война.

Двадесет години по-късно започва Втората. След нея наблюдаваме още една вълна на “странности”. До през 60-те години цензурата не допуска в Киното еротични и сцени на насилие. Днешните филми са изпълнени с ефекти, които подчертават последните. Как можем да очакваме морал от облъчено по този начин общество?

Нормално ли е да се показва насилие по телевизията, киното? Измислено насилие, дори не преразказ на реална случка. Нормално ли е да се заснема битка между хора в клетка, да се гледа, да се насърчава? Нормално ли е да използваме техника за дистанционно елиминиране, вместо да се опитваме да решим проблема по мирен начин, или в честна битка? Къде е нормалността

Водата

Водата е Живот. Животът е заченат в нея и под въздействието на Въздуха и Светлината изпълзял на Земята. Водата е това, което съставя нашето тяло. Вода има в недрата на Планетата. Вода има и по високите върхове.

Сега някои казват не ползвайте питейна (или чиста) вода за поливане за зеленчуци. На храната, която е органична и ни е жизнено нужна. Ала няма забрана да се пълнят басейни. Да се ползва вода във фонтани, да се градят аква-паркове или други съоръжения. Да се бутилират газирани напитки, основани на Вода. Да се добиват и охлаждат батерии, отново с Вода.

Това е мерене с двоен аршин. За бизнеса, за индустрията, за забавлението да може да се разхищава Вода, а обикновеният човек, който се опитва да се храни здравословно и да отгледа градинка и дървета, не може да я използва. Ограничават се достъпи до частни кладенци. Изобщо до ресурси, които са жизненоважни за Човека. А ресурсите, това е независимост.

Бог и технологии

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Храна и Човек

Естествената храна е на път да се превърне в дефицит и лукс, а това не бива да е така. Гледам в някои страни разработват фабрики за изкуствено месо.

Лично съм вегетарианец и това не ме бърка, но има много хора, за чиито организъм е важно да приемат месо. Естествената храна добива качествата на средата, в която е отглеждана. Добива Слънчева светлина, Вода, Силата на Земята. Затова хората на село живеят дълго и са здрави. Заради чистия въздух, също фактор за храната, както и поемането на органична храна.

Синтетичните храни не са решение за проблемите с гладуващите в Света. За мен те са още един начин за разделяне на обществото на класи. На бедни, които ще ги ядат и на богати, за които ще има органични и “био” продукти.

Паралелно с това се налага тенденция за унищожаване на фермерството и животновъдството. Обичам животните, но също така съм и свикнал с млечните продукти. Мога да се лиша от шоколади и така наречения “джънк фуд”, но бих желал да хапвам от това, което ни дарява Земята.

А храната е изключително важна за нашето психофизическо състояние и Духовно израстване. Тя ни променя и лекува. За това пише и Учителят Петър Дънов.

Из учебника по Френски

В учебника по Френски за ниво 5, намираме странните тенденциозни “статии” с “учебен” характер. Жена машинист, чиито съпруг гледа децата. Майка пожарникар, чиято единствена “задръжка” да се отдаде на страстта си – борбата с огъня, е малкото ѝ дете. В теста за нивото четем за авантюристка, която се развежда с мъжа си, също авантюрист и откривател, защото не желае да бъде домакиня.

Ей такива “тенденциозни” неща. Подсилващи да кажем “еманципацията”. Никъде не четем за семейните ценности. За необходимостта от създаването и възпитанието на децата. За това колко е важно да развиваме качества, с които да можем да помагаме на останалите. За силата на двойката, когато хората се обичат. За преодоляването на пречки и взаимния градеж.

Сякаш семейството, децата, възпитанието и характерните, дадени от Природата роли на Мъжа и Жената, не са от значение. Те биват избутани съзнателно встрани. А това руши основни ценности на Човека и Обществото. Руши морала, основан на опит и духовни учения. Защото тази странна епоха, в която живеем, е мимолетна и ще остане в Историята като опит на шепа демагози да разделят и контролират хората.

Кой управлява България

Ако искате да разберете кой управлява България, то ще получите отговор изучавайки паметниците. Най-високите и внушителните, които се извисяват над града. Като обелиска в Борисовата Градина. Застиналите в поза, с пушки, автомати, с каскети и потури. Ще ги намерите в покрайнините на София, в квартал Княжево, по пътя към Владая. Тези паметници са свидетели за едно друго време, чието тежко наследство носим.

Всеки тоталитарен режим е искал да се отърве от Религията, да я очерни. Да я забрани и премахне. Защото всяка истинска Религия, носи в себе си послание за уважение към Човека, към Живота. За говорене на Истината. Това не върши никаква работа на всякакви там *исти.

Прегръщайки религията, отправяйки се по Духовния Път, хората спират да воюват помежду си. Не си и помислят да вдигнат ръка на Божието Творение. Имат силни устои у себе си и не поемат рискове за краткотрайно богатство или слава. Така че въпреки времето, а може би точно заради него, ние трябва да търсим Връзката с Духа. Защото осъществявайки я, спасяваме другите и себе си.

Снимка на обелиска от Борисовата Градина

Пренареждане

Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.

Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.

В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.

Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.

И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.

Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.

Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.

Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.

Избори за кмет

В що-годе уредения парк Възраждане агитатори на ДБ и ПП, раздават листовки. Някой си Терзийски искал да става кмет. Отказах листовката. Слушам как една дама с фланелка разправя на минувач “Ама тук пръскалките за вода се включват към 11 часа и ще Ви опръскат докато тичате…”. А бе мацка, ти знаеш ли че сериозен бегач тича 6-7 часа сутринта, викам си.

Да Ви попитам индивиди от ДБ и ПП и последният да затвори вратата, защо не отидохте в градинката на Централната Баня, не на измисления музей на София, да раздавате позиви? Защото там чешмата до джамията е спряла и нацвъкана от гълъби от десетилетие. Така ни е секнало и на Републиката. А отсреща плочките на тротоара на Екзарх Йосиф така се люшкат, че ще се утрепе човек.

Защо не отидохте о неразюмни люде, около конната база в парка Борисова Градина, до която има разпадаща се къща, а асфалт в самата градинка не е сменян от Тошово време. Защо тук, до Аква-парка, дето малцина могат да си го позволят, а не до грозния паметник на някогашната Мария Луиза, когато София е имала градски басейн? Кмет на София ли? Такъв има право да бъде човек като Иван Иванов. Човек с Чест, Дълг и Морал.

Ропот

Българийо, от тебе те крадяха, без срам и съвест ден и нощ, макар че в твоето лоно спяха, децата ти уж родни, те продадоха за грош

« По-стари публикации По-нови публикации »