Смяната на автомобил не е лесно решение. Особено ако колата Ви е вършила вярно работа дълги години. Не Ви е оставила на път. Не е пукала дори гума. Със съпругата си решихме да сменим нашето семейно VW Polo 1.9 SDI за по-нова кола.
Една от причините бе въвеждането на прословутите Еврокатегории, свързани уж с вредни емисии, но най-вече оказващи психологически натиск върху хората. Да купуват, защото се притесняват ще могат ли да карат из града. Да стигнат до дома си, да помогнат на свои близки, да не нарушат закона и опазват Природата.
Изначално решихме да закупим кола на Метан. Разбрахме, че метановата уредба заема мястото на резервната гума. Че колите с АГУ не се допускат до подземни паркинги. Че е необходим технически преглед и поддръжка на газовата уредба и също така споделяхме нашия страх от експлозия, при евентуална катастрофа. Това ни отказа от кола с метанова уредба.
Насочихме се към дизелов автомобил. Те харчат по-малко. Спряхме се на марката Хюндай, като модел i30 отговаряше на нашите нужди. Колата има 6 въздушни възглавници, дискови спирачки отпред и отзад. Има добри тестове за сигурност, включително и от ADAC – немската служба за автобезопасност.
Намерихме няколко коли, предлагани от частни лица и автокъщи. Автомобилът на частното лице, което се оказа познат с наши клиенти и приятели, бе със сервизна книжка и история, поне за гаранционния от производителя срок. Само, че имаше някои външни забележки. Иначе цената бе разумна, при това със сменен съединител и комплект зимни гуми.
В автокъща С.М. (даваме само инициалите), в София, намерихме модел комби. Имаше неточности около обявената Еврокатегория и дата на производство. Това установихме виждайки талона на колата. Трябваше да се усетим че нещо не е наред, въпреки че ни уверяваха, че колата е прегледана в техен сервиз. Закупихме я, като ни пуснаха фактура за една сума, а по договор е друга. Изобщо нередности.
Оттам започнаха мъките. Колата се оказа че няма антифриз (къде съм гледал). Съответно че радиаторчето на парното е спукано и че антифризът изтича оттам. Сменихме радиаторчето. Акумулаторът постоянно падаше. Оказа се че радиото дава накъсо. Техник промени начина за връзка на радиото и акумулаторът държи. Изби ръжда по уплътнението на задната врата. Последва стържене, боя. При това за автомобил от 2010-та година.
Големият удар бе, че се сцепи гарнитурата на главата след по-малко от година каране. Ремонтът излезе 3500 лв., труд и части. Толкова средства, колкото сме дали за ремонт на тази “по-нова” кола, не сме давали за близо десетте години каране на Фолксвагена. Някой ще каже “кола на късмет”. Не, кола се избира с ум. С приятел или техник, който разбира. Купува от коректни търговци, или частно лице, което се е грижило за автомобила и което ще Ви информира за проблеми. Добър ли е автомобилът, не сменяйте!