словесни проблясъци
В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…
Всички ние се влияем от средата, в която живеем. Влияем и на последната.
Лицемерно е да се пропагандира за “климатична неутралност”, защото това понятие е измислено. Климатът се образува най-вече под влияние на Геологични и Космически процеси. Човешката намеса е нещо различно.
Човек може да замърсява или се грижи за околната среда, за Природата. Човек може да прави експерименти с времето, създавайки изкуствени облаци, или разпръскващ естествени, например. Всичко това трябва да се прави внимателно, информирайки населението и с идея за последствията. В момента това не е така.
Лицемерно е да се говори за спиране колите с ДВГ и да се прокламира продажбата на скъпи и недостъпни електрически коли. Коли, които понякога се самозапалват, за производството на чиито батерии са нужни редки материали. Коли със скъпа поддръжка и силно зависими от електроника.
Лицемерно е да се говори за “зелена енергия”, защото просто няма такава. Има трансформатори на енергия, като ветрогенератори и слънчеви панели, за чието производство отиват тонове метал и електроника. Които трябва да бъдат рециклирани в даден момент и имат живот на експлоатация.
Лицемерно е да се говори за правата на животните в кланиците и да се прокламира веганството. Сякаш от хиляди години човекът не яде месо. Правилно е да се поощрява производството на плодове и зеленчуци без пестициди. Отглеждането на пчели и млекодаен добитък, в добри условия.
Всеки от нас знае кое е Правилно. Усеща Истината. Знае накъде отиват нещата. Не е правилно да се поощрява “виртуалната реалност”, стоенето у дома. Защото за всичко това работят хиляди сървъри. Използват се гигавати ток. Създава се ненужно количество електроника. Всичко това трови Природата. А Тя желае просто да живеем по нейните правила и бъдем хора.
В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.
Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.
Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.
Казват КАТ да отнема колите на собственици, шофирали под влияние на алкохол или наркотици. Лично съм против, защото шофьорът може да се качи на друго возило, или си купи ново. Също така е възможно водач да е ползвал кола на родители, близки или познати. Не може превозното средство да е “виновно” и да се отнема, за сметка отговорността на водача.
В Република България уж имаме закони, само че малцина ги спазват, особено по пътищата. Има десетки камери, само че на наглите водачи, или такива “с чадър”, изобщо не им пука. Отнемането на частна собственост, в случая кола, няма да промени нещата по никакъв начин. Друг въпрос е когато му вземеш на някой книжката, или отнемеш голям брой точки. След това като кара отново, го грози по-тежко наказание.
Има и още нещо. Десетки коли стоят до РПУ-та в София. Стоят и гният. Не е ясно каква е тяхната история. Нима подобна съдба очаква луксозните коли, които ще бъдат конфискувани? Или ще бъдат удобно разпродадени на “свои хора” и утре видим служители на реда в Мазератита и Майбах? Когато нещо се прави, се прави с мисъл и дългосрочна перспектива.
Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.
От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.
Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.
По Пътеката на Здравето в Банкя, тече една странна инициатива. Уж в защита на Земята. Има призиви да не пием вода до следваща табела (на 10 мин), да консумираме отговорно. Да гледаме нагоре, докато ходим, или вървим с гърба напред. Изобщо странни съвети, още повече когато Човек се намира в гора, движи се по неравен терен. Лично се спъвам когато не си гледам в краката. Иначе приветствам да експериментираме с начина на ходене, но не и в Гората, или на Планина.
Друго ми прави впечатление. Призиви за ограничаване от питейна вода. Призиви за ограничаване на консумацията. Значи от една страна имаме свръхпроизводство и потребление на полуфабрикати, на вафли, газирани напитки, каквото се сетите. От друга, да не пием най-важната и ценна за тялото ни течност, дадена ни от Природата. Докато едни си позволяват скъпа храна и разточителство, обикновеният човек да пести. Лицемерие!
Проблемите, за които се притесняват хората, при евентуалното въвеждане на Еврото, са от друг характер. Поскъпване на цените и увеличаване на разликата между бедни и богати. Тези, които вземат субсидии, рушвети или пари по “другия начин” в Евро ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да ги обменят. За обикновения човек, чиито Живот поскъпна последните няколко години с 30-50%, това означава неяснота и възможна още по-голяма мизерия, ако крета на една пенсия от 200-300 Евро, а на Запад пенсионерите вземат в пъти по голяма такава.
Апропо, цветните бележки в джоба, парите, не правят Човека Европеец. За това трябва Kултура, Образование, Eзици. Познаване Историята на Европа. Приемане другите народи, част от ЕС, за близки и приятелски. Неща, далечни за нашите политици и голяма част от Българското Общество.
И не на последно място, да се запитаме защо Норвегия, Швеция и Швейцария бягат от Еврото. Вземат пари в Евро, но си пазят националната валута. Хипотетично има опасност една обща валута да се срине. Да загуби стойност. В случай налагането на единна валута в дадено общество и нейната цифровизация, би станало лесен начин за манипулация и контрол.
Гледайки хората, които се разхождат из градинката с кучетата си, ми се иска да направя една обиколка с тях. Да погледна животното им в очите. Да го погаля, за да си спомня какво е.
Журналистите формулират по странен начин конфликта на Изток. Пишат за “Войната в Украйна”. Само че в една война участват няколко страни. Не пишат кой срещу кого воюва, а само името на страната, където се развива конфликтът. Човек може да си помисли, че става дума за гражданска война.
На времето е било ясно, когато една страна обявява война на друга. Или извършва нападение, без да информира за това, нарушавайки договор, или Мира. Но тогава ясно са посочвали враждуващите страни. Например Германия напада Чехия, или Полша. Респективно Великобритания и Франция, обявяват война на Германия.
Сега нищо не е ясно. Две враждуващи страни провеждат свои “военни операции”, които са на територията главно на едната, но има и такива, на територията на другата. Участват международни наемници и в едната и в другата армии. Да не говорим, че се появиха и “частни военни компании”. Добре, за какво говорим? За военен театър, за бизнес с оръжие, за цирк?
Смяната на автомобил не е лесно решение. Особено ако колата Ви е вършила вярно работа дълги години. Не Ви е оставила на път. Не е пукала дори гума. Със съпругата си решихме да сменим нашето семейно VW Polo 1.9 SDI за по-нова кола.
Една от причините бе въвеждането на прословутите Еврокатегории, свързани уж с вредни емисии, но най-вече оказващи психологически натиск върху хората. Да купуват, защото се притесняват ще могат ли да карат из града. Да стигнат до дома си, да помогнат на свои близки, да не нарушат закона и опазват Природата.
Изначално решихме да закупим кола на Метан. Разбрахме, че метановата уредба заема мястото на резервната гума. Че колите с АГУ не се допускат до подземни паркинги. Че е необходим технически преглед и поддръжка на газовата уредба и също така споделяхме нашия страх от експлозия, при евентуална катастрофа. Това ни отказа от кола с метанова уредба.
Насочихме се към дизелов автомобил. Те харчат по-малко. Спряхме се на марката Хюндай, като модел i30 отговаряше на нашите нужди. Колата има 6 въздушни възглавници, дискови спирачки отпред и отзад. Има добри тестове за сигурност, включително и от ADAC – немската служба за автобезопасност.
Намерихме няколко коли, предлагани от частни лица и автокъщи. Автомобилът на частното лице, което се оказа познат с наши клиенти и приятели, бе със сервизна книжка и история, поне за гаранционния от производителя срок. Само, че имаше някои външни забележки. Иначе цената бе разумна, при това със сменен съединител и комплект зимни гуми.
В автокъща С.М. (даваме само инициалите), в София, намерихме модел комби. Имаше неточности около обявената Еврокатегория и дата на производство. Това установихме виждайки талона на колата. Трябваше да се усетим че нещо не е наред, въпреки че ни уверяваха, че колата е прегледана в техен сервиз. Закупихме я, като ни пуснаха фактура за една сума, а по договор е друга. Изобщо нередности.
Оттам започнаха мъките. Колата се оказа че няма антифриз (къде съм гледал). Съответно че радиаторчето на парното е спукано и че антифризът изтича оттам. Сменихме радиаторчето. Акумулаторът постоянно падаше. Оказа се че радиото дава накъсо. Техник промени начина за връзка на радиото и акумулаторът държи. Изби ръжда по уплътнението на задната врата. Последва стържене, боя. При това за автомобил от 2010-та година.
Големият удар бе, че се сцепи гарнитурата на главата след по-малко от година каране. Ремонтът излезе 3500 лв., труд и части. Толкова средства, колкото сме дали за ремонт на тази “по-нова” кола, не сме давали за близо десетте години каране на Фолксвагена. Някой ще каже “кола на късмет”. Не, кола се избира с ум. С приятел или техник, който разбира. Купува от коректни търговци, или частно лице, което се е грижило за автомобила и което ще Ви информира за проблеми. Добър ли е автомобилът, не сменяйте!
© 2025 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑