словесни проблясъци

Категория: Тъга (Страница 5 от 22)

Люшкането на Европа

Гледам постери за “демократична”, създаваща електроенергия сякаш от нищото, Европа. Европа, която през Март месец бе залята от протести във Франция. От полицейско насилие, от разделяне на обществото.

Европа, доставяща оръжие в страна с олигархична върхушка, толерираща крайно десни паравоенни елементи, с високо ниво на корупция. Коя е тази Европа, кой е този “Съюз”?

Прилича малко на Съветския, защото забраниха демонстрации и митинги в подкрепа на една от двете страни в конфликт. Нали уж имаме Свобода на Словото, на лична позиция и мнение. Изкажеш ли го, ставаш “крайно десен”…

Метаморфозите на времето

Резките промени във времето, които наблюдаваме, надали са случайни. Вчера грееше слънце, бе топло и приятно, днес небето е покрито с облаци и вали. Някой ще каже “Природа”, не, ще му отговоря “Човешка намеса”.

След покриване на небето със субстанции, изхвърляни от самолети, в него се образуват плътен слой и специфични по форма облаци. Какво ли се случва нощем, когато не наблюдаваме небето. Събуждаме се с драскащо гърло. Какво ли се изхвърля в атмосферата за да ни “пази” и предизвиква дъжд?

Да се запитаме кой или какво има необходимост от така нареченото Земно/Гео инженерство? От съзнателна модификация на времето, климата. Въпреки всички коментари за антропологична дейност, тя се извършва съзнателно или не, пред очите ни. А Слънцето е Живот, Здраве, Сила.

В хубавите, слънчеви дни, ние сме склонни да работим повече, да се усмихваме и мечтаем. Слънцето е извор на Живот и някой съзнателно иска да ни отдели от него. Слънцето е Звездата, отговорна за Еволюцията в нашата Система. Слънцето носи безплатно блага, като топлина и светлина.

Двуличието, с което така наречените “Зелени” ни преследват да ограничим нашата употреба, като едновременно се извършват нерегламентирани експерименти в атмосферата, като се изстрелват десетки ракети в космоса и бълват електромобили и камиони на батерии, устройства за трансформация на електричество със спорни качества и маса технологии, е отвратително.

Тревога в Алианса

Днес около 19.00 ч., тъкмо започнали урока по Френски в Алианса зазвучава странен сигнал. Учителката получава съобщение на телефона, а също и някои от курсистите. Тестова тревога от Посолството и ЕС. “Напускайте стаята”, командва Мадам и ние я следваме. Долу охраната не знае нищо, хора влизат в Института, като някои служители на посолството са получили също сигнала. Питам се, защо е това плашене на хората. Сирени, аларми, страх…

Влияние и Култура

Някой казва, че има Руско влияние над определени слоеве в Обществото. Ако влиянието е на автори като Толстой, Чехов, Горки, на музиканти като Прокофиев и Шустакович, на мислители и хуманисти, то то е за добро.

За мен номен-клатурата, т.е тази която си клати краката и експлоатира хората, не се вълнува, камо ли докосва и вдъхновява, от творби на будители на Човечеството. Независимо от произхода, езика или епохата.

Днес ще ругаем едно, утре ще “прегърнем” и лобираме за друго. Извечните неща, обаче, са свързани с теми, които вълнуват Душата на Човека. Те са над временните желания за власт, пари и надмощие.

Опасностите на синтезирания глас

Днес слушам по немско радио как се провежда експеримент. Човек записва с помощта на програма гласа на водещата. След това отново чрез програмата се възпроизвежда казаното от нея, но в превод на друг език, запазвайки що годе същата модулация.

Сещам се за разказ на Рей Бредбъри из сборника му “Възпявам електрическото тяло”. В него последният останал човек на Марс бе подведен от програма и не успя да напусне планетата.

Лично виждам много опасности за злоупотреба с подобни технологии. Виждам опасности за лишаване на хора от работни места в сферата на превода, на Изкуствата. И понеже някои мой познати от ФБ споделят неща свързани със съвременни технологии, бих се радвал да се замислят над това.

Диктатура

Диктатура е когато при наличие на конфликт, на хората се забранява открито да вземат една от страните.

Диктатура е когато при възникване на проблем, не се търси неговата първопричина, а се налагат угодно някому решения.

Диктатура е заклеймяването на дадена група хора, независимо техния етнос, вероизповедание или лична позиция.

Диктатура е използване на пропаганда и непроверени факти, с цел манипулация на обществото.

Диктатурата е когато правителството говори за “Демокрация” но погазва основни права на хората.

В каква реалност живеем?

Градска музика

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Демокрация?!

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

Тоталитаризъм и насилие

Тоталитаризмът намира начини да узакони своите действия. С ужас научавам, че полицай е застрелял момче в гръб при гонитба. Каква точно е историята не знаем и може би никога няма да научим. Казват, че момчето е участвало в грабеж. Да попитам откога за грабеж се наказва със смърт, при това без съд и присъда?

Органите на реда са да спазват последния. Да дават пример. Само че това рядко е така. Често виждам полицаи, шофиращи с телефони в ръка, навлизащи срещу знаци със служебни коли, които не са в специален режим. Свидетел съм на пътни нарушения при които полицаите изобщо не реагират, защото примерно не са от КАТ или имат някаква друга работа.

Ние казваме не на полицейския произвол. На използването на сила при по-незначителни престъпления, но абсолютното безхаберие, когато по улиците се вършат нарушения. Да си полицаи е нещо много важно. Това е професия на реда, на честта. Служба в името на хората. Не бива да се забравя.

Ден на София

В “Деня на София” просто решихме да избягаме от нея. Вчера цяла нощ се гърмя, заря, която ще изпоплаши животните. Безсмислена заря. Че кога ли София ще стане Европейска столица на Културата? Когато тротоарите станат равни, когато къщите се подмажат, когато жителите започнат да уважават ближния си. Т.е. реално след няколко века.

За мен София е чуждо име. То е гръцко и бих искал градът ни да се нарича Мъдрост, премъдрост Божия, в която живеещите да осъзнават важността на това, което правят. На отношението с другия. Не просто да бръкнат в кацата с меда, т.е. поредния безсмислен европроект.

София е бедна измъчена и изтерзана столица на още по-бедна (душевно), източена и измъчена страна. Каквото и да ми говорят за Българите, че цивилизацията е тръгнала от нас, ще им река я виж на улиците, това ли Ви е цивилизацията? Псувни, ругатни, нула толеранс, паркиране на пешеходните пътеки. Ганьо няма граници, що касае наглост и простотия.

Някой ден, след столетия, ще се обърнем назад и ще разберем защо живеем така. Между силната и славянска Русия и алчния и мъдър Запад. Между ордите на башибозука и псалмите на гръцки. Тук сме на един път, кръстопът на религии, търговски и политически интереси апетити. А на българина, каквото подхвърлят. Като на куче.

Да, радвам се, като видя истински Българи. Държащи на думата си, знаещи какво е Мъдрост, добри и учтиви. Малко са, особено през тези дни. Защото Българинът го гази Османецът, газиха го през войните, сам гази себе си по време на тоталитарното управление след 1944 и иде време, да се освободи.

« По-стари публикации По-нови публикации »