словесни проблясъци

Категория: Тъга (Страница 4 от 21)

Призиви на европейските лидери…

Тъжно е да чуеш, как канцлерът Шолц призовава към военна служба. Как лобира за подсилване защитата на Отечеството. Само че хората в 21-ви век не желаят война. Никой разумен човек не я иска. Затова и няма да намерят хора. Хората не воюват. Хората са дошли тук за да се учат и работят.

Жалко и отвратително е поведението на “европолитици”, които казват да купим жито от страна с най-голяма корупция в Европа и да го дарим на страна, в която в скоро време няма да има и една мелница.

Срамно е да се толерира войната. Срамно е да се толерира насилието. Това не е поведение на достойни Човешки същества. Точно тук прозира, че подобни “решения” не идват от хора. Най-малкото от осъзнати такива. Земята се превръща в бойно поле за иноземни интереси. Единствено здравата връзка с Бога, с Духа, могат да ни помогнат.

Червено сияние

Чухте ли за Червеното сияние? Казват, че близо до морето се забелязва. Или пък дори в Пловдив. Небето има странен розов, почти червен отенък. Като да е потопено в кръв.

Сякаш разбираме това, поставени пред избора да гласуваме. Т.е. пред липсата на такъв. Как да избереш по-малкото зло? А за направеното зло от бившите и настоящи уж Червени, знаем всички. Но удобно мълчим.

Светът е потънал в кръвта на невинни хора, чрез машинации. Чрез удобни събития, които развързват ръцете на националисти, на хора жадни за власт и насилие. Хора, чието съзнание е промито, от една или друга диктатура.

И докато над нас се сипят неясни частици, които създават идващата Есен и Зима, докато военните правят експерименти в атмосферата, без да се съобразят с гражданите, ние ще живеем в този ужасен филм. В кошмар, оцветен червено.

Червеният кошмар е време, през което се повдигат много въпроси, на които нормалните и морални хора в миналото, не биха цепили басма. Като това колко биологични пола има в Света, дали машините имат съзнание, как да се забрани на хората да ползват личните си превозни средства и др. Всичко това, заедно с извършващия се пред очите ни геноцид .

Можем ли да приемем тази реалност? Не можем, тя е създадена от студени и бездушни същества, за които Човешкият Живот няма никаква стойност. За които лъжата и измамата са начин да оцелеят и работа, на която са назначени. Никой нормален човек не би се съгласил с подобна ситуация.

Обградени с полиция и армия, с индустрии и лобита, съществата са се окопали по високите етажи на властта. Те хвърлят хора да се бият срещу нарочения “враг”. Те насъскват полицията и сеят антихуманност. За тях да живееш в грях, суета и безсмисленост, е ежедневие.

Само че… Само че, Човекът е дошъл на този Свят да бъде Свободен. Да се радва на общата Еволюция и прогрес и се ползва от благата на Земята. Да осъзнае, че е сродник на Природата, че произхожда от Бога. Всички възвишени хора са имали усещане за свързване, за единство, за мисия.

Нашите временни гости, които се месят в управлението на Земята, биват лесно разкрити. Фашизмът е там, където има пропаганда и лицемерие. Където се налагат забрани. Любовта дава Свобода.

Да разчупим оковите на Фашизма бивайки хора. Бивайки добри и отговорни един към друг. Не преследвайки главно материалния интерес. Вършейки съвестно работата си. Това означава ба бъдем Хора. Защото тази епоха е Пробен Камък за тези, които ще останат верни на своята Природа. Ще познаят, че са дошли от Духа и че трябва да работят за него.

Червените облаци ще отминат.

Люшкането на Европа

Гледам постери за “демократична”, създаваща електроенергия сякаш от нищото, Европа. Европа, която през Март месец бе залята от протести във Франция. От полицейско насилие, от разделяне на обществото.

Европа, доставяща оръжие в страна с олигархична върхушка, толерираща крайно десни паравоенни елементи, с високо ниво на корупция. Коя е тази Европа, кой е този “Съюз”?

Прилича малко на Съветския, защото забраниха демонстрации и митинги в подкрепа на една от двете страни в конфликт. Нали уж имаме Свобода на Словото, на лична позиция и мнение. Изкажеш ли го, ставаш “крайно десен”…

Метаморфозите на времето

Резките промени във времето, които наблюдаваме, надали са случайни. Вчера грееше слънце, бе топло и приятно, днес небето е покрито с облаци и вали. Някой ще каже “Природа”, не, ще му отговоря “Човешка намеса”.

След покриване на небето със субстанции, изхвърляни от самолети, в него се образуват плътен слой и специфични по форма облаци. Какво ли се случва нощем, когато не наблюдаваме небето. Събуждаме се с драскащо гърло. Какво ли се изхвърля в атмосферата за да ни “пази” и предизвиква дъжд?

Да се запитаме кой или какво има необходимост от така нареченото Земно/Гео инженерство? От съзнателна модификация на времето, климата. Въпреки всички коментари за антропологична дейност, тя се извършва съзнателно или не, пред очите ни. А Слънцето е Живот, Здраве, Сила.

В хубавите, слънчеви дни, ние сме склонни да работим повече, да се усмихваме и мечтаем. Слънцето е извор на Живот и някой съзнателно иска да ни отдели от него. Слънцето е Звездата, отговорна за Еволюцията в нашата Система. Слънцето носи безплатно блага, като топлина и светлина.

Двуличието, с което така наречените “Зелени” ни преследват да ограничим нашата употреба, като едновременно се извършват нерегламентирани експерименти в атмосферата, като се изстрелват десетки ракети в космоса и бълват електромобили и камиони на батерии, устройства за трансформация на електричество със спорни качества и маса технологии, е отвратително.

Тревога в Алианса

Днес около 19.00 ч., тъкмо започнали урока по Френски в Алианса зазвучава странен сигнал. Учителката получава съобщение на телефона, а също и някои от курсистите. Тестова тревога от Посолството и ЕС. “Напускайте стаята”, командва Мадам и ние я следваме. Долу охраната не знае нищо, хора влизат в Института, като някои служители на посолството са получили също сигнала. Питам се, защо е това плашене на хората. Сирени, аларми, страх…

Влияние и Култура

Някой казва, че има Руско влияние над определени слоеве в Обществото. Ако влиянието е на автори като Толстой, Чехов, Горки, на музиканти като Прокофиев и Шустакович, на мислители и хуманисти, то то е за добро.

За мен номен-клатурата, т.е тази която си клати краката и експлоатира хората, не се вълнува, камо ли докосва и вдъхновява, от творби на будители на Човечеството. Независимо от произхода, езика или епохата.

Днес ще ругаем едно, утре ще “прегърнем” и лобираме за друго. Извечните неща, обаче, са свързани с теми, които вълнуват Душата на Човека. Те са над временните желания за власт, пари и надмощие.

Опасностите на синтезирания глас

Днес слушам по немско радио как се провежда експеримент. Човек записва с помощта на програма гласа на водещата. След това отново чрез програмата се възпроизвежда казаното от нея, но в превод на друг език, запазвайки що годе същата модулация.

Сещам се за разказ на Рей Бредбъри из сборника му “Възпявам електрическото тяло”. В него последният останал човек на Марс бе подведен от програма и не успя да напусне планетата.

Лично виждам много опасности за злоупотреба с подобни технологии. Виждам опасности за лишаване на хора от работни места в сферата на превода, на Изкуствата. И понеже някои мой познати от ФБ споделят неща свързани със съвременни технологии, бих се радвал да се замислят над това.

Диктатура

Диктатура е когато при наличие на конфликт, на хората се забранява открито да вземат една от страните.

Диктатура е когато при възникване на проблем, не се търси неговата първопричина, а се налагат угодно някому решения.

Диктатура е заклеймяването на дадена група хора, независимо техния етнос, вероизповедание или лична позиция.

Диктатура е използване на пропаганда и непроверени факти, с цел манипулация на обществото.

Диктатурата е когато правителството говори за “Демокрация” но погазва основни права на хората.

В каква реалност живеем?

Градска музика

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Демокрация?!

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

« По-стари публикации По-нови публикации »