словесни проблясъци

Категория: Слънце

Приказка за Старосел

Посещавал съм Старосел преди повече от 10-15 години. Бяхме там с приятели, за да видим разкопките. Също така Хисаря и могили в района. Посетихме и Копривщица. Всичко това беше много набързо и не даде възможност да се насладим, нито на природата, нито на хората.

Благодарение на местната организация – кмета на Старосел и Сдружението за неговото развитие, бе организиран литературен конкурс с добър награден фонд, в който взеха участие автори от цялата страна с около 40 произведения. Последните бяха оценени от жури, чиито членове са служители в Народната библиотека и преподаватели по Българска филология. Участвах в конкурса, за жалост без да вляза в първата тройка.

Всичко това някак си загуби значение, когато ни посрещнаха. Спряхме в центъра, на ул. Г. Димитров, която се вие и пресича селцето. От едната страна ще видите кметството, читалището, което е на около век, издигнатия купол и камбанария на черквата. От другата се мъдрят винарна и КООП магазин. Времето сякаш е спряло. Все пак е Неделя, но тук се усеща чистият планински въздух, а небето е лазурносиньо.

Кметът е висок слаб мъж със светли очи и черно палто. Той ни настани в къща за гости в близост до центъра, която ни посрещна с три бунгала и помещение на два етажа. Също така имаше и басейн. Държа да отбележа, че нашият престой бе поет от домакините. След като се настанихме ни поведоха на обяд и тук нашето приключение като да започна.

Нашият домакин М., не много висок, леко пълен мъж, с бяла, стърчаща нагоре коса подстригана във военен стил бе кулинарен маг. Ние малко го разочаровахме бивайки вегетарианци. Само че той набързо ни опържи омлет. Беше направил чудна торта с крем, собствено производство. А питката… Питката бе омесил сам от лимец, опекъл и тя бе изключително вкусна.

Всичко това много ме трогна. При М., имаше наредени икони и запалена свещ. В кухнята му бе приветливо и чисто. Самият той, със светли очи, червендалест и пъргав, като не бих му дал възрастта, която сподели. Ала нашите домакини искаха да видим още. Да ни покажат своята гордост, разкопките. И така тръгнахме нагоре.

На няколко километра от селцето, минавайки покрай Спа- и винарски комплекс, който е кацнал на близко възвишение, стигаме до две ключови места. Откритият в началото на този век храм от Проф. Китов, както и друг храм, със запазени колони и басейн. Оставихме колите до първия и съпътствани от нашите домакини и гид, научихме повече за храма.

Храм, с 10 стъпала водещи навътре. Със 700 килограмова каменна порта. С три стъпала, водещи към вътрешна стая, в кръгла форма Точен кръг, с диаметър 5.40 м. Отгоре купол, който е строен с каменни блокове. Може би тежащи стотици килограми и “Ключов камък”, поставен на върха. Последният отново с огромно тегло, точен размер (мисля 1х1 м). По стените на кръга се виждаха колони, но не цели, а като релеф с канелюри.
Всичко това ти дава усещане, като да се намираш в Египет. Пред вратата на някоя мистерия. Само че не е нужно да я търсиш в храма. Той удивлява, да, но хълмовете с изправени камъни, зеленината, Слънцето, чиито лъчи минават точни през процепи в определени дни, говори за Живата Природа, която древните ни предшественици са изучавали и обожествявали.

Надявах се техните духове да бдят над тази земя, тази чудна планина, в която се е сгушил Старосел. Прегърнат в пазвите на Балкана, осеян със загадките на траките. С изправени камъни, величаещи мъжката сила. Съчетаващи женското и мъжкото начало. Търсещи баланс в Творението.

Съобщаването на резултатите от конкурса се състоя в сграда, в близост до ремонтираното читалище. Бяха се събрали 20-30 човека, които искаха да чуят история. Ние също, само че от местните. Кметът М. сподели една от своето минало на военен. И понеже конкурсът бе по темата за Доблест и Чест, той разказа за взето решение от негов колега – майор.

След това се прочетоха разкази, бяха представени членове на журито, раздадени награди. Мисля, че хората се забавляваха. В миналото, на мегдана или на вечеринки, хората са се събирали да чуят по някоя история. Сега чуха за Гайдаря, разказът и на Ради “Око за око”. Мисля си, колко ли би било добре да си споделяме, за да се срещаме с другите.

За вечеря ни събраха в местно заведение, до чиято порта бе поставена паметна плоча. Искаше ми се да попитам кое е младото момиче гледащо от мрамора. Не го направих. Може би нямах възможност. Може би изобщо не трябва да ровим в мъката на хората.

Вечерята бе хубава. Похортувахме. Научихме нещо за другите. Да посетим Кръстова гора. Да потърсим и други места, които да ни променят. Защото ние се променяме пътувайки. Срещайки другите. Влизайки в техния бит и интересувайки се от техните проблеми.

Изпратиха ни до дома, като в черното мастилено небе проблясваха звездици. Правеха го в унисон с падналия мраз, защото вечер в Балкана, е студено. На сутринта колата ни бе покрита с тънък слой скреж. Все пак станахме навреме да отидем при М. на закуска. И там изненадите продължиха.

М. ни показа интересна апаратура, с която прави измервания за здравното състояние на човека. Тя работи на пасивен и активен принцип, като може да изведе резултати на компютър, които да се съхранят. Подложих се на безболезнен тест, като М. междувременно разказваше за своето минало.

За това, че е бил пилот, че е участвал в строежа и монтирането на важно в миналото за столицата ни съоръжение. Че е карал маймуни от Африка до Русия, че е говорил с важни лица и е имал комична ситуация с регулировчик. Обясни ни колко трудно се управлява хеликоптер и как са се строели далекопроводи с негова помощ в планините. Също и за гасенето на пожари.

Дамите от журито дойдоха, появи се и кметът. Той донесе три чудни баници. Едната с масло и сирене, другата с праз, третата със зеле. М. добави и домашно кисело мляко с висок процент, в малки, симпатични бурканчета с писани страни. Бяхме повече от глезени, а имаше и от вчерашната торта.

После ни заведоха до черквата. До нея водят каменни стъпала встрани от ул. Пионерска. Изобщо тук се гордеят със своето минало. На революционери по време на Априлското въстание. Както и в борбата срещу Фашизма. Апропо по време на въстанието Старосел дава над 100 жертви.

Църквата е стара. Осеяна е с пукнатини. Била е рушена от османлиите и отново съградена от местните. Към олтара водят колони. Те също са напукани. Куполът не е изписан. Вътре е студено, а аз се опитвам да видя има ли щети по покрива. В края на иконостаса ни очакват икони, рисувани в руски стил. Личи си, че са на 100 и повече години.

Пред черквата има малка камбанария. Може би така е по-лесно. Да се удари камбаната пред нея, за да не се отваря. Свещеникът води служба тук. Понякога кръщава, даже и жени. Истината е, че на тази черква и е нужна реставрация. Нужно е и паство, религиозна общност, която да иде на служби. Само че да ѝ е топло. Да може да слуша Словото и да мисли.

Кметът ме заведе до училището. Да му се свие сърцето на човек. Стените му са оголени и напукани. Строено е лето 1929-то, като годината се мъдри в орнамент и цифри стил Сецесион. Единственото по-ново нещо бе дограмата на входа. В самия двор дупка в асфалта, като от снаряд. Няма нищо по-тъжно от празно и занемарено училище…

Само че това не е по вина на местните. Знаете, има наредба за минимална квота ученици. Това училище има десетки стаи, а дечицата са малко. Затова и трябва да пътуват. За сметка на това има детска градина. Тя работи, като в близост до нея има импровизиран парк, с разни чудни животни корабче с червени платна по повест на А. Грин.

Ех, Старосел. Ти си поставен на кръстопът. В близост е китната Копривщица, само че там няма къде една вода да пуснеш, нито и да паркираш, без да ти вземат грош. Не те чакат с баница, но кадаиф, в който можеш да намериш и някой косъм. Ала ще си замълчиш. Просто не е готвено тъй, както го прави М. Само че си заслужаваше.

Заслужаваше си да дойдем и пак ще го направим. Заслужаваше си заради човещината и отвореността, с която бяхме приети. Заслужаваше си заради историите, които чухме. Заслужаваше си, защото имахме усещането, че нашите домакини не са случайни хора. Че имат какво да ни разкажат, какво да ни покажат, какво да ни дадат.

От наша страна, ние им благодарим. Каквото сме им дали е от Сърце и ще се надяваме да ги посетим отново и почетем. За да може културата в Старосел да се възроди, както мечтае кметът М. Дано някой ден това да стане!

Кой има изгода от Геоинженерството?

През последните години наблюдаваме времеви аномалии. Те са предизвикани, според мен, целенасочено, без да бъдат уведомени гражданите. Без да им се поиска съгласие. Извършват се експерименти от типа на така нареченото “Геоинженерство”, като целите на последното са неясни.

Институтът Макс Планк, в Германия, отчита още в началото на 21-ви век, повишена Слънчева активност. С това се увеличава и температурата на Земята, както и намалява образуването на облаци. Космическите частици, нужни за формирането на последните, биват изтласкани от мощните слънчеви магнитни потоци.

Всичко това са космически явления, които следват нормален и повтарящ се във времето цикъл. Политиците, обаче, се опитват да ни убедят, че ние, обикновените хора, сме пряко виновни за климатичните промени. Няма такова нещо. Промяната на климата, на времето на местно ниво, се дължи най-вече на повишена слънчева активност (виж статията от института Макс Планк като препратка) и на провежданите експерименти за Геоинженерство.

Кой или какво има изгода от тях? На първо време това са енергийните дружества. Тези, които печелят, когато на хората им е студено. Които са свикнали да имат месечни приходи и не желаят да ги губят, в случай на едно хубаво, топло време.

От друга страна имаме фармацевтичната индустрия. Лошото време, химикалите и др, които се впръскват в небето, допринасят за заболявания и възпаления на горните дихателни пътища. Лошото време има и чисто психологически отрицателен ефект върху хората. Те се затварят у дома, не излизат, чувстват се депресивни.

За сметка на това Слънцето ни осигурява витамин D, активира нашата система, подканва ни да излезем навън, да имаме социални контакти, да спортуваме. Всичко това допринася за нашето общо психофизическо здраве. За нашата независимост, желание за пътуване и сила да се справим.

Сили тъмни, неясни и може би неземни, се стараят да извадят изгода от ситуацията в момента. Времето на затопляне на планетата е било време на изобилие и прогрес. Планета, която има екваториален климат, без дълги периоди на суша, означава планета на изобилие и прогрес.

Източници: Институт Макс Планк – Слънцето с повишена активност от последните 8000 години: https://www.mpg.de/research/sun-activity-high

Из Света на Физиката: Как космическото излъчване влияе върху облаците
https://www.weltderphysik.de/gebiet/erde/atmosphaere/wetter/kosmische-strahlung/

Глобалното затопляне и човешкия фактор:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=154

Лекари и учени през 21-ви век

През 21-ви век лекарите и учените заеха странни позиции. Учени ни убеждават, че Човекът, венецът на Творението според Теолозите, е виновен за екологични катастрофи и климатични промени. Всъщност малцина от тях споменават за повишената слънчева активност.

По никакъв начин не се говори за духовния аспект на Човека. За неговото Божествено начало. За нуждите на Душата, които се задоволяват частично материално. Натяква ни се че сме “виновни”. Биваме принуждавани да закупуваме скъпи и неекологични електромобили, както и да се инсталират устройства за трансформация на енергия с кратък срок на употреба, които ще доведат до още по-голямо замърсяване на околната среда.

През миналият век учени се опитваха да овладеят атомната енергия. Да прецизират лазерния лъч. Да пътуват в Космоса. Всичко това имаше за основа, в голямата си част, желанието на Човека да открива. Науката да бъде полезна за прогрес и благополучие. Да облекчи начина на живот.

Науката на 21-ви век е псевдонаука. Тя се води най-вече от икономически интереси, като рядко разглежда въпроси в дълбочина. Например изключването на АЕЦ, използването само на ветрогенератори или слънчеви панели, което крие опасности за енергиен недостиг.

Може ли науката да се продава? Морално ли е науката да лобира за дадени политически или идеологически цели? Дали винаги не е било така? Науката може да бъде използвана за мирни, но и за военни цели. Нима не хора на науката и техниката не създадоха дронове, способни да убиват, без човек да застане очи в очи със своята жертва?

Наука, която не работи в полза на Живота, на Човечеството, е обречена наука. Наука, която крие от хората начини за евтин и устойчив добив на енергия, за пътуване, за отопление, за култивиране на растения, е лъже-наука. Те предлага временни решения, които ще бъдат заменени.

Какво биха казали учени от ранга на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Тесла, на Бор, на Хумболт, при вида на съвременната наука? Наука, медицина ли е, да се разработват биологични оръжия и рискови имунизационни препарати? Какво би казал Луи Пастьор, който е пробвал серуми върху себе си, а сегашни “медикаменти” са със спорни качества и научаваме за трайни увреждания и смърт, след тяхно прилагане?

Медицината е свещена наука. Науката трябва да работи за благото на всеки отделен човек. За благото на човешката Душа. За това даден човек се е родил с дарби за учен, за лекар. Да помага. Не прави ли това, той осъжда себе си и другите. Крие ли истината, изопачава ли я, използва ли знанията си против Живота, неговото дело е обречено.

Защото всяко знание ни е дадено от Разумната Вселена, от Бога. То е трупано и развивано в продължение на хиляди, милиони години, и единствено градивната му употреба го е съхранила през вековете.

Какво стана със синьото небе?

Всяко нещо, което се прави без знанието и съгласието на другите, е потенциално опасно за тях.

Свидетели сме на модификация на времето. На локалния климат, чрез използване на технологии за Гео-инженерство. Последното трябва да разбираме, като технологични опити за създаване на облаци, дъжд, спиране или намаляване на пряката слънчева светлина. Каква е целта?

Спомням си как изведнъж започнах да страдам от астма, от задух. Това бе в началото на 2000-та година, след като България стана член на НАТО. Не съм обръщал внимание какво се случва тогава в небето. Твърде вероятно от даден момент насетне, в него да се извършват експерименти.

Те крият голяма опасност за флората и фауната. В провинцията се забелязва увреждане на зеленчуците след дъжд, възможно изкуствено предизвикан. Технологии за Гео-инженерство се използват от десетилетия. Впръскване на сребърен йодид и сухи ледени кристали, с цел образуване на облаци. Или на алуминиеви частици, за отразяване на слънчевите лъчи.

Всички ние сме свидетели на промяна. Огромна промяна, която започна от началото на миналия век. Век, белязан с две Световни войни и измирането на милиони хора. На грипна епидемия, на създаване на Фашизъм и диктатури. Време тежко, време разделно.

В съвремието ни рядко вдигаме поглед към небето, но тези, които са родени през миналия век помнят неговата синева. Неговата чистота и наличието на бели, кълбовидни и перести облаци. Рядкост в наши дни. Казват, че поради засилената Слънчева активност космическите частици, благодарение на които се образуват облаците в атмосферата, биват отклонени от Земята.

Поради тази причина се явявало необходимост от създаване на изкуствени облаци. На изкуствено покритие на небесата, което да отразява и намалява интензитета на Слънчевите лъчи. Чуваме за проектът “Щит”, разработен в тази посока. Само че на каква цена?

На каква цена се пръскат милиони тонове химикали в небето? Кой или какво има изгода от това и защо правителствата и метеоролози, мълчат? Възможно ли е зад всичко това да стои сериозна конспиративна мрежа на много високо ниво, в която са вплетени финансови, военни и политически структури?

Гео-инженерството е факт. Неоспорим факт, за нещо, което се случва пред очите ни. За експеримент, за който обществото не е информирано. Не е било взето неговото позволение. Струва си да се запитаме, защо в този интензивен за Земята период на Еволюция, определени сили, вероятно неземни и опасни, се опитват да “ни спасят”, без да ни информират.

Всяко нещо, което не е комуникирано обществено, за което не е взето нашето съгласие, което има потенциал да разруши нашето здраве и повлияе негативно на Природата, крие опасност в себе си и е белег на тоталитаризъм.

Прикритият Фашизъм…

Когато някой ти налага ограничение, убеждавайки те, че това е за твое добро, знай, че става дума за Фашизъм. Свободата, даването, а не отнемането на права, е белег за Демокрация.

Една от причините да сменим верния ни семеен автомобил марка VW, с по-нова но доста кекава кола Hyunday, бе въвеждането на “ограниченията” по “Еврокатегория”. Тоест по някакво замерване на газове и дали имаш катализатор и др. Разбира се притеснен от факта, че няма да мога да отида в центъра на града при моите родители, а пък и да се качим на нещо “по-лъскаво”, взех съдбовното решение и заедно с жената избрахме автомобил.

Факт е, че новите коли са доста по-слаби като изпълнение, пълни с електроника. Те са създадени главно да облагодетелстват производителя, които след края на гаранционния период, просто вдига ръце от тях и казва “Купете си нова, за старата ще Ви дадем отстъпка от 2000-3000 лв”.

Възможно ли е нещо изключително важно, като притежаването на кола, да се превърне в ограничение? В разделяне обществото на класи? На богати, които могат да си позволят закупуването на нови коли и тяхното годишно “обслужване”, което в лицензираните сервизи възлиза на няколкостотин лева. Извинете, за смяна на едно масло и филтри?

Под тази псевдоекологична форма, се прикрива желанието на управляващите, съюзени с големите концерни и същества в сянка, да отнемат възможността на хората да пътуват. Да спасят уж Планетата, а пък малцината “избрани” да пътуват с дизелови яхти и частни самолети. Животът да продължи в пълния си блясък, само за богатите.

Как да не изпитам състрадание към съседа, който има 30-40 годишна Жигула, или пък някой познат, съвестен шофьор, който има старо, но добре поддържано возило. Защото “Еврокатегорията” не е гаранция за техническото състояние на автомобила.

Според мен електрически автомобил е доста опасен, защото може да се самозапали. Кола с АГУ също е рискова, в дадена ситуация. Какво да кажем за десетките линейки, пожарни и административни коли? Те с каква категория са? А полицейските? В този ред на мисли най-екологичното транспортно средство е конят, защото е от биологичен произход.

Над нас се сипят отрови, при първите по-слънчеви дни. Прелитат бойни и частни самолети. Навсякъде по Света има конфликти, в които участва техника без никаква категория за изгорелите газове. Пардон, че там се убиват хора! Да не говорим за експерименти с оръжие и изстрелване на ракети в Космоса. Позволено е последните да се извършват, защото съответните корпорации си плащат или просто правителствата решават.

Не позволявайте да се отнемат Вашите и на близките Ви свободи! Ръженът опира бавно в кожата и я промушва. А най-голямото лицемерие е тогава, когато лъжата се изрича с усмивка.

Метаморфозите на времето

Резките промени във времето, които наблюдаваме, надали са случайни. Вчера грееше слънце, бе топло и приятно, днес небето е покрито с облаци и вали. Някой ще каже “Природа”, не, ще му отговоря “Човешка намеса”.

След покриване на небето със субстанции, изхвърляни от самолети, в него се образуват плътен слой и специфични по форма облаци. Какво ли се случва нощем, когато не наблюдаваме небето. Събуждаме се с драскащо гърло. Какво ли се изхвърля в атмосферата за да ни “пази” и предизвиква дъжд?

Да се запитаме кой или какво има необходимост от така нареченото Земно/Гео инженерство? От съзнателна модификация на времето, климата. Въпреки всички коментари за антропологична дейност, тя се извършва съзнателно или не, пред очите ни. А Слънцето е Живот, Здраве, Сила.

В хубавите, слънчеви дни, ние сме склонни да работим повече, да се усмихваме и мечтаем. Слънцето е извор на Живот и някой съзнателно иска да ни отдели от него. Слънцето е Звездата, отговорна за Еволюцията в нашата Система. Слънцето носи безплатно блага, като топлина и светлина.

Двуличието, с което така наречените “Зелени” ни преследват да ограничим нашата употреба, като едновременно се извършват нерегламентирани експерименти в атмосферата, като се изстрелват десетки ракети в космоса и бълват електромобили и камиони на батерии, устройства за трансформация на електричество със спорни качества и маса технологии, е отвратително.