словесни проблясъци

Категория: Политика (Страница 4 от 12)

Катаклизми

Много се говори сега за катаклизми. Някой казва, че хората са виновни и Природата си отплаща. Да попитам кои хора?

На мнение съм, че пряката намеса в климатичните промени чрез Геоинженерството със сигурност води до катаклизми. Само че обикновения човек не е информиран за това. Нито е поискано неговото съгласие за провеждане на подобни експерименти.

Една драма засяга всички нас. Дали ще бъде разработката на биологични оръжия, несполучливи препарати, военни и социални експерименти, ние, Човечеството, сме свързани и страдат тези, които поемат последствията на свой гръб. А тузовете ходят да се снимат, след като бурята отмине.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

По Божия Закон

Достатъчно е Човек да живее по Десетте Божи Заповеди от Стария Завет, за да има добър и достоен Живот. Обръщайки се към Новия Завет, той се докосва до Христовото Съзнание. Тогава осъзнава, че всички Живи Същества са свързани и трепери за тях. Приема братството между хората. Той става предвестник и пример за Идващия Нов Човек.

Тъмните сили, които са се домогнали до публичната власт, знаят това. Поради тази причина наричат вярващите хора “десни екстремисти”. Защото човек със силна вяра и морални устои трудно ще бъде научен да мрази. Трудно, невъзможно е, такъв човек да вдигне оръжие срещу някого. Той приема всички хора за Братя и се съветва с вътрешния си морал.

Семейството е място, в което са събрани всички същества, които ни обичат. Семейството е и сбор от Душите, с които пътуваме в този Живот. Тъмните сили искат да омаловажат ролята на близките, на Майката, на Семейството. Само че нито те, нито “държавата”, нито машини са треперели над нашето раждане, при нашите боледувания. Не са те молили Бог за здравето ни.

Нима е десен екстремизъм да вярвам, че Светът е създаден от Разумна висша сила?

Нима е десен екстремизъм да река, че всички хора са ми братя и не мога да вдигна оръжие срещу тях?

Нима е десен екстремизъм да кажа че обичам хората, които са ми дали Живот и че да даря моя за техния при нужда, считам за дълг?

Нима е десен екстремизъм да подиря Бог в храма му, който може да е съграден от Неговите или Човешки ръце?

Нима е десен екстремизъм да се боря за всеки Живот на Планетата?

Нима е десен екстремизъм да разобличавам лъжата и да ритам срещу тези, които се опитват да погазват Истината?

Нима е десен екстремизъм да считам ролята на Жената за свещена, що касае майчинството, възпитанието и даването на Живот?

Народност

Понеже приятели споделят постове на някакви *фили, живеещи отвъд Атлантика и пишещи глупости за пари що касае културното ни наследство, ще река следното: на човек който е въртиопашка, или фурнаджийска лопата нямаме вяра. Който не познава Историята и не е благодарен за това, че наши братя Славяни са проливали кръв за Свободата ни от турско иго, сам се заклеймява. Опитите да се разедини дадено Общество минават там, където хората са неуки, суеверни и неморални. И кръвта (генът), езикът, вярата, културата са свързващи народите особености, които нищо не мож’ раздели.

Език Майчин, език мой…

Понеже възникват обсъждания в правителството, относно термина “Майчин език”, подобно на повдиганите теми от иноземците в други страни от ЕС, ще споделя следната история. Имахме езиков курс при един г-н от САЩ. Той зададе въпроса “От кого сме научили езика”. Получи различни отговори. Моят беше – От Майка ми и Баща ми. И бе правилен. Език се учи от близките, култура също. Това, че дадени същества искат да омаловажат ролята на Майката, ролята на Семейството и Езика за нашето формиране, е техен проблем. А който върви срещу Човека, не го очаква нищо добро.

Дворецът Царска Бистрица в Чамкория

Трагедията на Чамкория, на двореца Царска Бистрица, седи в това, че не е достъпен за посещение от хората. Можеш да се разходиш в малкия парк и да хапнеш нещо на скована пейка като “масов турист”. Кафенето в алпийски стил предлага само напитки. За това пък тоалетната е безплатна. В заведението могат да се видят повече интересни снимки и материали, от колкото в така наречената “Галерия”. Там се усеща кичът, в представяне на Н.Ц.В. Борис III. Най-обичаният и предан политик на съвременна България. Ала номенклатурата не спира с гаврите си дотук, марката 5 Сантима, печатана по времето на княз Ал. Батемберг, е върху колаж почта СССР.

Стамболийски и село Славовица

В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…

Отнемане на колите от КАТ

Казват КАТ да отнема колите на собственици, шофирали под влияние на алкохол или наркотици. Лично съм против, защото шофьорът може да се качи на друго возило, или си купи ново. Също така е възможно водач да е ползвал кола на родители, близки или познати. Не може превозното средство да е “виновно” и да се отнема, за сметка отговорността на водача.

В Република България уж имаме закони, само че малцина ги спазват, особено по пътищата. Има десетки камери, само че на наглите водачи, или такива “с чадър”, изобщо не им пука. Отнемането на частна собственост, в случая кола, няма да промени нещата по никакъв начин. Друг въпрос е когато му вземеш на някой книжката, или отнемеш голям брой точки. След това като кара отново, го грози по-тежко наказание.

Има и още нещо. Десетки коли стоят до РПУ-та в София. Стоят и гният. Не е ясно каква е тяхната история. Нима подобна съдба очаква луксозните коли, които ще бъдат конфискувани? Или ще бъдат удобно разпродадени на “свои хора” и утре видим служители на реда в Мазератита и Майбах? Когато нещо се прави, се прави с мисъл и дългосрочна перспектива.

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Що е История?

Историята, това не е Netflix. Това не е екранизацията на дадена книга, или Живот. Историята е вникване в дадена епоха, с всичките ѝ научни, социални и културални аспекти. Историята е сближаване с Духа на Времето. Среща с отделния Човек, който ще Ви разкаже нещо лично, което може би ще бъде различно от популярната хроника.

« По-стари публикации По-нови публикации »