Винаги съм знаел, че Изкуството е пътуване към себе си. Голямото изкуство е дълъг Път, невинаги равен или изпълнен с радости. Докосвайки се но него, ние оставаме впечатлени и израстваме.
Не бях виждал на живо творби на Генко Генков. Неговите автопортрети и скици с въглен, са белег на високо художествено майсторство. От картините му, които съчетават множество стилове като фовизъм, наивизъм, привитимизъм и импресионизъм, лъха на сила. Лъха на болка. Те трябва да бъдат гледани отдалеч, за да можем да видим детайлите.
Спомням си интервю по телевизията с Генко. Макар и езикът му да бе остър или вулгарен, човекът който се крие зад него е имал голям търсещ Дух. Сила в замаха и усет за формите. Една цветна експресия, която заслужава да краси всеки дом. Това са неговите картини.
Ние трябва да сме горди, че имаме такъв, “различен” художник. Сравним с Ван Гог. Който в мъка и трудности твори. Който получава високи отличия, за своите постижения. Който е свидетел на няколко социални режима.
Из портретите на Генко те гледат хора, чиито лица са сякаш зад решетки. Чиято душевност е заключена и иска да излезе навън. Да се излее в цветове, в контрасти и хармония. Тези платна ще бъдат винаги актуални.
Цялостна изложба с творби на Генко Генков можете да видите в Софийската художествена галерия до средата на следващия месец.
Съпътства се от ретроспективна фотографска изложба на втория етаж, разглеждаща десетилетия на ФРГ и ГДР както и обединението на Германия.
