словесни проблясъци

Категория: Научна фантастика (Страница 2 от 3)

Обръщане теста на Тюринг

Да обърнем теста на Тюринг би означавало да оставим машината да реши дали обменя информация с човек или друга машина. Това би било най-малкото обидно за Човека. А какво би станало ако машината реши, че не общува с човек?

Да си спомним за филма “Ловец на андроиди” на Ридли Скот, по разказ на Филип Дик. Човек подлагаше на тест хуманоидни машини, задавайки им прости, но емоционално заредени въпроси. У хората, да не забравяме, е налична и развита интуицията. Базирайки се на нея учени, лекари и всички ние нерядко вземаме жизненоважни решения.

Машина или Човек може да седи срещу Вас и да Ви казва че Ви обича. Че прави нещо за Ваше добро. Дълбоко в себе си Вие знаете Истината. Връзката на Човека с Истината му дава възможност да прави разлика между добро и зло, по един интуитивен начин. Машината може лесно да бъде заредена с желана от нас информация, но никога няма да може да различи Истината по този начин, а само интерпретира данните заложени в нея.

Език и съзнание

Алан Тюринг не случайно изисква при своя тест, човек да обменя информация с друг човек и машина едновременно. Ако при комуникацията човекът не може да определи дали общува с машина, то машината минава теста. До момента не знам машина да го е преминала.

Тюринг е бил мъдър човек. За него, вярвам, би било обидно Човешкият Ум, върху който Разумната Природа е работила хилядолетия, да бъде сравняван с програма. Затова и формулира теста по този начин.

Казвате “големи езикови модели”. На мнение съм, че за машината думите нямат и никога не биха имали това значение, което имат за Човека. Ние боравим с абстрактни понятия, като Любов например. Дори думата “цвете” за нас може да носи емоционално послание. Ние интерпретираме Словото на много нива и то е свързано тясно в нашите емоции и мироглед.

Когато говорим за творчество, като писането на текст например, то трябва да имаме предвид че Творчеството е необходимост на Човешката Душа. Когато авторът твори, той вади нещо от себе си. Той влага емоции, преживявания. Създаването на един докосващ текст, на едно произведение на изкуството е вътрешно пречистване и израстване.

На машината даваме задача, която да ни свърши. Детето излиза навън и се удивлява на Живота. В хода на времето са създавани шедьоври в областта на науката и изкуството, които при сегашните технологии не могат да бъдат не само достигнати, но дори и имитирани. Всичко това е плод на Човешкото удивление и Дух, който желае да се прояви.

Технологии и Съзнание

В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.

Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.

В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.

От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.

Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.

Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.

Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?

Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.

Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.

Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.

“Виртуална” бруталност

Първа част, Рекламата

Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!

Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.

На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.

Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.

За другите – изкрещях!

Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.

Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”

Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.

Втора част, Вълната

От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.

На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.

Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.

– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.

– Здравей Ейнджи, отговарям.

– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.

– А не, предпочитам да бъда себе си.

– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.

– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?

На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.

– Давай Конан Варварина – викам.

– Добре – кимна с глава асистентката.

– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.

– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.

– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.

– Погледнете се.

Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.

– Бонус – усмихна се асистентката.

– Имам един въпрос – попитах аз.

– Да?

– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.

– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.

– Ясно.

– Има още нещо – добави Ейнджъл.

– Да?

- Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.

– Обърка? – погледнах я.

– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.

– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.

Ейнджъл си записа

– Изберете си епоха.

-

Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.

-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?

Кимнах.

В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.

Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.

Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука.

Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.

С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното:

На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.

Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.

Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.

– Приятно ми е, Чен.

– Да не си китаец? – стискам му ръката.

– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.

Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко.

Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. 

Всички се скупчихме на брега да гледаме.

– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.

Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. 

Започнах да мърдам бързо с очи.

Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.

Трета част, Мета

Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони.

 Звъннах на Веско.

– Брат, дай да оправим тази работа.

Той изпъшка.

– Добре, нека да помисля.

И след това написа онази програма.

Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата.

Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.

Излишният Човек

Кога и как човекът може да се окаже “излишен”. Ако направим аналогия с уред, или детайл, то при наличие на нов, по-добър и функционален такъв, е резонно да го заменим. Да добавим и по-евтин. Тук, обаче, става дума за Човека. За същество от плът и кръв, с желания, мечти и Свободна воля. За същество, което е произлязло от Бога.

Защо на прага на “Четвъртата индустриална революция” човекът става излишен? Ако погледнем от точката на фабриканта, инвестицията в няколко робота е по-добра от тази, в стотици хора. Роботите не боледуват, не правят стачки и да, не раждат деца. Икономически е по-изгодно за индустрията да купува роботи, отколкото да наема хора.

Роботите са лоялни по своему. Те имат имплементиран морал. Няма да направят нещо различно от зададената им логика, но няма и да направят нещо повече използвайки въображението си. Да, те могат да “учат” нови умения, но трябва да имат подходящи учители, било това други машини или най-добре хора.

Защо човекът стана просто излишен? Ами защото той консумира ресурси, които са изчерпаеми. “Зелената енергия” може да осигури ток за машините, но не и да произвежда органична храна. За сметка на това комбайни и трактори могат да бъдат снабдени с изкуствен интелект.

От гледна точка на един технократски олигарх притежаващ парче земя, автономни източници на енергия и “умни” машини за слуги и охрана, неговото и на семейството му съществуване е обезпечено. На него не му трябват други хора, които да му “дишат въздуха” и с които да дели храната си.

Един сериозен пропуск в така изложената парадигма, е че човекът израства главно от взаимоотношенията си с другите. Било то негативни или позитивни. От общуването си с машини и роботи, човек не може да се развие много, освен ако не е учен от висок ранг и им дава сложни задачи. Дори това, вярвам, ще го отегчи в даден момент.

Технократския елит ни накара да повярваме, че технологиите са по-важни от човека и Природата. Този елит, забележете, не е елит на хуманизма и човешките отношения. Това е прослойка която се базира на тоталитарния режим и желае благата на Земята само за себе си. От тази гледна точка орязва свободите на Другите и различните и разпознава като свой тези, които всъщност представляват за нея реална заплаха или конкуренция.

Няма нищо лошо в технологиите. Те трябва да са създадени, в полза на Човека. Те са едно предметно обучение, което не може да се сравнява по никакъв начин с чувствата и мислите на индивида. С тези светове, които той създава и анихилира и от които машините са произлезли. Бъдещето лежи в това да се открие полза в съществуването на Човека. Да се отстрани излишното и се даде път на Човещината. Тя ще спаси Света.

Декември 2021 г.
(ФБ класифицира тази статия, като влизаща в разрез с политиката на общността.)

Ако 2023-та година

Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.

Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.

Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.

Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.

Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.

5.03.2023 г.

Продесия на бъдещето или защо машината не може да замени Човека

По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.

Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.

Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.

Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.

Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.

Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.

Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.

Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.

Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.

Поглед към Космоса

Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.

В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.

Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.

Изкуствено небе

Небето е неестествено сиво. Сякаш изкуствено, фалшиво, подобно на други неща около нас. Какво поражда студа? Липсата на слънчева светлина. Дебел слой облаци от всякакъв вид покриват Земята и ето ти Зима. Някога така е възникнал и Ледниковият период. Понякога се замислям, че живеем в симулация, в която дадени сили определят времето.

19.12.2022 г.

Още за „изкуствения интелект“

Всеки машинен или “изкуствен интелект”, би бил като осакатено подобие на човешкия ум. Колкото и да ни убеждават, никаква технология не може да достигне върховете на ума. Защото само нему са присъщи възможности като въображение, например. Умът е способен да конструира реалности, които не са му познати. Да си измисля машини и светове.

В зората на Четвъртата Индустриална Революция, изкуственият интелект е лайтмотив. “Панацея” за трудностите на човечеството. Начин, да бъдат елиминирани “грешките” на хората, при различни дейности. Като шофирането например. Ала трябва да отчитаме, че човек се учи и израства чрез опита си.

Машинен интелект се залага в много устройства. Телефони, прахосмукачки, коли. Ала и в автономни бойни машини и прототипи на военни роботи. Както писах и преди – изкуственият интелект не може да разбере понятия като морал, любов, чест, или родина. Нему е чуждо и присъщото на живите същества състрадание.

Хората опознават другите форми на живот чрез общуване. Това поражда у тях емоции и любопитство. Начин да направят обмен чрез друго съзнание. Самото размножаване и създаване на деца от човека, е част от еволюционната стълбица, като всяко поколение носи информация за извървения от предците път и възможност, да надградим постигнатото.

Противно на това машината няма собствена идея за прогрес. Тя не е ограничена като човека във времевия интервал на живота. През съществуването си човекът се опитва да израсне, съзнателно или не. Има стремеж и вътрешен импулс да остави следа, или най-малкото, поколение.

За машината ще бъде чуждо и непонятно желанието на някой, да види изгрева. Да изкачи планина. Да подиша чист въздух. Да бъде сред Природата. Тя няма никога да разбере пертурбациите на Душата, емоциите, които подтикват човека да създава произведения на изкуството.

Защо идеята за “изкуствения интелект” се налага? Може би за да свикнем с нея. Да ѝ делегираме някои задължения. Само че упълномощаването на технологията да взема решения вместо нас крие рискове. Най-малкото че ние няма да разчитаме толкова на своя опит и интуиция. На възможностите на нашия ум и въображение. А на набор програми, създадени от хора.

Технологиите могат да намерят приложение там, където е опасно за човека, но не и да бъдат негов заместител. Да го освободят от тягостния монотонен труд, но не и да отнемат правото му да работи и се развива. Една машина може да постави инжекция на болен, но никога няма да изпита емпатия.

Машините приложение намират в много сфери от нашия бит. Те би трябвало да са облекчение за човека. Употребата на роботи в личния живот при грижа за възрастни и игри с деца, крие рискове от все по-голямо отдалечаване на хората един от друг и оттегляне в себе си. Всъщност точно сред новите технологии ние трябва да си подадем ръка и бъдем по-човечни.

« По-стари публикации По-нови публикации »