словесни проблясъци

Категория: Мир (Страница 6 от 6)

Къде са силните хора в политиката

Питам се къде изчезнаха силните личности в политиката?

На времето си спомням как баща ми се възхищаваше от конкуренцията между Франсоа Митеран и премиерът Жак Ширак. Желязната лейди – Маргарет Тачър, също е част от една епоха. Хелмут Кол, обединяващ Германия, Лех Валенса, създателят на движението “Солидарност”. Не на последно място и Ангела Меркел, съдействаща за баланса между западна и източна Европа / Евразия.

Всички тези политици поддържаха повече от половин век Мира на Стария континент. Не само мир, но и допринесоха за благоденствие за своя народ. Бяха свидетели и съдействаха за прехода към Демокрация. Запазиха отношения с бившия СССР и дори ги развиха, до ново икономическо ниво.

За тези личности могат да се намерят стойностни документални филми. Не че в техния личен и професионален живот няма сенки. Сенки, “скелети в гардероба” ще намерим у всеки жив човек. Какво ще намерим за новопоявилите се либерални политици?

Това, с което се сблъскваме, е главно арогантност, ниска обща култура и абсолютно безхаберие, що касае малкия човек, гражданина. Съвременният политик, неолиберал, или с каквато и краска да е облечен, не стъпва връз старите стойности. За него Религията и Семейството са отживелица. Той се кълне в новите технологии, не спазва обещанията си и е хлъзгав като змиорка, що касае морална устойчивост и лична позиция.

Къде отидоха мъжете и жените от миналото. Тези, на които се възхищавахме. Които бяха пример за нас. Невъзможно е даден политик да излиза от шоу бизнеса, където е разпознаван в една роля и да очаква да бъде сериозно възприет и на политическата сцена. Малцина са изключения, като те са хора с изключително силен характер, воля и ролева пластичност.

Политиката е изкуство. На първо място дипломация и умението да изтъргуваш това, с което реално или хипотетично, разполагаш. Добрият политик се школува с години. Познава протокола и етикета. Владее няколко езика и се разговаря с чужденците на майчиния им език.

Политиката се превърна в тържище, в пазар или игрище, на което всякакви изтърсаци си опитват късмета главно на гърба на хората. Ако мине, мине. След нас и потоп. Не, това не е устойчива политика. Забележете колцина политици са се задържали в една партия, с една позиция, на власт.

И като заключение – на добрия, съвестен политик, охрана не е нужна. Фейсбук страница, канал в Ю-туб, или Туитър също. Той ще бъде разпознаваем за народа и обичан от него. Ще работи отдадено за нацията, за семейството си и Бога, защото ще знае че носи огромна отговорност. Една от тях е да пази Мира. Друга – да се грижи изключително за благоденствието на своя народ.

Да се молим такива хора да се появят, да осъзнаят гласуваното им доверие и да работят, Богу – и народоугодно.

Новите ценности

Тази година за пръв път чух, че оспорваме датата за националния ни празник, трети Март. Също така празнуването на Денят на Европа и същевременно Денят на Победата, премина тихичко, в сянка. По-изразено празнуваме поредното безумно-скъпо начинание на някой технократ.

Изменя ли Европа своите ценности? Няма да се учудя ако утре започнат да разправят, че Фюрерът е жертвал германския народ, за да спре настъплението на болшевиките. Че лагерите на смъртта не са съществували и са някаква фикция. Че носенето на нацистки символи, е повод за гордост.

Мисля така, виждайки свастика да се поклаща на врата на младо момиче. Същият символ, който се издрасква по камъни из Витоша. Всеки символ сам по себе си, е мъртъв, докато ние не му предадем значение. Добре е да знаем какъв смисъл са влагали нашите предци, как е използван и дали не е служел за пропагандни цели, различни от истинското му значение.

Отвъд символите човек трябва да чете история, докато не се пренапише отново.

9-ти Май

Девети Май бележи Денят на победата над Фашизма. Фашизма, който е разделял хората и е внасял страх и омраза. Фашизъм, подклаждащ война.
 
Девети Май е обявен и за Ден на Европа. Европа, която се е възродила от останките на Втората Световна война. Европа, която би трябвало да защитава демократични ценности, като Свободата на индивида, правото на избор и гласността.
 
Нека в този ден си спомним за жертвите на Втората Световна. Такива дава най-много бившият СССР, като според статистики са над двадесет милиона.
Да сведем глава и помислим кое има най-голяма стойност в Света. Кое би допринесло за добруването на хората. Да сведем глави и се помолим за Мир.

Животът

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Божественото в 21-ви век

Чудя се къде ли отиде връзката ни с Божественото последните няколко години. Не чух някой публично да се уповава на Бога за излизане от кризите. Не чух призиви към Вяра, но такива принадлежащите към някоя религия да изразят обичта си към ближния, внасяйки експериментални препарати в тялото си.

Дали някой се опитва да обяви изкуствения интелект за Бога на 21-ви век? Може ли едно творение, да надмине Твореца си? Изкуственият интелект е точно това, изкуствен. Той е набор от програми, написани от човека, които могат да водят до разширяване възможностите на софтуера, но отново в рамката, която е заложена от неговия създател, Човека.

Божественото сякаш няма място на голямата неолиберална политическа сцена. Защото Божественото е свързано с монотеизъм, с патриархат и ценности, които се опитват да бъдат разклатени и смазани. Заменени с евтини играчки и нездравословни стимули.

Ала Божественото е в основата на всичко. То е ядрото на Човешката душа. Придава смисъл и цел на Живота. Ние сме тук, за да познаем Божественото и изпълним Неговата Воля.

За да можем да се свържем с Божественото ни е нужно спокойствие. Оттегляне от ежедневието. От новините, с които ни бомбандират. Вглъбяване в себе си и отдаване на нашите мисли и чувства. Да живеем собствения си живот, да потърсим в дълбините на Душата ни целта и мисията му и вземаме решения с преценка.

Животът е изключителен Дар за всички живи същества. Съзнателното му ограничение и елиминиране е престъпление. Неговото израждане и целенасочено нарушаване на жизнените функции, също.

Човекът трябва да осъзнае великата привилегия да е жив. Да може да изрази своя потенциал в рамките на краткия му подарен от Вселената отрязък от време, по най-добър начин.

Някой говорят за синтез между човека и машината. За вечен живот, пренасяйки съзнанието в технологии. В живата природа всичко се случва в цикли. Познаваме цикъла на Живота и Смъртта. За да можем да познаем измеренията отвъд трябва да минем и през двете врати. Това е естественият Еволюционен Път.

Да си спомним за съществата “Борг” от сериала Стар Трек. Те бяха лишени от човешки чувства. Хуманистичното у човека се намира в неговото тяло. Чрез което той прегръща, гали и успокоява. Чрез което прави любов и се размножава. Да запазиш своята Човечност означава да запазиш всичко, с което си дошъл на този Свят и спокойно преминеш към следващия.

Промени Света

Всеки, който се е опитал да промени Света е претърпял крах, или е накарал Човечеството да изживее нечувани до момента катаклизми. Войните, революциите, “върховите” технически постижения всъщност водят до повече изолираност и затвореност на индивида. До душевни травми, но и до вътрешно търсене.

Вътрешното търсене е възможност за промяна. Светът е такъв, какъвто Бог го е проектирал. В него, обаче, действа и ръката на човека. Той е под влияние на своите страсти и желания. Едно от тях е да властва над другите. Да ги подчинява, използва и управлява.

Човешкият дух има стремеж към знание и свобода. Неговата сила е да обича. Промяната идва тогава, когато си позволим да изразим обичта в себе си. Да дадем път на Бога, на Духа и резултатът ще бъде налице.

Бог не е заключен в църквите и иконите. Той не се намира в “свещени” места и крипти. Не е и в костите на светците. Той е навсякъде, където има живот. Където птиците летят, водите текат, където хората се обичат и работят заедно. Бог е там, където очите ни могат да го потърсят и видят.

Истинската промяна иде у човека, когато той намери смисъл в живота си. Когато открие Бога, научи се да обича и да бъде полезен на другите. Липсата на смисъл води до изкривяване, деградация, зависимости. Тук се раждат болестите и страданията.

Имай позитивна цел и смисъл пред себе си. Усещай любовта и възхищението на останалите. Това е и тяхната подкрепа. Ти вече си променил себе си и другите. Промяната е в хармонията, в която може да живее цялото Човечество, а с него растителният и животински свят.

Когато хората дадат път на доброто у себе си, ще отпадне нуждата от полиция и армия. Това са изкуствено създадени институции, които да подкрепят властта. Обичащите се хора, нямат нужда да се пазят един от друг. Те имат вътрешен морал и няма да се нараняват взаимно.

Уповавайки се на истината и морала, политиците ще направят най-доброто за народа. Те ще имат вътрешен съдник и няма да злоупотребят с положението си. Лекарите няма да бъдат търговци и ще осъзнават важната си в обществото роля. Учителите ще подкрепят децата и дават път на талантите им.

Апропо, децата ще живеят най-добре в това бъдещо общество. Те не трябва да се тревожат за нищо. Просто да живеят живота си. Така, както Бог ни го е дал. По-доброто бъдеще ще премахне поробването на човека от институции и компании, чиято цел е да го направят поредната дойна крава.

Не, човек се е родил свободен! Животът е най-големият дар във Вселената. Той трябва да бъде живян с радост и веселие. С удивление пред Творението. С търсене на смисъла и Бога. Това е промяната, която действа в Света. Всичко нужно ни да изпълним тази цел ни е вече дадено, или ще ни бъде осигурено.

Човек трябва да има вяра. Това е пътят на промяната. Вяра в себе си. В своята мисия в Света. Вяра в доброто у другия. Вяра в разумния промисъл на живота. Нишките на промяната са изтъкани от търсене и вяра и се вплитат в красивия килим на човешкото битие чрез волята на хората. Воля за по-добър живот, воля за равенство и братство, които не са наложени отвън, ала работят отвътре.

Антимилитаризъм

Мило дете, няма да те заведа на този светъл празник в музея на армията. Някак си не се връзва с хубавото слънчево небе, което синьо се стели над нас. Там ще видиш чудовища, които човешката мисъл е родила, без да мисли за последствията.

Някой ще каже, че точно на тези оръжия се крепят Мирът и Свободата. Това са лъжи, моето дете. Мирът и Свободата се крепят истински, на отворените и обичащи Сърца на хората. Нито един Мир не е скрепен с оръжие, но с Любов.

Там ще видиш самолети – изопачена мечта на хората да достигнат звездите, превърнала се в жестока игра на разрушение. Хората помнят свистенето на бомбите и воя на сирените, при въздушна атака. Така че не се радвай на крилете на бездушната машина, но на тези на славея и волната птица. Мирът – това е свобода за тялото и душата.

Веригите на танковете тъпчат земята. Рушат пътища, гори и сгради. Техният тътен се чува отдалече. Вместо да се впрегнат да орат и сеят – тези подобия на трактори всяват ужас, както сред хората, така и сред екипажа, който ги кара.

Оръдия и гаубици, гранати и осколки. Шмайзери и патрондаши. Излишен барут, който се вдига във въздуха и обгръща Земята. Колко ли майки са разплакали улучилите куршуми? Колко ли много работници са изработили принудително боеприпаси през войните?

Траншеи и бодлива тел. Окопи и противогази. Летлива смърт, която се носи над земята, покосяваща както хора, така и животни. Всичко това са грозни, уродливи скици на истинския облик, който носи човекът. Истинският човек няма нужда от оръжие.

Когато протегнахме ръце към Слънцето и помислихме че го укротихме, че го взехме в пазва, вместо да го полюлеем и му се радваме, го превърнахме в атомна бомба изпепеляваща мечти и цели градове. Заличаваща деца, мисли и житейски истории.

Подводници и мини, кораби и крайцери, гаубици и манерки. Всичко това е ненужно, мило дете. Човек ще стане пълноценен член на Вселената, истински в този смисъл на думата, когато хвърли тоягата и камъка, които сега наричаме автоматични оръжия.

Силен е човекът който обича. Това е моят завет към теб. Обичай, уповавай на Бога и не се плаши. Не е лошо да спортуваш. Да поддържаш тялото си, да имаш бойни умения. Имай познанията за боя, но не го започвай. Не позволявай да те въвеждат в битка, която не е твоя.

Не позволявай средства да отиват за производството на ракети, но на училища. На този свят има хиляди бедни и гладни хора. Парите отишли за оръжия могат да бъдат насочени към тях. Оръжието е това, което ще отличи хуманния човек от насилника.

Човекът е този, който дава и ограничава свободата на себе си и ближния. Бъди човек на Свободата. Давай Свобода, не поробвай другите и пази личните си граници. Няма да можеш да направиш това с оръжие, но със силен характер, мъдрост и приятелска подкрепа.

Този музей, мило дете е атавистичен – отживял остатък от нашето тъмно минало. Човекът ще се изправи съвсем, когато захвърли оръжието и извърне глава с погнуса, гледайки неговата изработка и употреба. Всички наши знания и умения, мило дете, трябва да бъдат насочени към хармония, единство и Мир. Само така ще познаем Вселената и се докоснем до Бога.

София, 15.05.2021 г.

По-нови публикации »