Категория: Метафизика (Страница 7 от 7)

Спиралата е универсален символ. В основата и стои космическото движение на галактиките, спускането в проявление силата на Духа из сферите на творението, движението на жизнената сила в тялото (Кундалини), както и усукването на ДНК. Спиралата е животът, непрестанен, променящ се възходящо и низходящо.

Спиралата няма обосновано начало и край, но движение. Фунция на спиралата е стълба между световете. Един преход на състоянието на духа и материята. Отдалечаване и приближаване към центъра и Първоизточника на живот. Спиралата е синтез на основните три цвята, тяхната комплементарна двойка от още три цвята и един бял основен цвят – разлагащ се и синтезиращ опознаваемата, материална светлина.

В един вътрешен план, спиралата е движението на енергията м/у чакрите в човешкото тяло, в земната аура и аурата на слънчевата система. Тя е по пътя на звука на сферите и е цялата нотна гама която душата чува при проявление и въплътяване. Спиралата е пътят на съзнанието от Себесъзнание към Свръхсъзнание, тя е в третото око проектиращо видимата и необозрима реалност на всяка душа.

Цветове – на дъгата или чисто бял. Синтезът е нужен и постижим.

Символи – на Галактическа спирала, Кадуцей, Кундалини змия или ДНК.

Възприемането на спиралата е възприемане на идеята за еволюция на душата. Възприемането на символа е ясната представа за себеразполагането по една от осевите линии на спиралата. Ние сме и не сме съвършенни едновременно. Т.е. За душата възприемаща се като спирала знаейки че е част от центъра на спиралата, ще бъде по-лесно да живее със себе си и света. В основата си, всяка душа е съвършен кръг.

Вдъхновението е разбирането че животът е безкраен. Това дава безкрай възможности за душата, като пътища за израстване и постигане. Това дава възможност и на безкрайната Любов да преоткрива и осъзнава себе си във всяка една частица която е дарила с Живот.

Бог е любов.

Спиралата е проекция на Любовта, еманираща от точката – центъра на сърцето на галактиката и всяка една душа. Излъчването и е разширяване и благодат, събирането и – себепознание и мъдрост. Спиралата и низът от кодиране на живота. Унисонът на танцуващата двойка, вихътър на страстта. Душите се усукват една о друга търсещи своя общ център който е единен за всички живи същества.

Вдъхновена от спиралата, Вселената съществува в медитативна еманация. Тя проектира други светове около себе си и заражда зърна за безброй възможни такива и същества. Спиралата на вдъхновението е разбирането за нас самите по пътя към вечната еволюция и любов, давайки ни възможност да я проектираме във Света.

Със светло вдъхновение: Георги Атанасов – Жоро 08/29/09