Нощем с белите коне е едно препускане към себе си,
към първичната чистота и идеала, към поруганата Любов
за която си заслужава да се живее или загине.

Пътят на индивида е интроспективен – навътре,
където всички устои на рациото се размиват, всяка сетивност е субективна а Истината – лична и свята. Веднъж открита, като четирилистна детелина – тя се споделя в света с усмивка.

Тъжното е когато хората препускат, без да имат чистия устрем и бяг на конете, тяхната чистота в очите, истинки сълзи. Препускането след химери, води до катастрофи а поругаването на личната истина, до живот зад прозорци, потъващ бавно но сигурно – в забвение.

Бунтарството е против еснафското отношение към себе си, другия и света – свят на одухотворени предмети а не хора, на сенки които се движат в тъмното а не на радостни отражения, на самите свои идеи и архетипи.

Точно там се прокъсва нишката и нещата в живота могат да започнат и трябва, само и единствено отначало, докато бляновете и мечтите остават чисти в спомените или нарисувани на картина.

* * *

Нощем с белите коне е реквием на една отминала епоха, през която бездушния човек прокарва диря за да намери себе си сред наука, технологии, самота и много блъскане в илюзорни стени
за да разкрие истински стойностните за него неща в живота.