Гледайки хората, които се разхождат из градинката с кучетата си, ми се иска да направя една обиколка с тях. Да погледна животното им в очите. Да го погаля, за да си спомня какво е.
Категория: Лични (Страница 4 от 11)
Историята, това не е Netflix. Това не е екранизацията на дадена книга, или Живот. Историята е вникване в дадена епоха, с всичките ѝ научни, социални и културални аспекти. Историята е сближаване с Духа на Времето. Среща с отделния Човек, който ще Ви разкаже нещо лично, което може би ще бъде различно от популярната хроника.
Где ты Собачка моя верная
надеюсь мы встретимся опять
с тобой.
Я увижу твой верный взгляд,
твоя лапа я возьму в рукой.
И себе я представляю
что мы бежим по горам, по полям
и будем счастливый,
как в сон.
Виждам публикация във ФБ страничка посветена на град София, че от екипа на Природен Парк Витоша са поправили мост. От институцията споделят “да пазим съоръженията, защото разполагали с оскъдни средства”. Да попитам защо? След като на Витоша имаше десетки разработени хижи, след като там процъфтява Ски туризъм, достъпен за малцина. След като се организират “Витоша 100” и разни други смесени спортни инициативи, с рекламна цел.
За всеки обичащ Природата гледките от състоянието на Природен Парк Витоша са болезнени. Разбити и задръстени канавки, които водят до разрушаване и трудна достъпност на пътеките, особено при валежи и топене на сняг. Яздене на коне по пътеки, където това не е позволено, и свободно пускане на кучета от едри и принципно агресивни породи. Казвам го като кучкар, който е пускал кучето си, но с едно наум и то не беше агресивно към хора, но се плашеше от коне. Апропо язди се в галоп, включително от малки деца. Кой ще носи отговорност в случай на инцидент?
Болни покрити с лишей дървета, изпопадали по пътя. Затворени хижи, някои от които дадени на концесия. Като седнеш да хапнеш един сладолед и си извадиш домашно приготвена храна те гледат лошо и ти казват да се яде извън територията на хижата. Моята баба работеше в хижа “Тинтява” след пенсионна възраст. Чувствам се силно свързан с Природата и правейки паралел между състоянието на гората в Родопите и Витоша, виждам огромна разлика.
Нали Природен Парк Витоша е държавна структура, представляваща един от най-старите защитени паркове в България? Как така разполага с малко средства? Няма ли бюджет и ако го има, за какво го използва всъщност? След като не поправя канавките, не извлича изпопадалите дървета, не поправя мостовете. Няма горски, които да следят кой къде кара колело или язди и дали застрашава своя и на другите живот.
Сега ще излезе някой кандидат кмет и ще започне да реве че Витоша загива. Че е визирал проблемите по-горе, които апропо са от 20 и повече години и че ще “оправи нещата”. Както говорят за други теми, например жестокото отношение към безстопанствените животни. Другари, ние не сме вчерашни. В Австрия, в Тирол, хората отиват и поправят пътеките всеки сезон, защото обичат Природата и им е поминък. Смей да вандализираш там.
Тук до София, се издига Витоша, която ни дава хлад, въздух, място за отмора. Да имаш планина до града е благословение. Колко юпита живеят в този град? Петстотин хиляди, милион? Колко струва един апартамент – сто, двеста и повече хиляди. Да не кажа половин милион ако е луксозен. Срамота е администрацията на Природният парк да не разполага със средства, или да ги “усвоява” неправомерно. Да си затваря очите за проблемите.
Лично се опитах да пратя сигнал през сайта на Природен Парк Витоша, преди година. Не успях да прикача снимки. Все пак пратих съобщение с изброените по-горе проблеми. Не получих никакъв отговор. Не съм сигурен че съобщението ми достигнало до институцията и е било прочетено.
За мен желанието на някои политици, да разрушат или преместят паметника на Съветската Армия в София, има две основни цели.
Едната, е да се омаловажи ролята на Русия (по времето на Втората Световна Война СССР), за разгрома на Фашизма. Т.е. опит да се пренапише историята и да се направят “мили очи” на Запада. Пренаписването на Историята, обаче, се извършва не в демократични, но в Тоталитарни общества.
Втората, е днешните “народни” избраници, да се “дистанцират” от тъмното тоталитарно минало. От структурите на службите, които седят в основата на създаване на подземния свят, от разпродажбата на безценица на държавни активи и изкупуването им от поставени лица. От скриване личните връзки с хора, прокламирали партийния идеал, а техните наследници днес го играят Евроатлантици. Само че Народът помни Историята и не е лековерен.
Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.
Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.
На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.
Не се доверявам на така наречената “Зелена сделка”. Първо, защото не считам че е зелена и второ, защото е сделка, облагодетелстваща главно корпоративни играчи, но не и “обикновения” човек.
С приятел, инженер по образование, обсъждаме, че още през шестдесетте години на миналия век е имало разработка на Атомна централа, която не е ползвала обогатен Уран за гориво, но мисля Торий. Проектът, който е изглеждал обещаващ, потъва в забрава. Както и повече такива в полза на Човечеството. Да не забравяме, че обогатен Уран се използва от ВПК, т.е. скачен бизнес.
Медиите по света съобщават за наскоро избухнал пожар в товарен кораб до бреговете на Нидерландия, който отпътувал от Германия натоварен с около 3700 коли от които 520 електрически автомобила. Еколози считат това за катастрофа, а причина за пожара е възможно самозапалване на електромобил. Поради защита на батериите, електромобил се гаси трудно.
Сега някой може да каже, че не съм прогресивен, или че не обичам Природата. Ще му река следното, солидарен съм да се разработват нови технологии, или обърнем към миналото за решения, или възобновяеми източници. Това няма нищо общо със сегашните трансформатори на енергия, като ветрогенераторите, които грозят ландшафта, или слънчевите панели, те пък поставяни понякога и на земеделски земи. И двете технологии не са сигурни при катаклизми като ураган, изригване на вулкан и покриване на атмосферата със слой, непропускащ слънчевите лъчи.
За електромобилите няма какво да кажа, освен да попитам младежите “Откъде са парите за Теслите?”. Защото да караш електромобил е лукс. За някои въпрос на престиж. При цена от 30-40 000 лв., за хибриден и повече за чист електромобил, това е сериозна инвестиция, достъпна за малцина. Това внася класово разделение в Обществото, а добива на ценни и редки метали, както и рециклирането на батерии за смяна на автопарка ще изтощи ресурсите на Земята и доведе до още по-голямо замърсяване.
https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15000906
Недалеч от София се намира Кремиковският Манастир Св. Георги. Той е сгушен в планината и въздухът там се различава от градския. Само на 10-20 км от града, ще можете да се отдадете на съзерцание. Да се потопите в тишина и хапнете сладолед, правен на място. В манастира продават още кисело мляко и други продукти. Цените са “манастирски” =)
В близост се намира хижа Стрелец, като пътят до нея е черен и по него минават доста коли. Не се препоръчва да ходите по него ако сте с малко дете, или куче. Колата можете да оставите на паркинг в близост до манастира, който не предоставя добра настилка или охрана.
От Кремиковския Манастир можете да си наточите студена вода. Да се порадвате на пауните и други птици, които се отглеждат. Да хапнете или пийнете на място, ако сте любители на бирата и скарата. Там ще видите и стара базилика, като можете да запалите свещи в по-нова черква.
До манастира можете да стигнете пътувайки по Ботевградско Шосе. В даден момент ще видите табела сочеща наляво. Ще минете през кв. Челопечене, като е важно да хванете отбивката за кв. Кремиковци. Продължавате по пътя минаващ през квартала. Внимавайте, защото продължението към манастира се пресича с улица Радивоя, която е с предимство.
Продължете по тесния но удобен път нагоре. Ако идвате за първи път и се движите по-бавно, то има няколко места на които можете да отбиете и пуснете по-бързите коли. В противен случай могат да ви “натискат” и дори нагрубят. Култов е и металическият Пегас, който Ви посреща в квартала.
Когато загубим близка Душа, имаме склонност да се затваряме. Да скърбим и обвиняваме… не винаги Другите, защото те може да не са виновни за нашата загуба. Обвинението е насочено повече към нас. Дали сме направили най-доброто. Били на правилното място, в подходящо време. Загубата създава емоционален вакуум,от който трябва да излезем. За да продължим напред.
Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.
Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.
Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.
Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.
В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.