словесни проблясъци

Категория: Лични (Страница 3 от 11)

Независимост

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

По Божия Закон

Достатъчно е Човек да живее по Десетте Божи Заповеди от Стария Завет, за да има добър и достоен Живот. Обръщайки се към Новия Завет, той се докосва до Христовото Съзнание. Тогава осъзнава, че всички Живи Същества са свързани и трепери за тях. Приема братството между хората. Той става предвестник и пример за Идващия Нов Човек.

Тъмните сили, които са се домогнали до публичната власт, знаят това. Поради тази причина наричат вярващите хора “десни екстремисти”. Защото човек със силна вяра и морални устои трудно ще бъде научен да мрази. Трудно, невъзможно е, такъв човек да вдигне оръжие срещу някого. Той приема всички хора за Братя и се съветва с вътрешния си морал.

Семейството е място, в което са събрани всички същества, които ни обичат. Семейството е и сбор от Душите, с които пътуваме в този Живот. Тъмните сили искат да омаловажат ролята на близките, на Майката, на Семейството. Само че нито те, нито “държавата”, нито машини са треперели над нашето раждане, при нашите боледувания. Не са те молили Бог за здравето ни.

Нима е десен екстремизъм да вярвам, че Светът е създаден от Разумна висша сила?

Нима е десен екстремизъм да река, че всички хора са ми братя и не мога да вдигна оръжие срещу тях?

Нима е десен екстремизъм да кажа че обичам хората, които са ми дали Живот и че да даря моя за техния при нужда, считам за дълг?

Нима е десен екстремизъм да подиря Бог в храма му, който може да е съграден от Неговите или Човешки ръце?

Нима е десен екстремизъм да се боря за всеки Живот на Планетата?

Нима е десен екстремизъм да разобличавам лъжата и да ритам срещу тези, които се опитват да погазват Истината?

Нима е десен екстремизъм да считам ролята на Жената за свещена, що касае майчинството, възпитанието и даването на Живот?

Човещина и Съединение

Силите, които действат срещу Човечеството, разчитат да успеят да разединят хората. Дали ще бъде чрез заклеймяване на група, като маргинална. Дали чрез всяване на страх или омраза.

За да можем да минем през този труден за всички ни период и да останем хора, то трябва да сме осъзнати. Да се държим един за друг. Да познаваме и отсяваме Човешкото от иноземното.

Само и единствено обединени срещу общата заплаха, можем да влезнем в бъдещето. Бъдеще за нас и децата ни. Бъдеще в Еволюционен план, за цялата Планета.

Честит празник на всички, които обединявайки се си помагат и осъзнават, че са част от Цялото.

Бог да е с нас!

Паневритмия

Когато Човек играе Паневритмия той преминава през всякакви състояния. Също като в Живота. Може да отработи травмите, да поправи грешките си, да си прости и пожелае да стане по-добър.

Паневритмията е метод за самонаблюдение и изправяне. Както играеш Паневритмия така се проявяваш и в Живота. И внимаваш, защото макар някои неща да се повтарят в тях и двете имат край.

Дворецът Царска Бистрица в Чамкория

Трагедията на Чамкория, на двореца Царска Бистрица, седи в това, че не е достъпен за посещение от хората. Можеш да се разходиш в малкия парк и да хапнеш нещо на скована пейка като “масов турист”. Кафенето в алпийски стил предлага само напитки. За това пък тоалетната е безплатна. В заведението могат да се видят повече интересни снимки и материали, от колкото в така наречената “Галерия”. Там се усеща кичът, в представяне на Н.Ц.В. Борис III. Най-обичаният и предан политик на съвременна България. Ала номенклатурата не спира с гаврите си дотук, марката 5 Сантима, печатана по времето на княз Ал. Батемберг, е върху колаж почта СССР.

Стамболийски и село Славовица

В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…

Пътят…

В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.

Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.

Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Странни призиви по Пътеката на Здравето

По Пътеката на Здравето в Банкя, тече една странна инициатива. Уж в защита на Земята. Има призиви да не пием вода до следваща табела (на 10 мин), да консумираме отговорно. Да гледаме нагоре, докато ходим, или вървим с гърба напред. Изобщо странни съвети, още повече когато Човек се намира в гора, движи се по неравен терен. Лично се спъвам когато не си гледам в краката. Иначе приветствам да експериментираме с начина на ходене, но не и в Гората, или на Планина.

Друго ми прави впечатление. Призиви за ограничаване от питейна вода. Призиви за ограничаване на консумацията. Значи от една страна имаме свръхпроизводство и потребление на полуфабрикати, на вафли, газирани напитки, каквото се сетите. От друга, да не пием най-важната и ценна за тялото ни течност, дадена ни от Природата. Докато едни си позволяват скъпа храна и разточителство, обикновеният човек да пести. Лицемерие!

Хората с кучета

Гледайки хората, които се разхождат из градинката с кучетата си, ми се иска да направя една обиколка с тях. Да погледна животното им в очите. Да го погаля, за да си спомня какво е.

« По-стари публикации По-нови публикации »