Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.
Категория: Еволюция (Страница 4 от 8)
Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.
В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.
Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.
Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.
В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.
Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.
Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.
В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?
Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.
Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.
Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.
Човекът със сегашните си разбирания няма място в Космоса. Най-вероятно ще направи повече бели, отколкото нещо добро. За достигане на Космоса трябва Космическо съзнание. На Земята развити хора вече го притежават. За тях не е необходимо да бродят пространството с ракети и чинии, за да се чувстват в едно с Вселената. Да ѝ се удивляват. Ако хората със сегашните си разбирания полетят в Космоса ще започнат да се стрелят отгоре, да делят Луната. А на кого принадлежи тя? На Бога и съществата, които я обитават.
Алан Тюринг не случайно изисква при своя тест, човек да обменя информация с друг човек и машина едновременно. Ако при комуникацията човекът не може да определи дали общува с машина, то машината минава теста. До момента не знам машина да го е преминала.
Тюринг е бил мъдър човек. За него, вярвам, би било обидно Човешкият Ум, върху който Разумната Природа е работила хилядолетия, да бъде сравняван с програма. Затова и формулира теста по този начин.
Казвате “големи езикови модели”. На мнение съм, че за машината думите нямат и никога не биха имали това значение, което имат за Човека. Ние боравим с абстрактни понятия, като Любов например. Дори думата “цвете” за нас може да носи емоционално послание. Ние интерпретираме Словото на много нива и то е свързано тясно в нашите емоции и мироглед.
Когато говорим за творчество, като писането на текст например, то трябва да имаме предвид че Творчеството е необходимост на Човешката Душа. Когато авторът твори, той вади нещо от себе си. Той влага емоции, преживявания. Създаването на един докосващ текст, на едно произведение на изкуството е вътрешно пречистване и израстване.
На машината даваме задача, която да ни свърши. Детето излиза навън и се удивлява на Живота. В хода на времето са създавани шедьоври в областта на науката и изкуството, които при сегашните технологии не могат да бъдат не само достигнати, но дори и имитирани. Всичко това е плод на Човешкото удивление и Дух, който желае да се прояви.
В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.
Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.
В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.
От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.
Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.
Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.
Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?
Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.
Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.
Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.
Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.
Цял Свят гледа Франция. Не случайно от нея е тръгнала революцията. Защото ако днес хората отстъпят и подарят още две години от живота си на държавата, утре могат да им поискат още две или още пет. И докога? Една страна, която е загрижена за жителите си ще им осигури добър живот. Живот, в който гражданите да имат време да са с децата и близките си. Не само да превиват гръб и плащат данъци. Да живеят и благодарят че са част от тази страна и това общество. Само че някои политици се продават. Продават народа си, продават земята, продават себе си. Днес ги има, къде във Франция къде у нас, утре не. Вземат ограбеното и бягат. Не, това не е правилно и няма как да просъществува. Полицията, армията, гражданската защита, всички тези служби са създадени в полза на гражданина, на Човека, не на държавата. Франция, с теб сме!