събуждам се
и те вдишвам,
навсякъде.
Ти си моето
вдъхновение.
Крило,
под което уча
и раста.
Откривам те,
в погледа на детето
и на обичащия –
весел възрастен.
Ти си просто
навред…
7.12.2019
Категория: Ехо (Страница 7 от 13)
Стихове
за да Те обичам –
да милвам
абаносовите ти коси.
Да се влюбвам в погледа ти –
да се вричам,
в топлината лешникова
на очите ти.
Да те възпявам сутрин с Изгрева
да вая нощем тялото ти с ръце
да нося спомена за теб,
в сърцето си.
Да галя млечно белите ти длани,
да диря сред пръстите ти радост,
да те разсмивам
и те връщам винаги,
към извора на твоята младост.
Момиче мило и мечтано,
усмихващо се прелестно –
жарта в сърцето ти да паля,
за мен туй е призвание,
най-висша сладост…
13.12.2019
на входа ме посрещнаха
цветя.
Свежи
и уверени,
в красотата си.
Мили
и радостно
разцъфнали.
Отворили венчелистчета
за капчица роса.
Ех цветенца нежни
и ухаещи,
как деня красите
и душата радвате.
22.12.2019
Вали,
по стъклата се стичат
мокри дири, мъгла.
Сякаш Ангел да плаче,
че му липсва снега.
Сякаш Коледа тъжна е
всичко притихнало чака,
чудо да стане и сивото –
цветно да блесне
след Здрача…
24.12.2019
казвам ти любима,
обичам те –
две кратички слова.
Тъй хубаво е,
просто че те има,
тъй хубаво е,
че ме чакаш у дома.
7.2019
на Неви
Понякога ти се плаче
просто ей така –
пречистващо.
Плачеш
и не знаеш
защо.
За пропуснатото,
или заради
миналото.
Заради себе си,
или другите
Чувстваш се толкова малък
а сърцето огромно –
цяла Вселена.
И всяка сълза
нали знаете –
ражда Звезди…
25.XI.2019
Тъй искам да се скрия
от моята самота
зад завеси и прозорци,
зад тъмни очила.
Не гледайте ме люде,
жестоко е това –
да си просто ничий,
сам самин в ноща.
Без опора нежна,
без дъха човешки –
всичко ти е чуждо,
кому ли си нужен…
Бродиш все самичък,
гледаш и се взираш –
кой ли ще познае
у теб своя ближен?
Кой ли ще поеме
ръце ти красиви,
кой ще ги целува
гали и нарича?
Сам си братко мили,
Бог сам е над тебе
белкем той се смили
и някой ден прибере…
9-10.2019
Позволи ми
да бъда Твоите очи,
поне за малко.
Да ти опиша Света
такъв,
какъвто го съзирам.
От кадифе,
бодли и залезни
усмивки.
Позволи ми,
поне за миг
да бъда Твоите очи
и да поплача.
А Ти бъди
сърцето ми –
сгряно от картини
споделени.
Светът е толкова красив
не знаеш,
позволи ми –
нека ти разкажа…
Очите ми са твои
сърцето – наше.
5.2019
В черковата
обсипана богато
иконата
изслушваше момичето.
Слушаше
и плачеше
без сълзи.
Пред иконата
обсипана със злато,
с обеци и пръстени,
с хоругви, благовония,
с кокичета и със целувки
момичето стоеше –
непоклатимо,
жалещо
душата си.
Хора идеха
и си отиваха,
ала момичето стоеше…
дорде Девата
не излезе
и я прегърна.
София, 12.02.2019
. . .
Tи питаш ме малко момиче,
ти питаш ме – Дивна,
защо очите ми
са налени със сълзи.
Защо те капят
и преливат безспирно
опитвайки се да угасят
сиротния жар…
да сподавят копнежа
по ласката,
дето витае
във въздуха.
Ти, мила Дивна, си още малка,
ала някой ден
ще разбереш терзанията
на самотното сърце.
София, 10.II.2019