словесни проблясъци

Категория: Държава (Страница 6 от 8)

История и Фашизъм

Ако се зачетем в книги или гледаме филми разказващи за периода на Фашизма, за гоненията и отношението към евреите, за Холокоста, то няколко неща ще ни направят силно впечатление.

Създаването на “втора класа” хора, на които биват отнети правата да учат, да преподават, да посещават заведения, да сядат на пейки в парковете, да се движат свободно. Дори са казвали, че носят зарази. Звучи ли Ви познато?

Както нашето съзнание отказва да възприеме ограниченията наложени на евреите от фашистите, така и нашите наследници, трудно биха възприели това, което се случи през периода 2020-2022 г. Времето на ”Пандемията”.

Казват този който контролира миналото, контролира настоящето. Неудобната история се подмита под масата. Че препаратите не вършели работата, за която ги рекламирали, че имали странични ефекти, че водели до смъртност в някои случаи, това са неудобните факти, пометени под масата.

Добре е Истината да се знае и всички ние да се борим за нея. Неслучайно правим паралели със случващото се в момента в “Демократична Европа” и нацистка Германия.

Защото по френските улици полицията бие хора. Защото обществото е разделено от реформи и закони, които са най-малкото “социални”.  Защото когато един медикамент е довел до трайни увреждания и смърт, дори само на един човек, то той трябва да бъде забранен за употреба а производителят съден. Защото защитавайки Истината и правата на другия, защитаваме и нашите.

Обществото с неговата пасивност позволява на Фашизма, на псевдохуманистичната идеология, да вилнее. А всеки от нас знае що е добро и лошо. Усеща интуитивно накъде духа вятърът. Попитайте хората, обикновените хора, желаят ли война, желаят ли разделение, желаят ли насилие. Ще получите отрицателен отговор. Винаги е било така.

Атомни централи и енергийна независимост

Атомните централи играят важна роля в енергийната независимост на една страна. Особено в случай на природен катаклизъм или бедствие. Странно е, че в момент на енергийна криза и запълване на дефицита чрез алтернативни (“зелени”) трансформатори на електроенергия, хората биват вербувани за изключването им.

Всъщност АЕЦ отделя най-малко количество въглероден двуокис и има дълъг експлоатационен срок. Противно на очакванията в момента наблюдаваме застудяване в началото на Пролетта. Вероятно това се дължи на програмите за Геоинженерство.

Дали тези, които са гласували изключването на атомните централи в Германия преди десетилетие, са знаели какво предстои? Ако е така, то на обикновените хора се сервира един труден сценарий, в който енергийните разходи постоянно ще се покачват. Докато не бъдат пуснати в експлоатация евтини и достъпни трансформатори на енергия, щадящи Природата.

Общностите

Вярвам, че бъдещето принадлежи на общностите. На хора, които обменят средства и услуги, според собствените си ресурси и способности. Подобен хоризонтален модел няма нужда от централизирано управление. Достатъчно е членовете на общността да имат висок морал, да бъдат добре образовани, да работят за общото благо. Защото всеки допринася за него.

Париж гори

а с него и сърцето ми.
Гори и страда
от омразата,
посята между хората.

А те са братя,
черни, бели
с униформа или без,
са братя и равни
пред Твореца.

Ала някой ги разделя
хитро, вероломно
за да страдат,
да се мразят,
да не са обединени.

Защото обединени
хората са силни
и си помагат.

Париж гори
ала с него и лъжата,
фарса и илюзиите,
а хората ний знаем,
че са братя.

 

31.03.2023 г.

Шофиране на всяка възраст

Чета с удивление, че в ЕС искат да прокарат закон хора над 70 години да не шофират. Ако погледнем статистиките за катастрофи вероятно ще установим в какви възрастови групи попадат причинителите. Лично се съмнявам, че повечето от тях са над 70 години. Опасното каране, поне по нашите пътища, е от хора на възраст 20-50 години. Да не говорим колко от тях са ползвали алкохол или наркотици, качвайки се зад волана.

Проблемът е от съвсем друг характер. Не че някой възрастен човек може да получи удар или инсулт. Това може да застигне човек и на средна възраст. На всяка възраст, след въвеждане на ескперименталните препарати, да добавя. Проблемът е с маргинализирането на възрастните хора. Със слагането им на етикет “потенциално опасни”. С отнемането им на една радост и възможност да пътуват и си помогнат.

Съвременната европейска политика наподобява тоталитарната. Тя отнема постепенно правата на хората и маргинализира обществени групи. Възрастните, надигащите глас за човешки права. За сметка на това толерира социални странности. Въвежда объркващо децата образование относно интимни теми. И позволява насилие във филми и мероприятия като свободните двубой, например. Демагогия!

Vive la France

Цял Свят гледа Франция. Не случайно от нея е тръгнала революцията. Защото ако днес хората отстъпят и подарят още две години от живота си на държавата, утре могат да им поискат още две или още пет. И докога? Една страна, която е загрижена за жителите си ще им осигури добър живот. Живот, в който гражданите да имат време да са с децата и близките си. Не само да превиват гръб и плащат данъци. Да живеят и благодарят че са част от тази страна и това общество. Само че някои политици се продават. Продават народа си, продават земята, продават себе си. Днес ги има, къде във Франция къде у нас, утре не. Вземат ограбеното и бягат. Не, това не е правилно и няма как да просъществува. Полицията, армията, гражданската защита, всички тези служби са създадени в полза на гражданина, на Човека, не на държавата. Франция, с теб сме!

Нашите деца

Дочух, че някои от хората драпащи към властта, предлагат децата да ходят на ясли за да се “социализират”, а родителите да могат да работя повече… Заявявам от личен опит, че за мен най-хубавите мигове от детството са били прекарани с моите родители. С хората, които са ми дали живот, чиито гени и душевност нося и за чието внимание съм копнеел.

На детска градина не съм ходил и не съжалявам. Баба ми ме отгледа и ме научи на четмо и писмо. Отидох научен да чета и смятам, докато мои съученици първи и втори клас сричаха. Това е проблем на семейството и не се решава, като натикаме децата насила в детската градина. Защото и те трябва да имат избор и не с всички могат да се разбират. Казват “социални умения”. Та в училище и алианса освен че учеха тези, които се стараеха, само се млатехме. И нямаше кой да ни озапти.

Изобщо децата имат различни потребности. Тези, които растат с братя и сестри, имат изградена вече социална опитност и са влизали в различни роли. Други, обаче, имат нужда от лично пространство. Това са интровертите, артистите, хората на изкуството, мислителите. Не можем да ги набутаме заедно с останалите деца, което за някои от тях може да е стресиращо.

Да, за Системата, за Държавата е важно да формира мисленето на децата. Да ги обуславя, да бъдат бъдещи работници, трудови хора. Да има кой да върши нещо в нея. Само че никой политик не се интересува истински от индивидуалните човешки нужди. Никой не разглежда човека като душа, като личност, като индивид, с изключение на някои хуманисти и психолози/терапевти.

Израснах сред книги. Сред писатели като Жул Верн, Джек Лондон, Хърбърт Уелс. Сред списания като Космос и Паралели. Израснах с възможност да развия вътрешния си свят. Да се науча да мисля. Нещо, което според мен в никоя забавачница, ясла или детска градина не биха могли да ми осигурят, или да насърчат.

Та политиците, не пипайте децата! Значи на бедните, децата трябва да ходят на държавни ясли, на градини и др., където с тях да се занимават нерядко хора, които изобщо не ги е грижа за тях. Да бъдат в среда, която не винаги е добронамерена. Сред деца от различни социални слоеве и семейства, а на богатите да бъдат в частни образователни центрове и училища. Демагогия!

Избори

Ще подкрепя този,
който изпълнява Волята Божия.

Който се обхожда с другите,
като с братя и сестри.

Който спазва Закона,
който казва Истината.

Който милее
за своята Татковина.

Ще го позная,
по очите ще го позная,
по лицето и ръцете,
по делата ще го позная.

Човек и политика

Никога не съм се интересувал от политика. Дори на избори не ходих години наред. Просто не ме засягаше. Имах собствен бизнес, после чиракувах. Някак си минавах между капките. Досегът ми с политиката, бе за кратко (и болезнено), предлагайки услугите си на една новосформираща се партия. Тя получи благословията от силните на деня и в основата ѝ разбира се стояха, хора свързани с тоталитарното минало. Излязоха интересни познанства, но нищо градивно. От политика “обикновеният” човек се интересува, когато пряко или косвено се засегнат личните му интереси и права. Нещо, което се случи по време на “Пландемията”. Което се случва, с военната постановка на Изток от нас. Което се случва и във Франция.

Възрастните хора днес

Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.

В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора,  се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.

Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.

23.03.2023 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »