Дочух, че някои от хората драпащи към властта, предлагат децата да ходят на ясли за да се “социализират”, а родителите да могат да работя повече… Заявявам от личен опит, че за мен най-хубавите мигове от детството са били прекарани с моите родители. С хората, които са ми дали живот, чиито гени и душевност нося и за чието внимание съм копнеел.

На детска градина не съм ходил и не съжалявам. Баба ми ме отгледа и ме научи на четмо и писмо. Отидох научен да чета и смятам, докато мои съученици първи и втори клас сричаха. Това е проблем на семейството и не се решава, като натикаме децата насила в детската градина. Защото и те трябва да имат избор и не с всички могат да се разбират. Казват “социални умения”. Та в училище и алианса освен че учеха тези, които се стараеха, само се млатехме. И нямаше кой да ни озапти.

Изобщо децата имат различни потребности. Тези, които растат с братя и сестри, имат изградена вече социална опитност и са влизали в различни роли. Други, обаче, имат нужда от лично пространство. Това са интровертите, артистите, хората на изкуството, мислителите. Не можем да ги набутаме заедно с останалите деца, което за някои от тях може да е стресиращо.

Да, за Системата, за Държавата е важно да формира мисленето на децата. Да ги обуславя, да бъдат бъдещи работници, трудови хора. Да има кой да върши нещо в нея. Само че никой политик не се интересува истински от индивидуалните човешки нужди. Никой не разглежда човека като душа, като личност, като индивид, с изключение на някои хуманисти и психолози/терапевти.

Израснах сред книги. Сред писатели като Жул Верн, Джек Лондон, Хърбърт Уелс. Сред списания като Космос и Паралели. Израснах с възможност да развия вътрешния си свят. Да се науча да мисля. Нещо, което според мен в никоя забавачница, ясла или детска градина не биха могли да ми осигурят, или да насърчат.

Та политиците, не пипайте децата! Значи на бедните, децата трябва да ходят на държавни ясли, на градини и др., където с тях да се занимават нерядко хора, които изобщо не ги е грижа за тях. Да бъдат в среда, която не винаги е добронамерена. Сред деца от различни социални слоеве и семейства, а на богатите да бъдат в частни образователни центрове и училища. Демагогия!