Категория: Държава (Страница 3 от 8)

Qui bono?

25.11.2023 / Георги Атанасов

През последния месец станахме свидетели на странно събитие. Уж палестински терористи нападнали на 7-ми Октомври израелски граждани и отвлекли част от тях като заложници. Нещо много странно да се случи в страна с високо ниво на сигурност и военна мощ, като Израел. Броят на загиналите бе около 250. Израелското правителство реагира с военна кампания, довела до избиване на над 11 000 души, сред които жени и деца.

Казват че 55 000 сгради са срутени, сред тях жизненоважна инфраструктура за населението, като болници. Израелски военни контролират достъпа до ивицата Газа, като я превърнаха в истински ад за обитателите. Нанасяйки въздушни удари и извършвайки сухопътна инвазия с войски, те направо направиха това място негодно за обитаване.

Задаваме си въпроса Кой печели от всичко това (Qui bono)? Конфликтът в Близкият Изток е от години. След края на Втората Световна война на евреите се дава възможност да се заселят в Палестина. Само че там вече живеят араби. Следват години на гонение на арабите и военни конфликти между двата етноса. Събитието от 7-ми Октомври развърза ръцете на израелското правителство да извърши действия окачествени от наблюдатели като военни престъпления, геноцид и етническо прочистване.

В съвременната “демокрация” правителствата на редица европейски страни застанаха зад решенията на израелското правителство, казвайки че то трябва да може да се “защити”. Само че ние не знаем какво точно се е случило на 7-ми Октомври. Не чухме никакви искания от страна на палестинските “терористи” от групировката Хамаз. Възможно ли е последните да са били слепи и глухи за избиването на хиляди сънародници докато държат заложници? Какви са били техните цели?

Великият военен стратег Сун Дзъ казва че “Всяка война започва с лъжи”. Да си спомним повода Германия да нахлуе в Полша. Уж била нападната една радиостанция близо до границата. Даже съм гледал филм за случката. Западният свят и тогава нищо не предприема, а тихомълком се съгласява с разделянето на Полша между Райха и СССР.

Що за демокрация е това, която толелира геноцида и насилието? За която лъжата, а не проверката на фактите, е от значение. Която си измива ръцете като Пилата и казва “Съдете ги”. Само че можем ли да съдим невинни хора? От двете страни на всеки конфликт има такива. И понеже се надигнаха вопли за антисемитизъм, даже редица евреи се изказаха срещу действията на правителството на Израел и се дистанцираха от тях.

Апропо попитайте някой българин, американец, или германец, дали е съгласен с позицията и решението на своето правителство. Ще получите отрицателен отговор. Обикновените хора са далече от тези жестоки политически интриги, които са обагрени в кръв. Те искат просто да работят, учат и си живеят живота. Само че военните, концерните, иноземните лобита ако щете, желаят друго. Желаят мъст, монопол и конфликти. Но техните подли и повърхностни желания прозират лесно.

А и П спомен от детството

19.11.2023 / Георги Атанасов

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Кино и реалност

19.11.2023 / Георги Атанасов

Докато в София тече поредното издание на Киномания, шепа хора скандират за Свободна Палестина, непосредствено до НДК. Смешно е как са оградени от толкова или повече полицаи, макар че протестът е от мирен характер. Няма общо с предизвиканите вълнения и погром от футболните фенове. А в началото на градинката гамени трошеха скъпи електро-тротинетки.

Когато избираш да замълчиш или не избереш правилната страна, трябва да поемеш отговорност. Защото винаги можем да си измием ръцете като Пилат и да попитаме, “Що е Истина?” Макар и да знаем с цялото си същество кое е правилно и кое не. Кое е жестоко и нередно и кое хуманно.

Европа заема странна позиция през последните няколко години. Уж тръби за ценности, за права, които правителствата ѝ в по-голямата си част отнеха на хората. Принуждават ги да оставят колите си с ДВГ, да купуват скъпи, да се имунизират, с недоказали качествата си препарати. А от няколко години и в момента, се изпращат оръжия на места, където се извършват престъпления.

Да замълчиш е равностойно да бъдеш съучастник. Да не предприемеш нищо от страх от властта, от полицията или от агресора, е поведение на мижитурки. Всеки може да вдигне флагче и да застане със силните на деня. Кой стои обаче редом до Истината, до Правдата? Нормално ли е да се толерира война, геноцид, измама в областта на здравеопазването?

Да се потискат Човешки права и Свобода на словото? Защото когато имаме конфликт, имаме една или повече страни участващи в него. Разумният човек ще прегледа доводите на всички и ще отсъди. А всички нас, за делата и липсата им, ще ни съди Господ Бог. Тези, които са се самоназначили временно да управляват Земята, трябва да се боят от това.

Писмо до моя Син

18.11.2023 / Георги Атанасов

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Тревога в Алианса

01.11.2023 / Георги Атанасов

Днес около 19.00 ч., тъкмо започнали урока по Френски в Алианса зазвучава странен сигнал. Учителката получава съобщение на телефона, а също и някои от курсистите. Тестова тревога от Посолството и ЕС. “Напускайте стаята”, командва Мадам и ние я следваме. Долу охраната не знае нищо, хора влизат в Института, като някои служители на посолството са получили също сигнала. Питам се, защо е това плашене на хората. Сирени, аларми, страх…

Диктатура

14.10.2023 / Георги Атанасов

Диктатура е когато при наличие на конфликт, на хората се забранява открито да вземат една от страните.

Диктатура е когато при възникване на проблем, не се търси неговата първопричина, а се налагат угодно някому решения.

Диктатура е заклеймяването на дадена група хора, независимо техния етнос, вероизповедание или лична позиция.

Диктатура е използване на пропаганда и непроверени факти, с цел манипулация на обществото.

Диктатурата е когато правителството говори за “Демокрация” но погазва основни права на хората.

В каква реалност живеем?

…

Демокрация?!

25.09.2023 / Георги Атанасов

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

Независимост

22.09.2023 / Георги Атанасов

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

Тоталитаризъм и насилие

19.09.2023 / Георги Атанасов

Тоталитаризмът намира начини да узакони своите действия. С ужас научавам, че полицай е застрелял момче в гръб при гонитба. Каква точно е историята не знаем и може би никога няма да научим. Казват, че момчето е участвало в грабеж. Да попитам откога за грабеж се наказва със смърт, при това без съд и присъда?

Органите на реда са да спазват последния. Да дават пример. Само че това рядко е така. Често виждам полицаи, шофиращи с телефони в ръка, навлизащи срещу знаци със служебни коли, които не са в специален режим. Свидетел съм на пътни нарушения при които полицаите изобщо не реагират, защото примерно не са от КАТ или имат някаква друга работа.

Ние казваме не на полицейския произвол. На използването на сила при по-незначителни престъпления, но абсолютното безхаберие, когато по улиците се вършат нарушения. Да си полицаи е нещо много важно. Това е професия на реда, на честта. Служба в името на хората. Не бива да се забравя.

Ден на София

17.09.2023 / Георги Атанасов

В “Деня на София” просто решихме да избягаме от нея. Вчера цяла нощ се гърмя, заря, която ще изпоплаши животните. Безсмислена заря. Че кога ли София ще стане Европейска столица на Културата? Когато тротоарите станат равни, когато къщите се подмажат, когато жителите започнат да уважават ближния си. Т.е. реално след няколко века.

За мен София е чуждо име. То е гръцко и бих искал градът ни да се нарича Мъдрост, премъдрост Божия, в която живеещите да осъзнават важността на това, което правят. На отношението с другия. Не просто да бръкнат в кацата с меда, т.е. поредния безсмислен европроект.

София е бедна измъчена и изтерзана столица на още по-бедна (душевно), източена и измъчена страна. Каквото и да ми говорят за Българите, че цивилизацията е тръгнала от нас, ще им река я виж на улиците, това ли Ви е цивилизацията? Псувни, ругатни, нула толеранс, паркиране на пешеходните пътеки. Ганьо няма граници, що касае наглост и простотия.

Някой ден, след столетия, ще се обърнем назад и ще разберем защо живеем така. Между силната и славянска Русия и алчния и мъдър Запад. Между ордите на башибозука и псалмите на гръцки. Тук сме на един път, кръстопът на религии, търговски и политически интереси апетити. А на българина, каквото подхвърлят. Като на куче.

Да, радвам се, като видя истински Българи. Държащи на думата си, знаещи какво е Мъдрост, добри и учтиви. Малко са, особено през тези дни. Защото Българинът го гази Османецът, газиха го през войните, сам гази себе си по време на тоталитарното управление след 1944 и иде време, да се освободи.

Архив