словесни проблясъци
В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…
Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.
Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.
Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.
Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.
Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.
Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.
Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.
През изминалите години малцина говориха за това, кой реално управлява България. Гледах постановката на Илия Троянов “Власт и Съпротива”. На Немски. Сякаш не можем да кажем Истината на Български, да я погледнем в очите. Теодора Димова също засяга темата.
Кой задава модела на поведение в обществото. Кой слезе от Волгите и Газките и се качи на Мерцедес и Тойота? До вчера бяха с “Другарите,” сега са модерни “бизнесмени”. Замениха изтърканите елечета с костюми, но отвътре си останаха същите. Арогантни хора, без респект към Живота. Незачитайки другия, освен ако не е “свой”. А свой означава обработен, подчинен, зарибен, зависим.
Говоря си с Немец, представител на културна институция. Опитвам се да му обясня, че години наред ние носим един товар. Белези, от едно тоталитарно управление, чиито пипала са навсякъде. Товар, който ни обезличи като общество. Който даде право на хора без ценз, но знаещи да манипулират, да организират и боравят с оръжие, да сътворят подземния свят и печелившия “бизнес”, който можем да наречем на места и държавен рекет.
Трудно е да се говори за проблемите. Трудно е, затова българинът не ходи на Психолог или Психиатър. Да не му се смеят. Да не кажат, че е лунатик, или балама. Трябва да е “мачо”, да си татуира Раковски, Шипка. Да си сложи чантичка на врата. Нищо, че не е чел много, или че работи каквото му падне.
България. Малка страна с упорит народ. С народ, вдигнал се от Рая, да стане пак такава. С хора, които в сърцата си са носели пламъка на Свободата. Желанието за знание и просперитет. Сега се носим прекършени, падаме като снопове и молим, за по-добрите дни.
Чета че група младежи, наследници на бившата номенклатура, решават да сменят датата на националния празник. Уж да се дистанцират с Русия. И да, дистанцията би била с Царска Русия, която ни помага да отхвърлим турското иго и чиито войници лежат редом с нашите на българска земя. Това не е дистанциране с тоталитарната машина на СССР.
За мен това е пореден опит, да се отвлече вниманието на обществото от проблемите в него. От лошата инфраструктура, неспазването на закона, демографския срив и падналото ниво на образование. Апропо номенклатурната върхушка ще продължава да праща децата си в елитни училища и в странство, докато ние тук някак си оцеляваме.
Човек, който не познава историята си, не познава традициите и езика си е лесен за контрол. Десетилетия тоталитарният режим се грижеше за деградация на морала, на вярата и на предприемаческия дух. Сега се опитва със сетни сили да задържи позициите си. Ала братя, без работа, без учене и лични качества, без Любов към ближните и Отечеството, не става.
Кое е нормалното в днешно време? Ако зачетем “Светът от Вчера” на Стефан Цвайг, ще научим, че хората се променят и губят връзка с традициите и морала, след края на Първата Световна война.
Двадесет години по-късно започва Втората. След нея наблюдаваме още една вълна на “странности”. До през 60-те години цензурата не допуска в Киното еротични и сцени на насилие. Днешните филми са изпълнени с ефекти, които подчертават последните. Как можем да очакваме морал от облъчено по този начин общество?
Нормално ли е да се показва насилие по телевизията, киното? Измислено насилие, дори не преразказ на реална случка. Нормално ли е да се заснема битка между хора в клетка, да се гледа, да се насърчава? Нормално ли е да използваме техника за дистанционно елиминиране, вместо да се опитваме да решим проблема по мирен начин, или в честна битка? Къде е нормалността
Във времето, когато братята фабриканти Евлоги и Христо Георгиеви инвестират в изграждането на Софийския Университет, не е имало инфлеунсъри. Не е имало живо излъчване, снимки. Просто двама души, с финансови възможности, осъзнават колко е важно освободеният наскоро народ, да има Висше учебно заведение. Да захвърлят младите потурите и да се облекат с лачени обувки и фракове. Да не ходят да учат по странство, но у нас, където да преподават образовани кадри.
Разбира се българите изграждат храма Александър Невски в знак на признателност към Русия. Без Свобода няма и лесни възможности за учене. Ала ръка за ръка с това се издига и зданието на Просветата. Като него друго в България няма. Няма и да има. Защото то е градено от необходимост. Със съзнанието, колко е важно човек да е образован. Защото знанието, истинското знание е добра основа и цени навсякъде.
Ала сега времето е различно. Не се строят Университети, а Училищата са оставени да се разпадат. Като гимназията за тежка механизация на пл. Възраждане в София. С олющени стени, стара дограма, без плочки на тротоара. А оттам ще излязат хора, които ще строят дома и пътищата на българите. Та пилон се вдига, когато всичко друго ти е наред.
Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.
Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.
В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.
Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.
И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.
Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.
Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.
Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.
В що-годе уредения парк Възраждане агитатори на ДБ и ПП, раздават листовки. Някой си Терзийски искал да става кмет. Отказах листовката. Слушам как една дама с фланелка разправя на минувач “Ама тук пръскалките за вода се включват към 11 часа и ще Ви опръскат докато тичате…”. А бе мацка, ти знаеш ли че сериозен бегач тича 6-7 часа сутринта, викам си.
Да Ви попитам индивиди от ДБ и ПП и последният да затвори вратата, защо не отидохте в градинката на Централната Баня, не на измисления музей на София, да раздавате позиви? Защото там чешмата до джамията е спряла и нацвъкана от гълъби от десетилетие. Така ни е секнало и на Републиката. А отсреща плочките на тротоара на Екзарх Йосиф така се люшкат, че ще се утрепе човек.
Защо не отидохте о неразюмни люде, около конната база в парка Борисова Градина, до която има разпадаща се къща, а асфалт в самата градинка не е сменян от Тошово време. Защо тук, до Аква-парка, дето малцина могат да си го позволят, а не до грозния паметник на някогашната Мария Луиза, когато София е имала градски басейн? Кмет на София ли? Такъв има право да бъде човек като Иван Иванов. Човек с Чест, Дълг и Морал.
От месеци Франция е залята от протести. В началото следях записите на живо в YouTube. Също така и горещите дискусии в парламента. Заслужава си да се потърси информация по темата.
Някой може да си помисли, че група вандали са излезли по улиците с цел да безчинстват, без причина. От записите и интервютата е видно, че голяма част от протестиращите са младежи, ученици и студенти, които са притеснени за своето бъдеще. Възрастни хора, които споделят че действията на президента Макрон са антисоциални и в разрез с конституцията.
Макрон, правещ шеметна кариера в политиката, “загрижен” за застаряващото френско общество, решава да увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години. Само че обществото дава отпор. То не желае да дари още две години от живота си на държавата. Държава, която праща полиция срещу него. Власт, която се опитва да се задържи с насилие.
Какво всъщност става с Франция? Какво се случва със съвременните “демократични” държави? Натиск срещу населението? Използване на вратички в конституцията, прокарване на нехуманни, либерални идеи, прикрити зад „екологични“ призиви? Всичко това не е в полза на хората, на обществото и последното го усеща и се бори срещу него.
Защото не може една политика да е насочена срещу хората, да се води скрита или явна война срещу тях и последните да мълчат. Да бъдат като овце поведени към кланица. Ако съвременната западна политика бе ориентирана към Човека, към обществото и неговото благоденствие, надали бихме били свидетели на подобни пертурбации. Ала каквото посееш, това ще жънеш.
Разхождайки се във Виена или Мюнхен човек може да стане свидетел на следната вълнуваща гледка – група майки с колички върви след водач, отново майка или треньор, която задава упражнение. Другите го повтарят докато бутат количките си. В парка до Пратера видяхме как родилки правеха упражнения, включително заедно с бебетата си на гърди.
В България, за контраст, всеки ден виждам трагикомични гледки, за които, вярвам, дори Алеко не би намерил достатъчно пиперливи думи. Виждам хора, които карат коли без ръце и ядат едновременно. Таксиметрови шофьори, чакащи клиенти на пешеходните пътеки. Нарушители, които спокойно карат срещу знака.
У нас няма гражданско общество. Ако имаше такова, всеки осъзнат човек би правил забележка на нарушителя. Спомнете си за Апостол Карамитев от филма “Рицар без броня”. Имаме един съсед Ж., който е полицай. Вижда че шофьор прави нарушение, но нали в момента е цивилен, седи и си лафи с бакалина. За мен на професионалиста не му е нужна униформа, за да работи.
По-лесно е да се смеем над проблемите си, вместо да ги решим. Лошо е, че в този политически и нравствен хаос, ще живеят и живеят нашите деца. Съвременната БГ културата, или тенденция, е да се бръснат главите, да се носят чантички на врата, да се пълнят джуки и всеки да се прави на тарикат. В едно напреднало общество, където хората имат лични качества, физическа и духовна сила, парадирането е излишно.
Отиваме с жена ми в Лозен планина, посока Изток. Няма да повярвате какви гонки с мотори и АТВ-та си спретват хората. Как са изорали пътеките, затруднявайки туристите. Че се стреля като в тир и човек се чуди дали не е попаднал в някаква военна зона. Подобни безумия не съм виждал никъде.
Сега говорят за наводнения в Берковица. Помня, как писах на кметството там преди години, че видяхме с приятели джипове на връх Ком. И снимки им пратих. От кметството ми отговориха да отида с комисия да установим има ли джипове на върха. Сега служителите сами установят нещата.
Ако Алеко Константинов бе жив днес, той ще бъде съсипан от отношението на българите към Природата. От състоянието на пътеките в планините. От изоставените хижи. От инволюцията на неговия персонаж, който ако да бе описал със съвременните му черти, щеше да му коства живота, отново.
Да живееш в България изисква железни нерви. Изисква една голяма Любов, към нещо, което става все по имагинерно. Защото страната това не е само територията, не е Природата, не е езикът. Това са най-вече хората. А хората, българите, са забравили тези признаци, които ги правят такива.
Българин наричам човек, който си държи на думата. Който помага на другия, който е гостоприемен, ученолюбив, който рита срещу неправдата. Българинът може да другарува и говори езика на съседите си, стига да не му забият нож в гърба. Българинът трябва да носи просветление в Света.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑