словесни проблясъци

Категория: Държава (Страница 2 от 8)

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

Какво стана със синьото небе?

Всяко нещо, което се прави без знанието и съгласието на другите, е потенциално опасно за тях.

Свидетели сме на модификация на времето. На локалния климат, чрез използване на технологии за Гео-инженерство. Последното трябва да разбираме, като технологични опити за създаване на облаци, дъжд, спиране или намаляване на пряката слънчева светлина. Каква е целта?

Спомням си как изведнъж започнах да страдам от астма, от задух. Това бе в началото на 2000-та година, след като България стана член на НАТО. Не съм обръщал внимание какво се случва тогава в небето. Твърде вероятно от даден момент насетне, в него да се извършват експерименти.

Те крият голяма опасност за флората и фауната. В провинцията се забелязва увреждане на зеленчуците след дъжд, възможно изкуствено предизвикан. Технологии за Гео-инженерство се използват от десетилетия. Впръскване на сребърен йодид и сухи ледени кристали, с цел образуване на облаци. Или на алуминиеви частици, за отразяване на слънчевите лъчи.

Всички ние сме свидетели на промяна. Огромна промяна, която започна от началото на миналия век. Век, белязан с две Световни войни и измирането на милиони хора. На грипна епидемия, на създаване на Фашизъм и диктатури. Време тежко, време разделно.

В съвремието ни рядко вдигаме поглед към небето, но тези, които са родени през миналия век помнят неговата синева. Неговата чистота и наличието на бели, кълбовидни и перести облаци. Рядкост в наши дни. Казват, че поради засилената Слънчева активност космическите частици, благодарение на които се образуват облаците в атмосферата, биват отклонени от Земята.

Поради тази причина се явявало необходимост от създаване на изкуствени облаци. На изкуствено покритие на небесата, което да отразява и намалява интензитета на Слънчевите лъчи. Чуваме за проектът “Щит”, разработен в тази посока. Само че на каква цена?

На каква цена се пръскат милиони тонове химикали в небето? Кой или какво има изгода от това и защо правителствата и метеоролози, мълчат? Възможно ли е зад всичко това да стои сериозна конспиративна мрежа на много високо ниво, в която са вплетени финансови, военни и политически структури?

Гео-инженерството е факт. Неоспорим факт, за нещо, което се случва пред очите ни. За експеримент, за който обществото не е информирано. Не е било взето неговото позволение. Струва си да се запитаме, защо в този интензивен за Земята период на Еволюция, определени сили, вероятно неземни и опасни, се опитват да “ни спасят”, без да ни информират.

Всяко нещо, което не е комуникирано обществено, за което не е взето нашето съгласие, което има потенциал да разруши нашето здраве и повлияе негативно на Природата, крие опасност в себе си и е белег на тоталитаризъм.

Нация и Фашизъм

Не можем да свързваме Фашизма с определена нация или държава. Фашизмът е форма на управление. В миналото и настоящето можем да го разпознаем.

Фашизъм е, когато не можеш да изразиш свободно своето мнение, без страх от последствията.

Фашизъм е, когато обществото бива разделяно и една част от него е нарочена за виновна за неговите проблеми.

Фашизъм е, когато книги биват забранени и изгаряни.

Питам се, разпознахме ли Фашизма през последните няколко години?

Има хора, представители на страни, които са били управлявани от диктатори, от фашистки режим. Сред тях хуманисти и писатели, като Алберто Моравия, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг и Толстой. Чиито книги са били забранявани и горени от фашистите. Които са били принудени да живеят в изгнание и някои от тях дори са посегнали на живота си, само и само да не живеят под ботуша на фашиста, под диктатура.

В съвремието ни мнозина евреи осъждат политиката на правителството на Израел спрямо палестинците. Политика на геноцид, окупация и маргинализация. В този ред на мисли когато осъждаме политиката на това правителство, ние не осъждаме евреите. Както по време на Световните войни или кампаниите на Наполеон. Не можем да осъдим хората, принадлежащи към една нация, за вероломството на правителството. За прищявките на някой лидер.

В България е същото. Попитайте колко хора са съгласни с политиката на правителството по който и да е въпрос. Видяхме, как държавниците действаха по време на “Пландемията”. Как разделиха обществото. Как дадена група бе маргинализирана. Същото е и с въпроса за местене на паметника на Съветската Армия, по въпроса за конфликта между Русия и Украйна, а в момента и в Близкия Изток.

Ние сме свидетели на обезличаване на Човешкото и това е фактор за Фашизъм. Защото когато една система, едно правителство върви срещу Живота, използва технологии за създаване на оръжия, малтретира обществото и използва полиция и сила за да запази властта си, то става дума за диктатура, за Фашизъм.

Можем ли да бъдем тихи, спокойни наблюдатели на този процес? На процес, над който Бог и Ангелите ронят сълзи? Същото е, когато водеха евреите към Лагерите на Смъртта. Само че когато гори чергата на съседа, когато има безправие, то ще стигне и до нас. Изходът? Изходът е всяка форма на диктатура, на явен и прикрит Фашизъм да бъде изкоренена. Защото само по този начин Човечеството ще пребъде. А нечовешкото, ненормалното, то винаги е съществувало като фон, на който да изпъкне Човечността.

Форсиране на Реалността

Колата форсира правейки завой. Беше Ауди А4, сив металик със залепено черно фолио в маскировъчна шарка. Возилото се заклати правейки забранен обратен точно до Мол София. Спря малко след спирката и от нея излезе младеж насочващ се към Мола. После Аудито потегли към паметника “Руски” пилейки гуми.

Питам се къде е полицията и защо са ѝ толкова камери, служители и коли, след като не сезира нарушителите? След като няма нейни представители на възлови кръстовища и след като не се появяват ненадейно както е в Япония или Швейцария, както са ми разправяли, залавяйки нарушителя.

Нужно ли е последният да бъде наказан ако не от Закона, то от “народната любов”, защото подобни диванета, застрашаващи живота и здравето на останалите, не бива да са по пътищата. Тяхното място е в тухларната, в ареста и на топло, далече от отговорността да шофираш.

Клима(к)тични

Чета как Цветелина Г. от български произход, представител на финансова институция в Световен мащаб, изказала мнение тези, които използват въглища …”трябва да плащат повече и повече”.

Защо бе джанъм, нали ресурсите са ни дадени за употреба? Да не би ветрогенераторите и слънчевите панели да се пръкват от нищото? Не се ли руши земята под тях? Дава ли плод, расте ли нещо под панелите?

На село, след кастрене и сеч на сухи дървета, остават десетки, да не кажа стотици клони. Човек лесно може да изкара една Зима с тях. Лично харесвам миризмата на изгоряло дърво, въпреки че съм против сечта на здрави дървета за огрев. Ставам сутрин и вдишвам. Ей така мирише на село!

Само че в града (а и не само), вдигаш поглед и виждаш изкуствено създадено небе. Сиви ивици, причина за понижението на температурите. Неясни субстанции, които се сеят всеки Божи ден в небето, а някакви си люде, които дори не са метеоролози, се изказват как да се топлим, как да ползваме ресурсите.

Ресурсите се ползват на регионално ниво. Като имаш мина и въглища, ами ползвай ги. За отопление, за създаване на суровини, за каквото се сетиш. Една страна трябва да е свободна да ползва това, с което разполага. Това, което ѝ е дадено от Бога, Природата. Можем ли да насилим слаборазвити страни да ползват ядрени технологии, след като не разполагат с учени и условия за тяхното изграждане, камо ли средства?!

Всичко това ни води до мисълта за засилващ се натиск от страна на нечовешката върхушка, която си мисли че управлява Земята. Натиск за използване на енергийни източници, които всъщност те правят зависим от метеорологични условия, или централизирано управление. Натиск, да се откажем от използвани през столетия и хилядолетия ресурси, за сметка на краткотрайни и скъпи решения, които в никакъв случай не са екологични.

Нима цифровизацията е с реверанс към Природата? Тези, които ни уверяват, че вървим към технологично, цифровизирано общество, сякаш са слепи, за това, че поддръжката на милиони и милиарди устройства изисква както ток, така и безброй суровини за тяхното производство. Да не говорим за краткия им живот и непрекъснатия технически “прогрес” изискващ тяхната подмяна.

Въпросът е за кого наистина лобираме? Всичко, което е създадено от Природата, което има биологичен и органичен произход, може да бъде лесно асимилирано от нея. Може да се усвои и разгради. Тук в никакъв случай не попадат технологии и електроника, които изискват специални средства за раздробяване, отделяне на материалите и рециклиране. Дори ползването на така наречените соц. мрежи изисква сериозен енергиен и технически ресурс.

Така че, Приятели, който се връзва на пропагандата “Цифровизация с цел Екология”, той не си дава реално сметка за нещата.

Паметни

Някой казва, че бил голям патриот. Че иска български паметник. Хубаво, като си такъв патриот да те попитам отиде ли в село Славовица, да се поклониш в лобната къща на Стамболийски? Изкачили безбройните стъпала водещи към костницата му? Почисти ли ги от плевели? Щото Стамболийски е бил радетел за правата на селяните, на отрудените хора.

Апропо чии да бъде този паметник? На Аспаруха, на Ал. Батемберг, на Негово Височество Борис III, последният истински обичан от народа политик. Само че няма да се учудя, ако галениците на Тато, предложат да издигнем негов паметник. И така Живков, чиято охрана днес управлява България, ще се смее както и от отвъдното, така и от площада.

А мнозина ще искат паметник на Тато, защото имало тогава работа за всички, нямало висока престъпност, имало ведомствени жилища, облаги, малки данъци. А сега държавата те скубе отвсякъде. Докъде я докарахме нали, крадецът да вика дръжте крадеца…

Мисля, че работникът, дръзнал да среже ръката на Альоша ще сънува кошмари. Защото е бил като гладиатор сред публика от плебей, гледащи шоу и просто е трябвало да убие. Защото да разрушиш произведение на изкуството, па макар и социалистическо, нечии труд, си е убийство.

Да даваш пари, веднъж да се гради, после да се разваля, после да се гради… поредната недомислица в тази измъчена държава, е наглост. Защото минете през паркинга в базата на БАН до танцувалното училище и ще видите как пред “Института за Космически изследвания” има кратери, като там да падат пряко метеорити.

Срам е да рушиш най-големия паметник в Европа посветен не толкова на съветската окупация, а на победата на Червената Армия над Фашизма. Да, видяхме и другата страна на монетата. Имаше лагери, ДС и все още ги има, ала ако нацистите бяха спечелили войната Славянството щеше да погине.

Казва ми една съкурсистка от Френския “ние нямаме нищо общо с Русия”. Викам си, не сме ли Славяни? Не говорим ли общ език, не изповядваме ли една вяра? Нямаме ли сходни обичай, да сме гостоприемни, да пием чай? Да, на всички ни погледът е вперен на Запад, ала хортуваме със съседите. Човек трябва да знае корените си.

Та за паметника. Альоша бе символ на София. Също като паметникът Руски, посветен на Твореца, с чиято помощ Русия освобождава България от Турското иго и дава хиляди жертви. Като Александър Невски, който се опитват да окарикатурят с арки, като паметника на Цар Освободител.

Вие ще кажете че съм Русофил и няма да го отрека. Аз съм също така Германофил и Франкофон, но най-вече хуманист, който рита срещу лицемерието на властта, срещу всяка форма на тоталитаризъм. Срещу погазването и елементарната етика. Ала живеем във времена, за които писателят е казал, “Пази Боже сляпо да прогледа”.

Сънят на хората

Защо хората в 21-ви век са заспали? Кой има нужда от това? Кой бива облагодетелстван?

Когато хората се радват повече на появата на една машина на изложение, отколкото на раждането на Живот, нещата са объркани. Объркани са, щом цивилизован Човек може да приеме етническо прочистване, Геноцид, или сриване на град със земята. Да приеме това за нормално или като “защита”.

Човекът спи. Това облагодетелства други същества и тъмни сили, които се хранят от неговия сън. Пардон, от създадената илюзия, която той нарича сън. Единствената връзка, единственият изход, е бил даден от множество Аватари. От множество будители на Човечеството.

Събуждането, е връзката на Човека с Любовта. Разбирането за органичната свързаност на Живота, на всичко живо, в което седи и основата за Еволюция. Технологиите са средство и нещо преходно. Ето сега, мога да седна и да напиша на ръка или на компютър тези редове, ала те се диктуват от Душата.

Същото важи за всяко изкуство, за всяко красиво и градивно действие. Защото чрез него ние се развиваме, облагородяваме и търсим. Сънят, той ражда раздори. В него Другият е “враг”, различен, с друг цвят на кожата. С друга религия. С друг мироглед, нагласи, с други притежания и ценз.

Истината, седи в приемане на различното, но и с едновременно запазване на личността. Личността е уникална, колкото и Те да се опитват да ни формират, насочват и зомбират. Те, тези които имат облага Човекът да спи. Да няма силна връзка с Бога. Да мрази, вместо да люби.

Някой задава въпросът Те не са ли като нас? Не знам, не съм ги срещал, но подозирам, че Те не са хора. Че Те може да са демони, иноземци или просто временно минаващи оттук Същества, които гледат на хората като на експеримент. Като на кокошки за клане, или бройлери.

Само че Те знаят истинския произход на Човека. Знаят, че всеки разумен, отговорен и любящ човек иде от Бога. Прави силна връзка с Твореца и Творението. Нему не можеш да връчиш пушка в ръцете и му кажеш да убива. Такъв Човек има преклонение пред Живота и силата на Природата.

Те, Те отдавна не познават тази Връзка, защото съзнателно са я прекъснали. Лъжата, омразата, манипулацията са белег, че някой не е събуден. Не е себе си, не е Човек. Защото изброените негативни страни идат от другаде. И зачитайки коя и да е религиозна книга, разбираме за битката.

Тя е битка за Душите. Тя е битка, Човекът да продължи да спи или да се събуди. Бог чака разцъфването на Човешката Душа и всички Светли Сили работят в тази посока. А Те, Те нямат много време. Защото когато на Земята мнозинството от хората се събудят, тя ще се превърне в тясно за тях място.

Дигитални пари

Когато отида да тренирам в парка почти винаги намирам по някоя паричка. Сякаш Вселената ме поощрява за моите усилия и те биват възнаградени. Замислям се мога ли да намеря “дигитални” пари? Какви биха били цифровите поощрения.

Дигитализацията на валутите, на парите, крие огромни опасности. Наскоро станахме свидетели за блокиране на банковите сметки в Русия, част от така наречената “хибридна” война. Всъщност това не е нещо ново. Наполеон, навлизайки в Русия, раздава на местните фалшиви пари без покритие. По време на война, при смяна на политически режим, или инфлация, парите губят своята стойност.

Това, което реално има стойност, са недвижимото имущество (за съжаление и то бива лесно разрушено, както се случи в Газа), благородните метали, скъпоценни камъни, но най-вече нашите лични качества, заради които сме полезни на останалите. Тук не бива да се пропуска възможността ни да добиваме своя хранителна продукция. Да отглеждаме плодове, зеленчуци и добитък. Това би ни направило независими по отношение на дадена система.

Системата, Тези, които стоят зад нея, я измислят и създават така, че да могат да контролират и манипулират обикновените хора. Замислете се, че нацистите след края на войната отидоха да живеят в Южна Америка и така наречените “бананови републики” и създадоха там свои финансови империи.

Обикновеният човек е на мушка. Нему ще се отнемат права и собственост. Както виждаме натискат и да не можем да караме колите си. Това трябва да отговаря на известна норма, онова. Станеш ли неудобен за системата могат да ти спрат “дигиталната” сметка. Да те нарекат “крайно десен” или “враг на… Демокрацията”. Пардон, това в България някои са го виждали.

Дигиталната валута, дигиталните пари, водят след себе си ужасни последици. В последните години сме свидетели на високо ниво на корупция. Просто защото парите нямат покритие (стойност) и ЕС ги раздава умело на тези, които ще му свършат работа. Една система се обгражда с лоялни хора, като ги подкупва. Като ги кара да се продадат и влязат в порочен кръг.

Тази нелоялност, това даване на пари без покритие под масата, създаде верига от новобогаташи, които поддържат този вреден режим. Защото в схемата „аз на тебе ти на мене“, се включиха „консултанти“, „юристи“ и всякакви други, за мен паразити, които с нищо друго не допринасят за Обществото, освен да усвоят едни пари.

Замислете се, Фашизмът не би бил устоял от само себе си. Фашизмът, Тоталитаризмът, е изграден на гърба на хора, които са купени. Които са се продали за парче хляб. За власт, за оръжие, за някоя кола или апартамент. Това не е трудовата, работническа класа. Тази, която реално храни и поддържа икономиката на една страна. Не бих ползвал термина “Държава” защото за мен той е противен. И така далече от дигиталните пари. Далече от зависимост в каквато и да е форма. Истинска Демокрация означава Свобода.

Прикритият Фашизъм…

Когато някой ти налага ограничение, убеждавайки те, че това е за твое добро, знай, че става дума за Фашизъм. Свободата, даването, а не отнемането на права, е белег за Демокрация.

Една от причините да сменим верния ни семеен автомобил марка VW, с по-нова но доста кекава кола Hyunday, бе въвеждането на “ограниченията” по “Еврокатегория”. Тоест по някакво замерване на газове и дали имаш катализатор и др. Разбира се притеснен от факта, че няма да мога да отида в центъра на града при моите родители, а пък и да се качим на нещо “по-лъскаво”, взех съдбовното решение и заедно с жената избрахме автомобил.

Факт е, че новите коли са доста по-слаби като изпълнение, пълни с електроника. Те са създадени главно да облагодетелстват производителя, които след края на гаранционния период, просто вдига ръце от тях и казва “Купете си нова, за старата ще Ви дадем отстъпка от 2000-3000 лв”.

Възможно ли е нещо изключително важно, като притежаването на кола, да се превърне в ограничение? В разделяне обществото на класи? На богати, които могат да си позволят закупуването на нови коли и тяхното годишно “обслужване”, което в лицензираните сервизи възлиза на няколкостотин лева. Извинете, за смяна на едно масло и филтри?

Под тази псевдоекологична форма, се прикрива желанието на управляващите, съюзени с големите концерни и същества в сянка, да отнемат възможността на хората да пътуват. Да спасят уж Планетата, а пък малцината “избрани” да пътуват с дизелови яхти и частни самолети. Животът да продължи в пълния си блясък, само за богатите.

Как да не изпитам състрадание към съседа, който има 30-40 годишна Жигула, или пък някой познат, съвестен шофьор, който има старо, но добре поддържано возило. Защото “Еврокатегорията” не е гаранция за техническото състояние на автомобила.

Според мен електрически автомобил е доста опасен, защото може да се самозапали. Кола с АГУ също е рискова, в дадена ситуация. Какво да кажем за десетките линейки, пожарни и административни коли? Те с каква категория са? А полицейските? В този ред на мисли най-екологичното транспортно средство е конят, защото е от биологичен произход.

Над нас се сипят отрови, при първите по-слънчеви дни. Прелитат бойни и частни самолети. Навсякъде по Света има конфликти, в които участва техника без никаква категория за изгорелите газове. Пардон, че там се убиват хора! Да не говорим за експерименти с оръжие и изстрелване на ракети в Космоса. Позволено е последните да се извършват, защото съответните корпорации си плащат или просто правителствата решават.

Не позволявайте да се отнемат Вашите и на близките Ви свободи! Ръженът опира бавно в кожата и я промушва. А най-голямото лицемерие е тогава, когато лъжата се изрича с усмивка.

София в лед и клони

Такава София не съм виждал отдавна. С изпопадали клони на дървета, които минувачите подритват и смутено изместват в страни, за да могат да минат някак по заледените улици. Карето до най-скъпия в София хотел – Шератон е изчистено откъм входа и покрито с лед и хлопащи плочки, откъм ул. Съборна. Изобщо срам ме е пред чужденците избрали града ни за дестинация.

Спомням си преди години, как сутрин чувах монотонното тропане на ледоразбивачките. Къде роми, къде българи надигаха нелекия инструмент и с равен ритъм разбиваха леда. Тази работа бе нужна, а непочистването на лед пред сграда водеше до глоба. Сега май на никой не му пука и инспекторите си стоят на топло. Сякаш всяка работа стана “дигитална”.

Не може да очакваш от деца, от ученици учещи в елитни училища, да оставят леда пред училището. Да не излязат за половин час отвън и да не почистят леда, който впрочем би спомогнал за закарване на очакващите ги баби и родители в Пирогов, след неудачен пирует.

На времето имаше “Съботници”. Тоталитарният режим искаше да насърчи труда на отделните членове на обществото, насочен към “Общото благо”. За нас, живеещите на ул. Раковски, това означаваше да си почистим двора. Виждах как след години съсед на друго място се грижеше за него, като свое. Мисля, че това е нормалното отношение на всеки гражданин.

Сега… сега е друго. Направо ми се плаче. Ганьо трудно се вдига да работи за своето, камо ли за чуждото. А почистването на сняг, премахването на изпопадали клони, съдействието на малкото останали читави чистачи, е трудно осмислим за българина дълг. Е, джанъм, ако ние не си помогнем, кой?

Сещам се за германците. Гледал съм филми след края на Втората Световна война, как градят къщи, с годни за употреба тухли. Една по една ги вадят от разрушените, изравнени почти със земята градове, като Дрезден и Берлин. Подават си вода в кофи от ръка на ръка. Казвам си, “Те са като Феникса”. Една нация, която след ужас и разруха успява да възкръсне.

Ганьо възкръсва за скъпи подаръци по Коледа. За лъскави тежки коли, дето дорушават разбитите пътища. Иска ми се, да хване лопатата и метлата. Да насипе цимент в дупките, да почисти пред къщата си, а не само до оградата. Да спомогне за премахване на някой клон, да е обществено полезен.

Само тогава българинът има някакъв шанс да се почувства не само европеец, ала и Човек. Човек, това значи да имаш социална отговорност. Не като онази да носиш маска, когато си здрав. Да се криеш зад маската, не, а като видиш проблем, дори да не те засяга лично, да помогнеш, а не да чакаш.

Ала Ганьо, криле трябват за да литнеш като Феникса, а не копита…

София, 28.11.2023 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »