словесни проблясъци

Категория: Чужди езици (Страница 2 от 3)

Les mots

Je sais,
que les mots
sont les plus fortes
armes du Monde.

Plus tranchantes
que les couteaux,
plus dangereux
que les fusils.

Ils percent
l’âme,
ils mènent
à la guerre.

C’est pour ça
que j’en choisis
attentivement.

Les mots
qui peuvent
guérir,
ou bien tuer.

Je le sais

Sofia, le 8 Juillet

Виена

Това, което най-много ми хареса във Виена, е Природата. Отношението на Човека, към нея. Спомням си с умиление посещението в Ботаническата градина на двореца Белведере. Виждаш как отрано хора се трудят, цветята да бъдат поливани, обгрижени.

Виенчани обичат парковете. Почиват сред тях. Спортуват, дори в зноя. Принципно сериозните бегачи стават с Изгрева и тичат между 6 и 7 часа сутринта. А да видиш Изгрева винаги е откровение. Тичането ме доведе до квартирата на Винг Чун във Виена, където поговорих със заместник инструктора.

Залата бе добре оборудвана, човекът, с арабски произход според мен, спокоен и благоразположен. Квартирата се намира в близост до Гара Запад, като в квартала обитават доста чужденци. Сърби, Словенци, Араби, Турци и др. Там се намира и една чудесна инициатива, а именно малки къщички с градинки в затворен комплекс в близост до Спортния Университет.

Виена е чист град, с достъп до питейна вода. С много история, която те докосва. Останалите в автентичен вид паметници, като Църквата на Карл, например, удивляват с архитектурно майсторство. Произведения на Сецесиона, Югендштил, модните течения в приложното изкуство могат да бъдат видени в Музея за Приложни Изкуства. Достъпът до него е и един от най-евтините.

Транспортът прави почти всяка точка от града достъпна за 30-45 минути. Става дума за вътрешния и външния кръг. Любителите на Природата могат да отидат до изкуствено създадения насип по поречието на Дунава и да плажуват. Там ще се радват на присъствието на двойки лебеди. Водата от неплавателната страна е чиста и има кейове за спускане в нея.

Едва ли има човек на изкуството или науката, който да не е бил докоснат от Виена. Дори обикновения посетител се удивлява на динамиката на града. Хората са забързани, някак горди, че живеят или работят в този малък но китен град. Град на бизнес, технологии, сладкиши и изкуство.

Да не забравяме че в него са творили автори като Вивалди, Брукнер, Малер, Климт, Шуберт и много други. Виена е била убежище и източник на вдъхновение за редица творци в миналото и настоящето. Виена е един “малък” Париж, който е някак си компактен, зелен и изпълнен с динамика.

Любителите на изкуството ще останат очаровани от богатите колекции на Музея за История на Изкуството или Албертина. В първия можете да видите саркофази и артефакти от древен Египет. Огромни платна на Рубенс, творби на Брьогел и Фламандските Майстори. В Албертина има колекция дарение от адвокат, с творби на Огюст Реноар, като ярък спомен оставиха у мен един залез и Момичето с шапка.

Можете да си закупите характерните Моцарт кръгли бонбони от Шведския площад, като цените са поносими. За предпочитане е на пазарувате от Penny Market където се продава местна продукция. Киселото мляко почти не се различава от нашето на вкус. Гостуването в хостел с кухня дава възможност да я използвате.

В крайните квартали се усеща спокойствие, нарушавано понякога от балкански ритми. Рядко ще видите някой да кара бързо, да се вика, да се припира. Полицията, движеща се във VW Touran, предполагам на газ, непрекъснато следи за реда и бързо прибира нарушителите.

Виена е една мечта. Град, който всеки може да преоткрива. Да открие и частица от себе си, защото всички нации, народи и култури живеят у Човека, който може да ги оцени. Който може да се свърже с тях посредством езика и Любовта. И за последно да не забравя, в черквата, която се намираше близо до нас имаше ниша специално посветена на загиналите от двете войни.

Виена носи техните белези, като можете да прочетете за гоненията на евреите. За истории, случили се а Аугартен. И въпреки всичко това, Виена излиза от пепелта на войните като Феникс. Възвръща своята красота и блясък и очаква своите гости и бъдещи жители, да я открият.

Български чудатости

Разхождайки се във Виена или Мюнхен човек може да стане свидетел на следната вълнуваща гледка – група майки с колички върви след водач, отново майка или треньор, която задава упражнение. Другите го повтарят докато бутат количките си. В парка до Пратера видяхме как родилки правеха упражнения, включително заедно с бебетата си на гърди.

В България, за контраст, всеки ден виждам трагикомични гледки, за които, вярвам, дори Алеко не би намерил достатъчно пиперливи думи. Виждам хора, които карат коли без ръце и ядат едновременно. Таксиметрови шофьори, чакащи клиенти на пешеходните пътеки. Нарушители, които спокойно карат срещу знака.

У нас няма гражданско общество. Ако имаше такова, всеки осъзнат човек би правил забележка на нарушителя. Спомнете си за Апостол Карамитев от филма “Рицар без броня”. Имаме един съсед Ж., който е полицай. Вижда че шофьор прави нарушение, но нали в момента е цивилен, седи и си лафи с бакалина. За мен на професионалиста не му е нужна униформа, за да работи.

По-лесно е да се смеем над проблемите си, вместо да ги решим. Лошо е, че в този политически и нравствен хаос, ще живеят и живеят нашите деца. Съвременната БГ културата, или тенденция, е да се бръснат главите, да се носят чантички на врата, да се пълнят джуки и всеки да се прави на тарикат. В едно напреднало общество, където хората имат лични качества, физическа и духовна сила, парадирането е излишно.

Отиваме с жена ми в Лозен планина, посока Изток. Няма да повярвате какви гонки с мотори и АТВ-та си спретват хората. Как са изорали пътеките, затруднявайки туристите. Че се стреля като в тир и човек се чуди дали не е попаднал в някаква военна зона. Подобни безумия не съм виждал никъде.

Сега говорят за наводнения в Берковица. Помня, как писах на кметството там преди години, че видяхме с приятели джипове на връх Ком. И снимки им пратих. От кметството ми отговориха да отида с комисия да установим има ли джипове на върха. Сега служителите сами установят нещата.

Ако Алеко Константинов бе жив днес, той ще бъде съсипан от отношението на българите към Природата. От състоянието на пътеките в планините. От изоставените хижи. От инволюцията на неговия персонаж, който ако да бе описал със съвременните му черти, щеше да му коства живота, отново.

Да живееш в България изисква железни нерви. Изисква една голяма Любов, към нещо, което става все по имагинерно. Защото страната това не е само територията, не е Природата, не е езикът. Това са най-вече хората. А хората, българите, са забравили тези признаци, които ги правят такива.

Българин наричам човек, който си държи на думата. Който помага на другия, който е гостоприемен, ученолюбив, който рита срещу неправдата. Българинът може да другарува и говори езика на съседите си, стига да не му забият нож в гърба. Българинът трябва да носи просветление в Света.

Труд и Човек

Трудът е това, което отличава хората от останалите живи същества на Земята. Животните също работят, градят гнезда, грижат се за малките си, съграждат бентове, ала само Човекът полага дълбок мисловен труд. Само Човекът създава Изкуство. Само Човекът борави със Словото. Само Човекът го интересуват въпросите, свързани с Мирозданието. Само Човекът търси себе си на тази Планета, полагайки физически и духовен Труд.

Трудът е ключ към израз на себе си. Труд положен съзнателно, с вдъхновение и Любов. Обичан труд, това ни прави хора.

Честит празник приятели!

Ефикасна и сигурна | Второ мнение

“Ефикасна и сигурна | Второ мнение” е филм, разглеждащ живота на няколко души, променен след лично, или на техни близки, подлагане на имунизация с експерименталните иРНК препарати.

Загубен съпруг, тежки увреждания, липса на доверие в собственото си тяло, суицидни мисли. Всичко това съпътства застаналите пред камерата, споделящи преживяванията си и начинът, по който продължават живота си.

Във филма се отделя внимание на статистики, относно повишената смъртност в Уелс и Англия, след въвеждане на масовата имунизация с иРНК препаратите. Пред камера застават лекари, споделящи своето мнение за проведените тестове и бързото въвеждане за ограничено ползване на препаратите, както и тяхната спорна ефективност.

Не на последно място, обаче, се засягат въпроси като взаимовръзката на фармацевтичните концерни със здравните регулатори. С планирана от определени структури на правителството на Великобритания пропаганда и протокол, по който да работят медиите. Със забрана за дискусии, когато има и друга гледна точка, оставяйки пострадалите без подкрепа и право на глас.

Продължителност: 55 мин
Език: Английски
Продукция на News Uncut.

Голямата измама относно глобаното затопляне

Във филма “Голямата измама за глобалното затопляне” учени от целия Свят разглеждат темата за климатичните промени и възможната връзка с човешката дейност. Прилагайки научен подход те доказват как в миналото температурата на Земята е била драстично повишавана и понижавана за дълги периоди от време. Учените отдават това на два важни фактора – повишената слънчева активност (която се наблюдава през последните 20-30 години) и образуването на облаци. За тях кампанията за борба с климатичните промени и отделянето на CO2 е по-скоро политически инструмент, който в началото е бил насочен към използване на ядрена енергия, а в последствие се е превърнал в средство за печелене на пари и целенасочено потискане енергийната независимост на развиващите се страни.

Език: Английски
Продължителност: 1 час и 13 мин

Мир, Frieden, Peace, Paix…

Мирът е изключително важен.
Защото само по негово време се раждат и отглеждат спокойно деца.
Защото се учим и растем, когато имаме Мир в душите си.
Защото Мирът носи изцеление.
Една от най-хубавите думи в човешкия език е Мир.
“Мир” носи еднаква вибрация на всички езици.

Ценности

Вчера учителката по Френски направи интересен коментар. Обсъждахме изображения на две жени. Едната очевидно бременна. Тя сподели замислено “знае ли се, при тези технологии”.

Чудя се как може технологиите да изродят представата ни за това, което наистина има стойност. За живота, за раждането на деца, за приятелството и човешката близост. Защото нито една създадена от материята технология, не може да замени тези неща.

Определени технократски и капиталистически кръгове имат интерес да популяризират идеи, променящи деструктивно нагласите на хората. Какво точно целят не знам, но по-лабилните и податливите се връзват. Все по-често виждаме хора, които избягват очния контакт, но не отделят поглед от смартфона. А в него няма нищо човечно, освен ако не общуваш или четеш книга. А Светът, животът, Човекът, хората са около теб.

Краят на Света

Криех се между изпадалите тухли. Стените бяха оголени и човек можеше да се нарани на изскочилата арматура. Намирах се в летището на Л. Най-желаната цел и за двете страни. Самото летище беше съсипано. Ала бе символ за тези, които го владееха, защото означаваше победа.

От летището снайперисти стреляха по хората в Л. Ей така за сплашване, кеф или просто от скука. Най-голямата грешка е да дадеш оръжие в ръцете на престъпници. Ние също станахме такива, но по неволя. Куршум изсвистя покрай ушите ми и се сплеска в стената. Снайпер, голям калибър. Мазилката се отрони заличавайки надписа “В. беше тук”.

През последните няколко години ни подготвяха за края на Света. Първоначално чрез „пландемия“, или модифициран по изкуствен начин вирус. Въпреки забраните за биологични оръжия. Въпреки клетвите на лекарите, инжектираха течности в хората водещи ги до болка, безплодие и смърт.

После започна военният театър. Просто не успяхме да се окопитим. Да си стъпим на краката. Икономиката рухваше под нас. Плашеха ни, че няма храна, няма горива, няма бъдеще. Страхът е основното оръжие на врага. Ала кой бе врагът?

Краят на Света настъпваше, когато бездушните се вселиха у хората. Те нямаха определени цели. Земята им харесваше като дестинация, в която можеха да организират ужасни забавления като насилие, изтребване, манипулация на климата и др. Изобщо гледаха си кефа.

Приближих се към изхода. Миришеше на пикня. Наведох и започнах да пълзя. Пред мен се откри парче синьо небе. Разузнавателен дрон летеше в моята посока. Прицелих се с ръчното ЕМП. Въздуха потрепери. Дронът се завъртя за миг и превърна в купчина желязо.

Снайперистът се усети че съм още тук и обсипа прикритието ми с куршуми. Чу се гръм. Бързо вдигнах решетка на пода и се вмъкнах в канала. Касетъчна бомба. Знаете ли какво е това? Взривове пълни с осколки, които продължават да гърмят верижно и късат тялото ти на парчета.

Бомбата се разби върху остатъка от покрива и чух серия от взривове. По гадно е да те покосят с фосфорна ракета. Лежиш и си гледаш телевизия на Нова година. Гледаш как летят фойерверки в небето и си мислиш, че някой празнува с теб. Не, всъщност докосвайки покривите снарядите пламват и се стичат като лава. Из къщите излизат хора – живи факли, търчащи из улиците. Някои се хвърлят в реката, други в кладенци. Фосфорът е силно токсичен. Само да вдишаш изпаренията и можеш да загинеш в жестоки гърчове.

Реших да отстраня снайпериста. Газех из лайната в канала. Стъпвах върху куртки, каски, остатъци от хора и плъхове. Пълзях под земята за да стигна другата част на сградата, използвайки канализацията на летището. Може би бях видял някъде негов план. Интуицията ми казваше, че вървя в правилна посока.

Защо започнахме да се бием ли? Спомням си как първо ни забраниха да влизаме в парковете. Да ходим из планината. Как ни гонеха с мегафони. Как искаха да сме разделени. Разхождах се като партизанин със сина си и той ме попита, достигайки обелиска с петолъчка в парка, защо този паметник е тук.

Рекох му, защото е символ. На победа, на настоящето. На миналото, което не си е тръгнало, но жигосва и бележи живота ни. Не, че в него не е имало достойни и добри хора. Сякаш живяхме години наред в сън, за да ни събудят жестоко сега.

После ограничиха правото ни пътуваме, ако не сме имунизирани. Да караме колите си, за които сме спестявали с години. Наложиха ни да ползваме източници на ток, които не бяха ефективни и доведоха до енергиен колапс. Настана глад и мизерия. Хората мародерстваха селяните, които разполагаха с единствения източник на здравословна храна.

Видях го. Носеше кафявата каска на Атлантиците. Имаше черни очила и пушка с оптичен мерник. Усмихваше се показвайки едри зъби, с голямо разстояние между тях. Отпиваше кола от кенче, като от време на време допираше говорителя на радиостанцията до ухото си.

Бях на около два метра под снайпериста. Навън беше истински ветрилник. Намирахме се недалеч от един мемориален комплекс, в памет на сражения от последната война. Сега там стърчаха обезглавени статуи. Какво правех толкова далеч ли? Нашата страна я нямаше вече на картата.

Поредният ужас бе да кръстосват небето и да ръсят отрова. Отрова, попиваща в семената и плодовете. Доматите почерняваха. Зелките се спаружваха. В нашата страна Б. настана глад. Водата, нещо с което се гордеехме, бе отровена. Не можехме да живеем в родината си.

Питах се кой е виновен за всичко това. Тогава разбрахме за демоните. Живееха у всеки. Хранеха се с агресията и страха. Насърчаваха насилието. Обичаха смъртта. Ненавиждаха живота, въпреки че той им даваше сили. И сякаш някой, нещо, влизаше в съзнанието на хората и ги променяше. Не винаги към по-добро.

Разбрахме за “обсебените”. Не знаехме дали са хора, или не. Знаехме само, че не желаят доброто на Човечеството. И кой разумен човек, би направил нещо лошо другиму? Не, приемниците на демоните и тези, които влизаха в съзнанието на хората и ги управляваха, не можеха да бъдат хора.

Установихме, че много от управляващите просто не са себе си. Лошото е, че не знаехме откога не са онова “аз”, Човекът, който е бил роден, кърмен от майка и живял на този Свят. Затова решихме – ако не можем да ги излекуваме, ще ги заличим.

Внимателно повдигнах и преместих решетката с длан. Боецът бе почти обърнат към мен с гръб. Целеше се и даваше изстрели. Набрах се на пръстите на ръцете. Тренировките в миналото се отплатиха.

Изскочих от прикритието си целият покрит с лайна и мръсотия. Изревах – това стресна снайпериста и го накара да се обърне. Насочих зиг-зауера към тялото му и дадох два бързи изстрела. Той се сгърчи от болка. Беше с бронежилетка. Третият изстрел дадох в главата. Куршумът отскочи от каската му.

Хвърлих се напред с боен вик. Извадих ножа и се опитах да наръгам мъжа в шията. Очилата му се свлякоха огънати на земята. Той държеше ръката ми. Усещах как силите му го напускат. Ножът ми вече одраскваше врата му когато за миг се вгледах в очите му.

Бяха сини, почти сиви. Имаха кафяви пръснати точици около зениците. Бяха широко отворени. Тогава плъзнах поглед по лицето и рижата брада. Тези черти, ми бяха познати.

– Игор! – извиках извън себе си. Другият се сепна.
– Георгий, Вие ли сте?

За миг си спомних, как куршумите на Игор посипват къщите в Л. Как старци падат като покосени. Как дечица търчат из улиците и крият с часове от падащите бомби. При тези мисли ми се искаше да натисна ножа. Представих си как демоните ще отлетят от Игор размахвайки криле.

И тогава ги видях. Черни и зловещи. Те се облизваха очаквайки кръвта. Танцуваха и виеха предвкусвайки смъртта. За миг душата ми се извиси над летището, над града, над цялата Земя. Тя бе покрита с Демони, които обикаляха усмихвайки се, около всяка болка и смърт.

Слънцето погали страните ми. Хвърлих ножа на земята. Игор ме гледаше смутено. Изправих се и му подадох ръка. Той я пое колебливо и стана. Гледахме се в очите. В един момент и на двамата ни засмъдя. Смеехме се и плачехме едновременно. Прегърнахме се силно.

И тогава някой стреля, ала куршумите сякаш отскачаха от нас. Две фигури. Двама войни, носещи различни знамена на ръкавите си и еднакви маскировъчни дрехи. Двама души, прегърнали се братски. Огледах се. Демоните се изпаряваха, стривайки се на златист прах.

Около нас всичко бе зелено. В небето летяха птички, а то самото бе толкова синьо и чисто, каквото го помнех от моето детство. Мъхове и лишеи запълзяха по разрушената постройка и я обвиха в зеленина. Листа се поклащаха подети от вятъра. Навън се чуваше детски смях.

– Игор, скъпи ми Игор дали не сме сънували?

Той ме погледна със сините си очи.

– Какво сме си говорили някога, драги ми приятелю? На този свят му е нужен мир. На човекът е нужен мир. Тогава всичко ще е наред.

– Да, Игор – отроних стискайки ръката му. Этом Мире нужен Мир!

София, 21.05.2022 г.

Посвещава се на бъдещето и Мира.

Этом Мире нужен Мир! (Мир е нужен на този Свят! рус.)

Колко е важно да открием и бъдем себе си

В даден момент ще разберете, че имате път, който е уникален, Ваш и че само Вие можете да го извървите. Тогава ще оцените и ресурсите, които са вложени във Вас. Това е Вашето отправяне по Пътя към Свободата. Тогава сравненията с другите ще загубят смисъл. Бъдете себе си, помагайте на другите и оставете нещата да се случват с лекота.

« По-стари публикации По-нови публикации »