Категория: Без категория (Страница 6 от 16)

Днес ми звънят от Виваком и дама се пуска на запис. Може би да не хаби гласа си. Вероятно пее в хор, или е член на любителска трупа. Както и да е, след записа мазно ми предлага да продължим нашия договор на същата, или почти същата сума. Казвам, че не ползваме услуги като цифрова телевизия и че бих се радвал да получим оферта за тези, които ползваме.

Отговаря ми, че за целта трябва да посетим в техен офис. Добре, не ми предлага това, от което имам нужда, но пуска втори запис. За 15-20 секунди ме облъчват за нова SIM карта и как ще ми подарят поредният мегакуц таблет, със 7” екран, който харчел не знам си колко милиампера… Слушам записа чинно, изчаквам дамата да се включи и различавайки гласа ѝ от записания я отрязвам, споделяйки че ползваме домашен Интернет.

Запитвам се Боже, този мързел докъде докара хората. Докъде паднаха мобилните оператори преди Коледа да ни пробутват всякакви устройства, планове и др., като амбулантни търговци. Добрият търговец, този, който желае да Ви направи услуга, ще Ви продаде нужни Вам продукти/услуги и не би си позволил да слухти между записите. На записани, принципно затварям.

Седя в банката. Замислям се, че мога да измисля гадно наименование с нейната абревиатура. Това е, защото губя излишно време и нерви, опитвайки се да разбера защо за пореден път фирмената ни дебитна карта е блокирана. Може би защото чакам повече от половин час, а има само една каса. И тогава улавям погледа на момиченце.

Като всяко дете то е безгрижно и красиво. Гледа ме усмихнато и се чуди защо съм набръчкал чело. Защо пуфтя угрижено. Защо местя шапката и мобилни си телефон по високата маса. Стана ми неудобно. Пред тези очи, които Яворов е възпял в своята поема. Как така ще ми бъде гадно, тежко, ще се тревожа, като в детските очи има толкова много Радост и Надежда.

Моето чакане продължи повече от час. Проблемът ни все още не е решен и ни предстои издаване на нова карта (за пореден път през последните два месеца). Всичко това се отрази сериозно върху моите нерви, както и възможността да работя спокойно. В банката възникна скандал, като жена скочи срещу други клиенти защото са я прередили. Надявам се преди това момиченцето, с нейните родители, да си е тръгнало.

Наистина най-много боли от това, че се доверяваш на човек, или институция, да се погрижи за теб, като клиент. Отивам в банката, тази, която дядо ми не е доживял да види работеща. Сега сградата е с огромна обемнопластична реклама и светещи дисплеи. Влизаш вътре и гледаш празни стъклени масички. На вторият етаж е отделът за “бизнес клиенти”.

След като чаках няколко минути младо момиче, има няма 20 години, с богато нанесен грим, гланц за устни и писани вежди, ме пита за къде съм. Казвам “корпоративен клиент” и тя ми показва към прикрити бюра със сини лампи. Има някакво деление в тази банка, на Сини, които скатават зад бюрата и тихичко носят торби с обяд, въпреки че е само 11 часа, и на Червени, гледащи с уплах няколкото чакащи клиента.

Оказва се, че не съм толкова “корпоративен”. Заявяват, че съм „малък бизнес”, и да ходя при червените фенери. Добре де, може ли така да делиш клиентите, на малки и големи (риби), или каквато класификация имаш? Момичето пак цъфва. Носи огромни очила, вероятно с малък диоптър. Има високо чело, като се надявам в него да се реят разумни мисли.

Споделям че за пореден път имам драма с тази банка и че така определената брокерка е неадекватна. Че не можем да движим бизнеса си. Тя се обажда в другия офис, откъдето ми звъни брокерката. И филмът е същия. Обещават да проверят и да съдействат, само че за мен нещата са ясни. Ясно ми е само като видя дългите нокти, отвлечените погледи, хитрите усмивки и фамилиарниченето с колегите. Сякаш съм в държавна администрация.

Ех скъпи ми дядо. Ти, който си бил финансов инспектор, който кахърите с тогавашните българи ти взеха здравето, какво би казал за сегашните банкери? Липса на такт, на вникване в нуждите на клиента. Празни огромни офиси, а хората имат нужда както от работа, така и от адекватни съветници по отношение на техните финанси.

Всичко става “цифрово” и трудът ли? И мисленето, може би емоциите? Защото подобни служители измерват успеха си с часовници, облекло и безцелно тракане по стъклените дисплеи, вместо да осъзнаят нуждите на хората. Защото да, в 21-ви век не живеем в Комунизъм, реален такъв и парите са от значение, още повече щом са честно спечелени.

Насочвам се към друга банка, където човекът е по-адекватен. И на двама ни датата на часовника бе спряла. Може би малко по-назад във времето, няколко десетилетия, когато Човечността имаше значение. Когато професионалистът се грижи за клиента и знае, че от това зависи хляба му Когато да си банкер, означава не само хубаво облекло, но и багаж.

Утре ще продължа да ходя по мъките из тази измъчена София. Из тази измъчена страна. Сред тези понякога абсолютно неадекватни служители, които са сянка. Сянка на завета на финансистите. Сянка на Човечността. Сянка на Емпатията. Сянка на самото съществуване.

Kriegslied ‘s ist Krieg!

‘s ist Krieg! O Gottes Engel wehre,
Und rede du darein! ‘s ist leider Krieg – und ich begehre
Nicht schuld daran zu sein!

Was sollt ich machen, wenn im Schlaf mit Grämen Und blutig, bleich und blaß,
Die Geister der Erschlagnen zu mir kämen, Und vor mir weinten, was?

Wenn wackre Männer, die sich Ehre suchten,
Verstümmelt und halb tot Im Staub sich vor mir wälzten, und mir fluchten In ihrer Todesnot?

Wenn tausend tausend Väter, Mütter, Bräute, So glücklich vor dem Krieg, Nun alle elend, alle arme Leute,
Wehklagten über mich?

Wenn Hunger, böse Seuch und ihre Nöten Freund, Freund und Feind ins Grab Versammleten,
und mir zu Ehren krähten Von einer Leich herab?

Was hülf mir Kron und Land und Gold und Ehre?
Die könnten mich nicht freun! ‘s ist leider Krieg – und ich begehre
Nicht schuld daran zu sein!

Matthias Claudius (1740 – 1815)

* * *

Война е! Да пази Господ, казваш ти.
За жалост е война и не желая,
за туй да съм виновен!

Какво да правя, когато в съня потискащ,
с кървящи дири по бледите страни
душите на убитите идат подир мен и плачат?

Когато смели войни търсещи слава,
сега въргалят се безмълвно в прахта и ме
проклинат от отвъдното?

Когато хиляди бащи и майки, невести,
тъй щастливи в началото, а сега измъчени сломени,
оплакват пред мен своята болка?

Когато глад, зараза, нужда сбират другар и враг в гроба,
а над трупове наоколо грачи се за слава?

За какво ще ми послужат корона, царство, земя и слава?
Те не ще ме радват! За жалост е война
и не желая, за туй да съм виновен!

Матей Клавдий

Препрочитайки части от поредицата “Прокълнатите крале”, този път в оригинал и според моите възможности, се замислям откъде иде жаждата за четене в съвремието ни. За мен мога да дам отговор, че за разлика от преди, когато съм се впускал да научавам нови неща и да откривам нови територии, сега сякаш се опитвам да загърбя реалността.

Тази реалност, която ни втрещява, с политическите решения на властимащите, с арогантно поведение по пътищата и в институциите, с нерядка липса на професионализъм. Сякаш в съвремието ни да бъдеш точен, да държиш на думата си, да имаш морал базиран на 10-те Божи Заповеди, е странно, архаично и “невписващо се”, в ужасния кошмар, който живеем.

Затова си мисля хората, поне интелигентните и търсещите, тези с по-чувствителни души, посягат към книгите. Пишещите леят слова, за да облекчат страданието, което носят. Да вентилират. Четящите, да се отклонят от тази параноидна реалност, в която управляващите говорят едно, а правят друго. А всички ние, четящи и пишещи, имаме нужда от душевен мир. От здрава, непоклатима основа, на която да стъпим и градим Живота си.

Преди няколко месеца една от най-големите банки в България принуди потребителите си да си сменят дебитните карти, защото преустанови да работи със системата Visa. Като неин корпоративен и частен клиент го направихме и заредихме съответните карти за автоматични плащания онлайн. Те са важни за нас, защото ползваме услуги от чужбина а също така извършваме и периодични плащания за комунални услуги в България.

Каква бе нашата изненада, научавайки в края на миналия месец, че служебната ни карта бе блокирана. Получихме известие за това не от друг, а от Adobe, чиито софтуер ползваме като месечен абонамент. Транзакцията за плащане на услугата не е могла да бъде извършена. Обадих се на телефона посочен на картата в банката и оттам ми отвърнаха… че всичко е наред. Само че при проведен на следващия ден разговор с друг колега, се оказва че е блокирана от “рисковия отдел” на банката по неясни причини.

Отивам в клон на банката, централен намиращ се до известна грозна статуя в града ни. Служителката там ме освещава по въпроса кой е нашият пореден финансов брокер и ме насочва да отида в клона, където работи. Така нареченият брокер се изненада, че картата е блокирана и отговори, че току що научава, въпреки че в централния клон имаха информация за това.

Казва ми да извадя нова карта и че настоящата не може да се отблокира. Нося документи, показвам справки с транзакции, питам за причината. Отвръща ми се че ще направят справка и ми се обадят. Не получих нито справка нито отговор цял месец. Трябваше да се разплатя през лична карта за служебни разходи, което ме вкарва в нарушение.

Какъв беше ужасът да разбера че и личната ми карта, с която правя плащания към контрагенти като Facebook, Google, Akamai и др, е блокирана? Огромен, защото разбираш, че имаш едни пари в банката, но ако не са ти в в джоба, не можеш да ги ползваш. Не можеш да платиш с карта, не можеш да изтеглиш пари от банкомат, не можеш да разполагаш със собствените си средства.

Отидох в друг клон и поискаш да ми бъде издадена нова карта. Апропо да добавя че зареждането на карта за плащане на средства е свързано с потвърждения и понякога такси от страна на доставчиците на услугите като epay.bg например. Изкарах нови карти, заредих ги в лични и служебни смети докато в края на миналия месец отново разбирам от Адобе, че не могат да изтеглят пари от новата ми карта и че последната е блокирана.

Като собственик на малък бизнес, като човек и клиент на банките, като лоялен платец на сметки, се чувствам ужасно. Защото и този път от банката ми казаха че ще проверят на какво се дължи блокажа, че е активиран от “рисков” отдел и… най-вероятно ще трябва да вадя нова карта, според мен.

Можем ли да говорим за банков фашизъм? В смисъл даден банков клиент бива неглижиран или нарочен и реално авоарите му са замразени, освен ако не тегли на каса и не плаща по банков път, което са допълнителни разходи.

Не знам дали сте чели “Чумата” от Албер Камю. Да, става дума за това заболяване, което вилнее в малко градче. Болест, която променя начина на живот на поставените под карантина. Показва човещината и отдадеността на лекари и помагащи на болните. Рисува драматични картини за приятелството и Любовта. Имах щастие да го прочета, в оригинал.

В днешно време, в 21-ви век, ме учудва, че при всичките налични лекарства и “напредък” на фармакологията, при заболяване на едно животно се препоръчва ефтанизиране (казано политически коректно), на цялото стадо. Да направим паралел, че по време на “Пандемията” бяха създадени концентрационни лагери за изолиране на пациенти. Т.е. недостъпни гета.

В миналото хората са се борили за всяко животно, за всеки Човешки живот. Да, при опасна зараза болните се изолират, но все има хора в контакт с тях. Лекарите и знахарите са търсели средства с помощта на Природата да облекчат техните страдания, да потърсят причините за болестта и да я излекуват. Тогава Хипократ тържествува.

В днешно време политиката е на заколение, не на лечение. Политиката е на пропаганда и на финанси. Може ли да определиш място за сметище в близост до ферми? В близост до жилищни сгради? Може ли град като Велинград, който пледира за “перла” на минералните извори, наситен със скъпи хотели и басейни, да няма отдалечено и оградено сметище?

Фармакологията, за която споменахме, работи и в друга посока. Най-големият скандал на нашия век, за момента, е сделката на ЕК (ЕС), за закупуване на експериментални препарати за милиарди евро. Според известни учени, като Люк Монтание и Роланд Виезендангер, така нареченият вирус има лабораторен произход и човек лесно може да свърже нещата…

https://www.uni-hamburg.de/newsroom/presse/2021/pm8.html

Може ли една образователна институция, с история при това, да си позволи да лансира кадри, които отсъстват в началото и в края на езиковия курс? Които не спазват графика на провеждане, договорките си с курсистите, а предпочитат да отидат на събиране в посолството? За две години в тази институция се нагледах на такива пошлости, че ме хваща срам.

Проблемът с професионализма е повсеместен. Не само в България, но и по Света. Съзнателното сваляне качеството на услугите, сриването на морала на извършващия ги, приемането на това, като нещо нормално, води до грешно изписване имена на лекарства в рецептите, арогантно поведение от страна на хора на държавна заплата и липса на всякаква лична инициатива.

За мен, като човек, който изкарва хляба си от малък и който се счита принадлежащ към определена гилдия, професионализмът в която и да е сфера, отношението към Труда и Другия, още повече щом са ти посветени неговото Здраве, Бизнес или Благополучие, са отговорност. На нея се учим всички, но когато човек поеме по пътя на услугите, то става негова природа.

Сега по улиците на София виждам коли на стойност 100-200 000 може и половин милион лева. За мен човек, който кара подобен автомобил в страна, с разбити пътища, движещ се срещу забранен знак, където стари и млади бъркат по кофите, купен с пари “усвоени” от някои европроект, не заслужава уважение, колкото изкарващия честно и с труд хляба си.

Евросъюзът, с неговите “проекти” и раздаване на финанси на “свои” хора, оградени с адвокати “специалисти”, създаде едно поколение, каста, за мен – паразитно общество, което разчита само на поредната финансова инжекция. Това не са хора, борещи се за насъщния си. Не са отрудени и неспящи предприемачи, вземащи заеми и биващи коректни платци.

Ужасът, който наблюдаваме, ужасът дирижиран от ЕС и който може би ще гледаме още някоя друга година, лобизмът за купуване на фармацевтични препарати, насажданата у хората вина , налагането на санкции, опитите да се заглуши гласът на будните и отговорите хора, ще доведе до революция. Защото по този начин нещата не могат да продължават.

Европа не може да насърчава липсата на ценности и морал. Люлката на съвременната Западна Философия, не може да отрича Здравия Разум. Не може да се пренебрегва стойността на Живота, важността на Семейството, ролята на Майката, като родител и възпитател.

Ограниченията, които се налагат, създаването на проблеми и потушаването им със сила (да си спомним какво се случи във Франция преди две години), водят до абсолютно дистанциране на разумния и отговорен човек от прогнилата мрежа на властта. Хората не искат да гласуват, няма за кого да гласуват, защото всички политици са оплетени в коварна схема.

А мрежата се прокъсва от силните, от будните, от добрите. Мрежата се прокъсва от отговорните, от тези, мислещи за Бъдещето.

Вчера в София бе един прекрасен ден. Небето лазурносиньо, чисто. Слънцето грее и дава сили. Природата се събужда. Имаш желание за работа, настроението е повдигнато. Изобщо ние се влияем от времето, от атмосферните условия и това се отразява на нашето психофизическо здраве.

В края на деня отново полетяха самолети, покривайки небето с успоредни линии. Едни на Югозапад, закривайки диска на Слънцето, Други на Северозапад. Тънки, повтарящи се линии, които предполагам, са чертани през цялата нощ. И днес, не за първи път, след хубав, слънчев ден, осъмваме с навъсено небе, покрито с тънки като воал облаци.

Ако потърсите информация ще откриете, че има няколко основни програми за Геоинженерство – SRM (Solar Radiation Management), целяща да намали притока на слънчеви лъчи към Земята, разпръсквайки в атмосферата аерозоли и алуминиеви наночастици и Cloud Seeding (буквално засяване на облаци). Последната, с тежки последствия след приложението си в Дубай.

Според Нюрнбергския кодекс човешко същество не може да бъде подложено на медицински или друг експеримент, който би застрашил неговото здраве, без съгласие на участващия в експеримента и без лекарски контрол. Провежданите в земната атмосфера експерименти са в разрез с този кодекс. Те са в разрез с всякакви етични и екологични норми.

В съвремието можем да говорим за “климатичен фашизъм”. Той се изразява от една страна в насаждане на вина у обикновения човек, че е “отговорен” за катастрофи свързани с “природни” явления. От друга, с използване на множество различни технологии за модификация на времето и локалния климат. От трета, с въвеждане на забрани и пропагандиране на идеология.

Климатът е част от Природата, от циклите на нашата Планета. Той не трябва да бъде управляван. Времето не бива да бъде модифицирано. Вина за възникнали катаклизми би трябвало да се търси от една страна от провеждащите експерименти в атмосферата, от друга в разпоредби за унищожаване на диги и бентове.

Времето, времето ще бъде наше, ще разцъфне и спомогне израстването на хората, само и единствено когато Обществото има право на глас и контрол върху него. Това означава своевременно спиране на всякакви експерименти застрашаващи човешкия живот и екосистемата и прозрачност по отношение на истинските причини за климатичните промени.

Наскоро гледахме със съпругата ми финландски филм за младо семейство, което избира да живее на отдалечен остров. Основен поминък беше тяхната крава, като стопанката рискувайки живота си я спаси от заколване, понеже знаеше, че само имайки животно могат да изкарат зимата. Встрани от това бих споделил, че конкретният филм и европейското кино, в по-голямата си част се различава от продукциите бълвани от Холивуд.

Ако направя сравнение с тях бих казал, че създадените там филми са в голямата си част повърхностни, изпълнени с насилие и вредни послания, доколкото конкретният филм показа главните персонажи като отдадени, обичащи се и вярващи хора. Такива, които биха градили.

Отново ще спомена големия Йовков, който описва силната връзка на селянина и семейството му с животните. Кравите, добитъка, те са съратник на селянина в обработката на земята. Те му дават блага, за да преживее трудните времена. Чрез техния продукт се изхранва градът. Селото, земеделието и животновъдството, хранят всички нас.

Да, някой може и да злоупотребява с животните. Да, друг може да гледа на тях като на стока, като на възможност за субсидии, ала за трети животните са другар и начин да изкарва хляба си. Всеки сам преценява по какъв начин и с какъв морал да върши труда си. Политиците са пример за никакъв.

Да видя Българин че плаче, че ще му отнемат животните, че са нарочени за болни и за заколение, сърцето ми се къса. Защото, приятели, когато лошите чукат на вратата на съседа, скоро ще чукнат и на нашата. Защото живеем във време страшно и разделно, като се всява страх и омраза сред хората, Народа. А един Народ е силен, когато надига глас и се бори за Свободата си.