словесни проблясъци

Категория: България (Страница 5 от 6)

Смяна на автомобил

Смяната на автомобил не е лесно решение. Особено ако колата Ви е вършила вярно работа дълги години. Не Ви е оставила на път. Не е пукала дори гума. Със съпругата си решихме да сменим нашето семейно VW Polo 1.9 SDI за по-нова кола.

Една от причините бе въвеждането на прословутите Еврокатегории, свързани уж с вредни емисии, но най-вече оказващи психологически натиск върху хората. Да купуват, защото се притесняват ще могат ли да карат из града. Да стигнат до дома си, да помогнат на свои близки, да не нарушат закона и опазват Природата.

Изначално решихме да закупим кола на Метан. Разбрахме, че метановата уредба заема мястото на резервната гума. Че колите с АГУ не се допускат до подземни паркинги. Че е необходим технически преглед и поддръжка на газовата уредба и също така споделяхме нашия страх от експлозия, при евентуална катастрофа. Това ни отказа от кола с метанова уредба.

Насочихме се към дизелов автомобил. Те харчат по-малко. Спряхме се на марката Хюндай, като модел i30 отговаряше на нашите нужди. Колата има 6 въздушни възглавници, дискови спирачки отпред и отзад. Има добри тестове за сигурност, включително и от ADAC – немската служба за автобезопасност.

Намерихме няколко коли, предлагани от частни лица и автокъщи. Автомобилът на частното лице, което се оказа познат с наши клиенти и приятели, бе със сервизна книжка и история, поне за гаранционния от производителя срок. Само, че имаше някои външни забележки. Иначе цената бе разумна, при това със сменен съединител и комплект зимни гуми.

В автокъща С.М. (даваме само инициалите), в София, намерихме модел комби. Имаше неточности около обявената Еврокатегория и дата на производство. Това установихме виждайки талона на колата. Трябваше да се усетим че нещо не е наред, въпреки че ни уверяваха, че колата е прегледана в техен сервиз. Закупихме я, като ни пуснаха фактура за една сума, а по договор е друга. Изобщо нередности.

Оттам започнаха мъките. Колата се оказа че няма антифриз (къде съм гледал). Съответно че радиаторчето на парното е спукано и че антифризът изтича оттам. Сменихме радиаторчето. Акумулаторът постоянно падаше. Оказа се че радиото дава накъсо. Техник промени начина за връзка на радиото и акумулаторът държи. Изби ръжда по уплътнението на задната врата. Последва стържене, боя. При това за автомобил от 2010-та година.

Големият удар бе, че се сцепи гарнитурата на главата след по-малко от година каране. Ремонтът излезе 3500 лв., труд и части. Толкова средства, колкото сме дали за ремонт на тази “по-нова” кола, не сме давали за близо десетте години каране на Фолксвагена. Някой ще каже “кола на късмет”. Не, кола се избира с ум. С приятел или техник, който разбира. Купува от коректни търговци, или частно лице, което се е грижило за автомобила и което ще Ви информира за проблеми. Добър ли е автомобилът, не сменяйте!

Пътешествие в сърцето на Родопите

Можете да си подарите няколкодневно пътешествие в сърцето на Родопите. Предвидете гориво/електричество за 600 км, ако пътувате от София. Ще са ви нужни няколко дни, като добра опция е да пътувате в Петък на обяд. Така ще имате време да пътувате денем, да огледате и усетите пътя и се настаните. За препоръчване е в курортно градче в близост до Смолян (с. Стойките е добър избор).

Снимка от с.Стойките

Снимка от с.Стойките

Снимка от с.Стойките

Снимка от с.Стойките

Отправете се в посока Пловдив и завийте по околовръстния (отбивката е при заводите на Liebherr), път водещ към Асеновград. На изхода от Асеновград се огледайте за отбивката към Асеновата крепост. От нея за жалост е останала само църквата Света Богородица Петричка, която се извисява над скалите.

Св. Богородица Петричка (снимка)

Св. Богородица Петричка (снимка)

Продължете по лъкатушещият път за Смолян. Внимавайте, защото по него се движат много местни, които не спазват ограниченията. В случай че Ви притискат, просто отбийте на обозначените места и пуснете колоната. Карайте към Пампорово. Минавайки през курорта продължете в посока Широка Лъка. Ако сте избрали с.Стойките за Ваша база, оттук има в близост няколко интересни места.

Приемаме че сте пристигнали в Стойките към 16.00 ч. Можете да се настаните, да отдъхнете и да направите кратък преход в посока кулата Снежанка, или Смолянските езера (средно 2 часа в посока). Починете си добре, защото ще Ви трябват сили за шофиране през следващите дни. В Стойките можете да хапнете вкусно приготвени храни в гостилницата намираща се срещу база на Унибит.

В Събота можете да тръгнете по-рано за да имате време да стигнете до Ягодинската пещера. Пътят е в посока Девин, като има отбивка за пещерата. Внимание, пътят е много тесен, в ремонт и пътуването по него е предизвикателство. Последната група влиза в пещерата в 16.15 ч., така че имайте предвид, когато тръгвате. На опитен шофьор отнема около час да стигне от Стойките до Ягодинската пещера (40 км). Вход за възрастни – 10 лв. Пазете касовата бележка, служеща за билет.

Снимка до пещерно жилище Ягодинска Пещера

Снимка до пещерно жилище Ягодинска Пещера

На връщане можете да отделите време да посетите китното възрожденско село Широка лъка. Да заснемете статуята на Орфей и на каменен гайдар, до чешма. Да видите стара черква. Къщите са строени на тераси, като до тях води калдаръм. Можете да спрете спокойно на центъра или на улица, водеща до хотел Широка лъка.

Снимка на Орфей из Широка Лъка

Снимка на Орфей из Широка Лъка

Снимка от чешма в Широка Лъка

Снимка от чешма в Широка Лъка

Починете си добре, защото в Неделя ще направим следващите приключения и се приберем у дома. Започнете Вашето пътуване рано, към 10.00 ч. Насочете се обратно в посока Пампорово, Асеновград. По пътя можете да се отбиете към природната забележителност Чудните Мостове.

Това са изкопани от Вятъра и Водата огромни скали, от които можете да хвърлите поглед към вечнозелените баири на Родопите. Можете да слезете долу в кухата част на скалите и си направите снимки. Пътят до Чудните Мостове е 20 км, опасен, тесен и ронлив. В случай, че няма места на паркинга можете да спрете на хижа Скални Мостове. Тя се ползва от групи спортисти и от нея водят екопътеки.

Панорамна гледна от Чудните Мостове

Панорамна гледна от Чудните Мостове

Снимка от Чудните Мостове

Снимка от Чудните Мостове

Нашата следваща спирка е Светата Обител Бачковски Манастир. Той се намира отдясно на пътя към Асеновград, като има няколко отбивки за него. Внимавайте за да свиете навреме. Има няколко паркинга, като сумата за престой варира от 2-3 лв. Потърсете място на сянка, пътувайки през лятото. Заслужава си да видите черквата на манастира. Оттам можете да си вземете светена вода, а в околностите на манастира има импровизиран пазар, откъдето можете да закупите мед. В близост до манастира се продава крем сладолед и скрежина. В обителта има много чешми.

Снимка от Бачковския Манастир

Снимка от Бачковския Манастир

Снимка от Бачковския Манастир

Снимка от Бачковския Манастир

От Бачковския Манастир продължете към Асеновата Крепост. Входът за нея е 4 лв., можете да паркирате на плац, зад информационния център. Заслужава си да видите Асеновата плоча с красиво изписани букви на Кирилица, а също и да посетите красивата древна черква Света Богородица Петричка. По пътя към крепостта има чешма, като можете да си налеете изворна вода. Наличието на прясна вода е задължително при пътуване по маршрута през лятото. Внимание, пазете себе си, деца и домашни животни при разходка около високата крепост.

Св. Богородица Петричка (снимка)

Св. Богородица Петричка (снимка)

 

Нещо не е наред с този Свят

Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.

Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.

Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.

Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.

Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.

Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.

Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.

Кремиковски Манастир Св. Георги

Недалеч от София се намира Кремиковският Манастир Св. Георги. Той е сгушен в планината и въздухът там се различава от градския. Само на 10-20 км от града, ще можете да се отдадете на съзерцание. Да се потопите в тишина и хапнете сладолед, правен на място. В манастира продават още кисело мляко и други продукти. Цените са “манастирски” =)

В близост се намира хижа Стрелец, като пътят до нея е черен и по него минават доста коли. Не се препоръчва да ходите по него ако сте с малко дете, или куче. Колата можете да оставите на паркинг в близост до манастира, който не предоставя добра настилка или охрана.

От Кремиковския Манастир можете да си наточите студена вода. Да се порадвате на пауните и други птици, които се отглеждат. Да хапнете или пийнете на място, ако сте любители на бирата и скарата. Там ще видите и стара базилика, като можете да запалите свещи в по-нова черква.

До манастира можете да стигнете пътувайки по Ботевградско Шосе. В даден момент ще видите табела сочеща наляво. Ще минете през кв. Челопечене, като е важно да хванете отбивката за кв. Кремиковци. Продължавате по пътя минаващ през квартала. Внимавайте, защото продължението към манастира се пресича с улица Радивоя, която е с предимство.

Продължете по тесния но удобен път нагоре. Ако идвате за първи път и се движите по-бавно, то има няколко места на които можете да отбиете и пуснете по-бързите коли. В противен случай могат да ви “натискат” и дори нагрубят. Култов е и металическият Пегас, който Ви посреща в квартала.

Среща в с.Стойките

Село Стойките е сгушено в сърцето на Родопите. Намира се между курорта Пампорово и Широка Лъка. Любопитно е че, там се намира единственият по рода си Музей на Гайдата. Читалището на селото Пробуда-1903, се намира в близост до почивната станция на Библиотекарския Университет – Унибит. Срещу него ще видите каменна скулптура на Апостол Кисьов. Той успява да дирижира 100 Каба Гайди, чрез собствен метод.

Попитаха ме какво мисля за Стойките. За да усетиш едно място ти е нужно време. За мен бе проява на Човещина и доверие от страна на домакините, в частност Г-жа Мария Пичурова, член на екипа на читалището, да ни приеме със съпругата ми в дома си. При това да ни предостави цял етаж и градина на разположение. А Доверието предразполага към отговорност.

Да се събудиш сутрин и Слънцето да огрява стаята ти, небето да е синьо, колата да е паркирана пред портата и градинката да дъха на аромати, е вдъхновение. Благодаря, че успях да го преживея. От Стойките може да се тръгне пеш към кулата “Снежанка” като по мой изчисления човек може да я достигне за час, час и половина ходене. От селото тръгва и пътека към Хижа Смолянски езера, отбелязана на два часа път.

И все пак какво има в с. Стойките? Какви са хората. В центъра, на мегдана, ще намерите дюкянче, от което пазаруват местните. До него се кипри гостилница, с малко плаващо работно време. Да кажем че работи сутрин от 8.00 и вечер от 20.00. Готвят вкусно, като всичко е обилно поръсено с Гьозум.

На премиерата дойдоха двадесетина души. Възрастни, по-млади. Майки с деца и едно бебе. Всички бяха затаили дъх, да чуят мен. Да чуят един млад, прохождащ писател от София. А аз много се вълнувах. Още от предишната вечер и натоварен от пътя, обсъждах със съпругата си възможните въпроси.

А всъщност хората бяха дошли да чуят мен. Както споделиха, има сами жители и за тях мероприятията внасят разнообразие в живота им. И така реших да им споделя част от моя. Да им разкажа за загубата си през този месец, за нуждата от писане като вентилиране, призвание и мисия. И те ме слушаха. Изслушаха и два от моите разкази, които им прочетох, а именно “Анабел и Снегът” и “Хлябь”. Първият и последният разказ, от сборника.

За мен това бе напълно Човешка среща. Имах възможност да се покажа като човек, който се вълнува. Като автор, който е даруван със Словото и който желае да го сподели с Другите. Виждах човешки погледи, които се спираха върху мен и търсеха моя. И точно там е срещата между Автор и Читател.

Искам искрено да благодаря на Мария Кисьова, че откликна на предложението ми да представим сборника “По пътя към…” в читалище Пробуда-1903., в Стойките. На Ружа Чуртова, че ме водеше по време на представянето ми. На моята съпруга Ради, че бе до мен и ме подкрепяше в това нелеко начинание. На Родопите и хората от селото, както и на дивната ни Природа, която ни прие и лекува Душата ми. До срещи приятели!

Свободата за Българите

За всички нации по Света има важни дати. Добре е да ги познаваме, за да разберем ценностната им система. Какво е важно за тях.

За Немците, денят на Обединена Германия. За Европа, Денят на Победата над Фашизма. За САЩ – Денят на Независимостта от Англия. За Франция, денят за щурмуване на Бастилията.

За Българите едно чувство е било изконно важно през последните столетия и то е Свободата. Защото без Свобода, няма обучение, няма собствена Религия. Все си Рая. Това е чувството, водещото чувство което ни отличава и нерядко води дотам, че да рискуваме всичко но да сме Свободни. Да е нашето.

За Братята Кирил и Методий не мога да кажа нищо друго, освен че празнувам техния празник, по стари стил 11 Май. Денят на Библиотекаря, между впрочем. Срамно е денят който почитаме, да бъде използван като политическо оръжие от неграмотни хора, обслужващи чужди интереси.

Попитайте един истински Българин, какво е важно за него. Кое е изконното чувство, за което революционерите платиха с кръвта си. И да, тази кръв е смесена с кръвта на братята славяни от Царска Русия.

С ДС

През изминалите години малцина говориха за това, кой реално управлява България. Гледах постановката на Илия Троянов “Власт и Съпротива”. На Немски. Сякаш не можем да кажем Истината на Български, да я погледнем в очите. Теодора Димова също засяга темата.

Кой задава модела на поведение в обществото. Кой слезе от Волгите и Газките и се качи на Мерцедес и Тойота? До вчера бяха с “Другарите,” сега са модерни “бизнесмени”. Замениха изтърканите елечета с костюми, но отвътре си останаха същите. Арогантни хора, без респект към Живота. Незачитайки другия, освен ако не е “свой”. А свой означава обработен, подчинен, зарибен, зависим.

Говоря си с Немец, представител на културна институция. Опитвам се да му обясня, че години наред ние носим един товар. Белези, от едно тоталитарно управление, чиито пипала са навсякъде. Товар, който ни обезличи като общество. Който даде право на хора без ценз, но знаещи да манипулират, да организират и боравят с оръжие, да сътворят подземния свят и печелившия “бизнес”, който можем да наречем на места и държавен рекет.

Трудно е да се говори за проблемите. Трудно е, затова българинът не ходи на Психолог или Психиатър. Да не му се смеят. Да не кажат, че е лунатик, или балама. Трябва да е “мачо”, да си татуира Раковски, Шипка. Да си сложи чантичка на врата. Нищо, че не е чел много, или че работи каквото му падне.

България. Малка страна с упорит народ. С народ, вдигнал се от Рая, да стане пак такава. С хора, които в сърцата си са носели пламъка на Свободата. Желанието за знание и просперитет. Сега се носим прекършени, падаме като снопове и молим, за по-добрите дни.

Празникът на България

Чета че група младежи, наследници на бившата номенклатура, решават да сменят датата на националния празник. Уж да се дистанцират с Русия. И да, дистанцията би била с Царска Русия, която ни помага да отхвърлим турското иго и чиито войници лежат редом с нашите на българска земя. Това не е дистанциране с тоталитарната машина на СССР.

За мен това е пореден опит, да се отвлече вниманието на обществото от проблемите в него. От лошата инфраструктура, неспазването на закона, демографския срив и падналото ниво на образование. Апропо номенклатурната върхушка ще продължава да праща децата си в елитни училища и в странство, докато ние тук някак си оцеляваме.

Човек, който не познава историята си, не познава традициите и езика си е лесен за контрол. Десетилетия тоталитарният режим се грижеше за деградация на морала, на вярата и на предприемаческия дух. Сега се опитва със сетни сили да задържи позициите си. Ала братя, без работа, без учене и лични качества, без Любов към ближните и Отечеството, не става.

Пилон и Университет

Във времето, когато братята фабриканти Евлоги и Христо Георгиеви инвестират в изграждането на Софийския Университет, не е имало инфлеунсъри. Не е имало живо излъчване, снимки. Просто двама души, с финансови възможности, осъзнават колко е важно освободеният наскоро народ, да има Висше учебно заведение. Да захвърлят младите потурите и да се облекат с лачени обувки и фракове. Да не ходят да учат по странство, но у нас, където да преподават образовани кадри.

Разбира се българите изграждат храма Александър Невски в знак на признателност към Русия. Без Свобода няма и лесни възможности за учене. Ала ръка за ръка с това се издига и зданието на Просветата. Като него друго в България няма. Няма и да има. Защото то е градено от необходимост. Със съзнанието, колко е важно човек да е образован. Защото знанието, истинското знание е добра основа и цени навсякъде.

Ала сега времето е различно. Не се строят Университети, а Училищата са оставени да се разпадат. Като гимназията за тежка механизация на пл. Възраждане в София. С олющени стени, стара дограма, без плочки на тротоара. А оттам ще излязат хора, които ще строят дома и пътищата на българите. Та пилон се вдига, когато всичко друго ти е наред.

Кой управлява България

Ако искате да разберете кой управлява България, то ще получите отговор изучавайки паметниците. Най-високите и внушителните, които се извисяват над града. Като обелиска в Борисовата Градина. Застиналите в поза, с пушки, автомати, с каскети и потури. Ще ги намерите в покрайнините на София, в квартал Княжево, по пътя към Владая. Тези паметници са свидетели за едно друго време, чието тежко наследство носим.

Всеки тоталитарен режим е искал да се отърве от Религията, да я очерни. Да я забрани и премахне. Защото всяка истинска Религия, носи в себе си послание за уважение към Човека, към Живота. За говорене на Истината. Това не върши никаква работа на всякакви там *исти.

Прегръщайки религията, отправяйки се по Духовния Път, хората спират да воюват помежду си. Не си и помислят да вдигнат ръка на Божието Творение. Имат силни устои у себе си и не поемат рискове за краткотрайно богатство или слава. Така че въпреки времето, а може би точно заради него, ние трябва да търсим Връзката с Духа. Защото осъществявайки я, спасяваме другите и себе си.

Снимка на обелиска от Борисовата Градина

« По-стари публикации По-нови публикации »