Категория: България (Страница 2 от 6)

2023-та

01.01.2024 / Георги Атанасов

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

Какво стана със синьото небе?

31.12.2023 / Георги Атанасов

Всяко нещо, което се прави без знанието и съгласието на другите, е потенциално опасно за тях.

Свидетели сме на модификация на времето. На локалния климат, чрез използване на технологии за Гео-инженерство. Последното трябва да разбираме, като технологични опити за създаване на облаци, дъжд, спиране или намаляване на пряката слънчева светлина. Каква е целта?

Спомням си как изведнъж започнах да страдам от астма, от задух. Това бе в началото на 2000-та година, след като България стана член на НАТО. Не съм обръщал внимание какво се случва тогава в небето. Твърде вероятно от даден момент насетне, в него да се извършват експерименти.

Те крият голяма опасност за флората и фауната. В провинцията се забелязва увреждане на зеленчуците след дъжд, възможно изкуствено предизвикан. Технологии за Гео-инженерство се използват от десетилетия. Впръскване на сребърен йодид и сухи ледени кристали, с цел образуване на облаци. Или на алуминиеви частици, за отразяване на слънчевите лъчи.

Всички ние сме свидетели на промяна. Огромна промяна, която започна от началото на миналия век. Век, белязан с две Световни войни и измирането на милиони хора. На грипна епидемия, на създаване на Фашизъм и диктатури. Време тежко, време разделно.

В съвремието ни рядко вдигаме поглед към небето, но тези, които са родени през миналия век помнят неговата синева. Неговата чистота и наличието на бели, кълбовидни и перести облаци. Рядкост в наши дни. Казват, че поради засилената Слънчева активност космическите частици, благодарение на които се образуват облаците в атмосферата, биват отклонени от Земята.

Поради тази причина се явявало необходимост от създаване на изкуствени облаци. На изкуствено покритие на небесата, което да отразява и намалява интензитета на Слънчевите лъчи. Чуваме за проектът “Щит”, разработен в тази посока. Само че на каква цена?

На каква цена се пръскат милиони тонове химикали в небето? Кой или какво има изгода от това и защо правителствата и метеоролози, мълчат? Възможно ли е зад всичко това да стои сериозна конспиративна мрежа на много високо ниво, в която са вплетени финансови, военни и политически структури?

Гео-инженерството е факт. Неоспорим факт, за нещо, което се случва пред очите ни. За експеримент, за който обществото не е информирано. Не е било взето неговото позволение. Струва си да се запитаме, защо в този интензивен за Земята период на Еволюция, определени сили, вероятно неземни и опасни, се опитват да “ни спасят”, без да ни информират.

Всяко нещо, което не е комуникирано обществено, за което не е взето нашето съгласие, което има потенциал да разруши нашето здраве и повлияе негативно на Природата, крие опасност в себе си и е белег на тоталитаризъм.

Нация и Фашизъм

30.12.2023 / Георги Атанасов

Не можем да свързваме Фашизма с определена нация или държава. Фашизмът е форма на управление. В миналото и настоящето можем да го разпознаем.

Фашизъм е, когато не можеш да изразиш свободно своето мнение, без страх от последствията.

Фашизъм е, когато обществото бива разделяно и една част от него е нарочена за виновна за неговите проблеми.

Фашизъм е, когато книги биват забранени и изгаряни.

Питам се, разпознахме ли Фашизма през последните няколко години?

Има хора, представители на страни, които са били управлявани от диктатори, от фашистки режим. Сред тях хуманисти и писатели, като Алберто Моравия, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг и Толстой. Чиито книги са били забранявани и горени от фашистите. Които са били принудени да живеят в изгнание и някои от тях дори са посегнали на живота си, само и само да не живеят под ботуша на фашиста, под диктатура.

В съвремието ни мнозина евреи осъждат политиката на правителството на Израел спрямо палестинците. Политика на геноцид, окупация и маргинализация. В този ред на мисли когато осъждаме политиката на това правителство, ние не осъждаме евреите. Както по време на Световните войни или кампаниите на Наполеон. Не можем да осъдим хората, принадлежащи към една нация, за вероломството на правителството. За прищявките на някой лидер.

В България е същото. Попитайте колко хора са съгласни с политиката на правителството по който и да е въпрос. Видяхме, как държавниците действаха по време на “Пландемията”. Как разделиха обществото. Как дадена група бе маргинализирана. Същото е и с въпроса за местене на паметника на Съветската Армия, по въпроса за конфликта между Русия и Украйна, а в момента и в Близкия Изток.

Ние сме свидетели на обезличаване на Човешкото и това е фактор за Фашизъм. Защото когато една система, едно правителство върви срещу Живота, използва технологии за създаване на оръжия, малтретира обществото и използва полиция и сила за да запази властта си, то става дума за диктатура, за Фашизъм.

Можем ли да бъдем тихи, спокойни наблюдатели на този процес? На процес, над който Бог и Ангелите ронят сълзи? Същото е, когато водеха евреите към Лагерите на Смъртта. Само че когато гори чергата на съседа, когато има безправие, то ще стигне и до нас. Изходът? Изходът е всяка форма на диктатура, на явен и прикрит Фашизъм да бъде изкоренена. Защото само по този начин Човечеството ще пребъде. А нечовешкото, ненормалното, то винаги е съществувало като фон, на който да изпъкне Човечността.

Форсиране на Реалността

20.12.2023 / Георги Атанасов

Колата форсира правейки завой. Беше Ауди А4, сив металик със залепено черно фолио в маскировъчна шарка. Возилото се заклати правейки забранен обратен точно до Мол София. Спря малко след спирката и от нея излезе младеж насочващ се към Мола. После Аудито потегли към паметника “Руски” пилейки гуми.

Питам се къде е полицията и защо са ѝ толкова камери, служители и коли, след като не сезира нарушителите? След като няма нейни представители на възлови кръстовища и след като не се появяват ненадейно както е в Япония или Швейцария, както са ми разправяли, залавяйки нарушителя.

Нужно ли е последният да бъде наказан ако не от Закона, то от “народната любов”, защото подобни диванета, застрашаващи живота и здравето на останалите, не бива да са по пътищата. Тяхното място е в тухларната, в ареста и на топло, далече от отговорността да шофираш.

Клима(к)тични

14.12.2023 / Георги Атанасов

Чета как Цветелина Г. от български произход, представител на финансова институция в Световен мащаб, изказала мнение тези, които използват въглища …”трябва да плащат повече и повече”.

Защо бе джанъм, нали ресурсите са ни дадени за употреба? Да не би ветрогенераторите и слънчевите панели да се пръкват от нищото? Не се ли руши земята под тях? Дава ли плод, расте ли нещо под панелите?

На село, след кастрене и сеч на сухи дървета, остават десетки, да не кажа стотици клони. Човек лесно може да изкара една Зима с тях. Лично харесвам миризмата на изгоряло дърво, въпреки че съм против сечта на здрави дървета за огрев. Ставам сутрин и вдишвам. Ей така мирише на село!

Само че в града (а и не само), вдигаш поглед и виждаш изкуствено създадено небе. Сиви ивици, причина за понижението на температурите. Неясни субстанции, които се сеят всеки Божи ден в небето, а някакви си люде, които дори не са метеоролози, се изказват как да се топлим, как да ползваме ресурсите.

Ресурсите се ползват на регионално ниво. Като имаш мина и въглища, ами ползвай ги. За отопление, за създаване на суровини, за каквото се сетиш. Една страна трябва да е свободна да ползва това, с което разполага. Това, което ѝ е дадено от Бога, Природата. Можем ли да насилим слаборазвити страни да ползват ядрени технологии, след като не разполагат с учени и условия за тяхното изграждане, камо ли средства?!

Всичко това ни води до мисълта за засилващ се натиск от страна на нечовешката върхушка, която си мисли че управлява Земята. Натиск за използване на енергийни източници, които всъщност те правят зависим от метеорологични условия, или централизирано управление. Натиск, да се откажем от използвани през столетия и хилядолетия ресурси, за сметка на краткотрайни и скъпи решения, които в никакъв случай не са екологични.

Нима цифровизацията е с реверанс към Природата? Тези, които ни уверяват, че вървим към технологично, цифровизирано общество, сякаш са слепи, за това, че поддръжката на милиони и милиарди устройства изисква както ток, така и безброй суровини за тяхното производство. Да не говорим за краткия им живот и непрекъснатия технически “прогрес” изискващ тяхната подмяна.

Въпросът е за кого наистина лобираме? Всичко, което е създадено от Природата, което има биологичен и органичен произход, може да бъде лесно асимилирано от нея. Може да се усвои и разгради. Тук в никакъв случай не попадат технологии и електроника, които изискват специални средства за раздробяване, отделяне на материалите и рециклиране. Дори ползването на така наречените соц. мрежи изисква сериозен енергиен и технически ресурс.

Така че, Приятели, който се връзва на пропагандата “Цифровизация с цел Екология”, той не си дава реално сметка за нещата.

Дигитални пари

02.12.2023 / Георги Атанасов

Когато отида да тренирам в парка почти винаги намирам по някоя паричка. Сякаш Вселената ме поощрява за моите усилия и те биват възнаградени. Замислям се мога ли да намеря “дигитални” пари? Какви биха били цифровите поощрения.

Дигитализацията на валутите, на парите, крие огромни опасности. Наскоро станахме свидетели за блокиране на банковите сметки в Русия, част от така наречената “хибридна” война. Всъщност това не е нещо ново. Наполеон, навлизайки в Русия, раздава на местните фалшиви пари без покритие. По време на война, при смяна на политически режим, или инфлация, парите губят своята стойност.

Това, което реално има стойност, са недвижимото имущество (за съжаление и то бива лесно разрушено, както се случи в Газа), благородните метали, скъпоценни камъни, но най-вече нашите лични качества, заради които сме полезни на останалите. Тук не бива да се пропуска възможността ни да добиваме своя хранителна продукция. Да отглеждаме плодове, зеленчуци и добитък. Това би ни направило независими по отношение на дадена система.

Системата, Тези, които стоят зад нея, я измислят и създават така, че да могат да контролират и манипулират обикновените хора. Замислете се, че нацистите след края на войната отидоха да живеят в Южна Америка и така наречените “бананови републики” и създадоха там свои финансови империи.

Обикновеният човек е на мушка. Нему ще се отнемат права и собственост. Както виждаме натискат и да не можем да караме колите си. Това трябва да отговаря на известна норма, онова. Станеш ли неудобен за системата могат да ти спрат “дигиталната” сметка. Да те нарекат “крайно десен” или “враг на… Демокрацията”. Пардон, това в България някои са го виждали.

Дигиталната валута, дигиталните пари, водят след себе си ужасни последици. В последните години сме свидетели на високо ниво на корупция. Просто защото парите нямат покритие (стойност) и ЕС ги раздава умело на тези, които ще му свършат работа. Една система се обгражда с лоялни хора, като ги подкупва. Като ги кара да се продадат и влязат в порочен кръг.

Тази нелоялност, това даване на пари без покритие под масата, създаде верига от новобогаташи, които поддържат този вреден режим. Защото в схемата „аз на тебе ти на мене“, се включиха „консултанти“, „юристи“ и всякакви други, за мен паразити, които с нищо друго не допринасят за Обществото, освен да усвоят едни пари.

Замислете се, Фашизмът не би бил устоял от само себе си. Фашизмът, Тоталитаризмът, е изграден на гърба на хора, които са купени. Които са се продали за парче хляб. За власт, за оръжие, за някоя кола или апартамент. Това не е трудовата, работническа класа. Тази, която реално храни и поддържа икономиката на една страна. Не бих ползвал термина “Държава” защото за мен той е противен. И така далече от дигиталните пари. Далече от зависимост в каквато и да е форма. Истинска Демокрация означава Свобода.

София в лед и клони

28.11.2023 / Георги Атанасов

Такава София не съм виждал отдавна. С изпопадали клони на дървета, които минувачите подритват и смутено изместват в страни, за да могат да минат някак по заледените улици. Карето до най-скъпия в София хотел – Шератон е изчистено откъм входа и покрито с лед и хлопащи плочки, откъм ул. Съборна. Изобщо срам ме е пред чужденците избрали града ни за дестинация.

Спомням си преди години, как сутрин чувах монотонното тропане на ледоразбивачките. Къде роми, къде българи надигаха нелекия инструмент и с равен ритъм разбиваха леда. Тази работа бе нужна, а непочистването на лед пред сграда водеше до глоба. Сега май на никой не му пука и инспекторите си стоят на топло. Сякаш всяка работа стана “дигитална”.

Не може да очакваш от деца, от ученици учещи в елитни училища, да оставят леда пред училището. Да не излязат за половин час отвън и да не почистят леда, който впрочем би спомогнал за закарване на очакващите ги баби и родители в Пирогов, след неудачен пирует.

На времето имаше “Съботници”. Тоталитарният режим искаше да насърчи труда на отделните членове на обществото, насочен към “Общото благо”. За нас, живеещите на ул. Раковски, това означаваше да си почистим двора. Виждах как след години съсед на друго място се грижеше за него, като свое. Мисля, че това е нормалното отношение на всеки гражданин.

Сега… сега е друго. Направо ми се плаче. Ганьо трудно се вдига да работи за своето, камо ли за чуждото. А почистването на сняг, премахването на изпопадали клони, съдействието на малкото останали читави чистачи, е трудно осмислим за българина дълг. Е, джанъм, ако ние не си помогнем, кой?

Сещам се за германците. Гледал съм филми след края на Втората Световна война, как градят къщи, с годни за употреба тухли. Една по една ги вадят от разрушените, изравнени почти със земята градове, като Дрезден и Берлин. Подават си вода в кофи от ръка на ръка. Казвам си, “Те са като Феникса”. Една нация, която след ужас и разруха успява да възкръсне.

Ганьо възкръсва за скъпи подаръци по Коледа. За лъскави тежки коли, дето дорушават разбитите пътища. Иска ми се, да хване лопатата и метлата. Да насипе цимент в дупките, да почисти пред къщата си, а не само до оградата. Да спомогне за премахване на някой клон, да е обществено полезен.

Само тогава българинът има някакъв шанс да се почувства не само европеец, ала и Човек. Човек, това значи да имаш социална отговорност. Не като онази да носиш маска, когато си здрав. Да се криеш зад маската, не, а като видиш проблем, дори да не те засяга лично, да помогнеш, а не да чакаш.

Ала Ганьо, криле трябват за да литнеш като Феникса, а не копита…

София, 28.11.2023 г.

Кира и Снегът

26.11.2023 / Георги Атанасов

В София има 20 сантиметра сняг. Навалял е през нощта. Много е красиво и тъжно едновременно, защото няма с кого да го споделя. Кира я няма за да си играе в снега. Да зарива муцуна в него. Да е нетърпелива да ѝ хвърля топка. Снегът е тъжен, когато не е споделен.

София 26.11.2023 г.

Гамени

26.11.2023 / Георги Атанасов

Никога не давайте пари, когато Ви искат непознати. Давайте, само по свое желание. Иначе поощрявате лентяй и вагабонти.

Спомням си за случка от моето детство. Тогава ходех на училище с куфарче. Мислех си че съм възрастен, или просто исках да вляза бързо в техния свят. На костюми, вратовръзки, одеколон, зализана прическа и куфарчета.

В училището ми се смееха. Не ми пукаше особено. Смених ученическата чанта с куфарче и сякаш отивах на работа. Апропо учението не е ли работа?

С това червено кожено куфарче с хромирани панти, което имаше синя копринена облицовка отвътре и само една преграда, за мое съжаление, ходех на училище за даден период от време. Преди това се радвах на малкия наличен избор от чанти Мицокоши и Космик, продавани в ДетМаг.

Слизах на спирката на Централната Баня (да имаше такава в София и дано пак да има, на същото място. Де си кмете?!). Слизах и отивах в Електроимпекс, където работеше майка ми. Отивах в стола и си вземах ядене заедно с възрастните. Помня източен мъж с тъжно лице. Всички отиваха да ядат като на някакъв ритуал.

И наистина, който е прекарал повече време в търговски предприятия по времето на Соца знае че хората нямаха много работа. Клатеха си краката, сплетничеха. Обичаха да се събират в лафката, където почти винаги имаше Кока Кола (ако предприятието е от средна важност) и очакваха с трепет обяда. А той не беше нещо особено. Супа топчета, мляко с орис, пиле фрикасе, омразния за мен шницел и понякога нещо приятно вегетарианско.

На спирката при банята веднъж ме спряха две момчета. По-големи от мен с няколко години. Изглеждаха като безделници. Поискаха ми пари и мисля ме преджобиха. Дадох им каквото имах, ала не поисках помощ. Не викнах срещу тази несправедливост. А трябваше. Защото по онова време имаше Детска педагогическа стая, а да си имал работа с Милицията си беше петно.

Та тези гамени ме причакваха още няколко пъти, докато не скрих пари в чорапите си. После казах на майка ми. Тя много се разстрои и дойде с с нейна колежка, следвайки ме от разстояние. За съжаление гамените ги нямаше повече. Пък и аз смених маршрута.

Сега, години след тази случка, си спомням за нея. Спомням си че обществото бе безучастно, а пък аз вземах на игра действията на гамените. Само че това бяха пари дадени ми от родителите. Да си купя любимият хот-дог или сладолед Ескимо. А хранех два излишъка на нашето общество.

Сега, когато видя човек, който е годен да работи и проси се отвращавам. Отвращавам се, защото сам излязох да работя преди пълнолетие. Защото моята баба, баща и майка, никога не са протегнали ръка, ала са търсили начини да се справят. Защото негодниците и лентяите живеят на гърба на обществото и само нашия отказ може да ги направи хора.

26.11.2023 г.

Бои

25.11.2023 / Георги Атанасов

Човек се пита как черното може да стане бяло и обратно. Вариантите са чрез боядисване, чрез използване на специални очила или чрез изкривяване на Истината. Тоест този, комуто отърва, нарича цветът така, както му е изгодно.

Възможно е този qui bono, да използва различни средства за убеждение на своите поддръжници относно цвета. Най-разпространеният е корупцията, но вероятно има и такива, които държат определени хора в шах.

В съвремието ни пък се използват често политически позиции с цел репресия на противниците и насочване на общественото мнение. Всъщност хората много добре правят разлика между Черно и Бяло и се пробуждат.

Архив