словесни проблясъци
Второто нещо което придава смисъл на живота
след Любовта и е път към нея.
За всички деца които обичат снега
и за всички които може вече да не са деца,
но продължават да го обичат
Анабел и Снегът
Анабел бе отворила широко сините си очи, в които като сребърни ивици се отразяваха двата големи прозореца. През стъклата се виждаха падащи снежинки, над ниски сгради с прихлупени покриви. Снежинките се въртяха неуморно по пътя си надолу, а момиченцето ги следеше с поглед и се усмихваше, когато някои от тях полепваха по прозореца и можеше да ги разгледа отблизо.
Душата ми се рее
иска с тебе да лети –
оградите да къса.
Носи се –
прекосяваща пространства,
след края – виждаща началото и
времето отлитащо…
Тя е дреха вееща се
с вятъра,
окрилена в мислите
от ноти изтъкана.
Политам отново
към простори чудни…
София 7.09.2008 г.
Всяка нощ сънувам душата ти.
Тя идва и плаче на рамото ми,
като далечна песен.
Сълзите се ронят отвред –
нежни и незначителни
топящи камъка в мен.
Усещам ръцете ти,
помръдващи като кукла
с прокъсани конци.
… и в спомена
на утрото те диря –
в бледи сенки
на изчезналата топлина,
радост и усмивки
в които обичах
да потъвам.
София, 6.09.2009
Да покажеш
на хората една история
която да ги направи
по-добри.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑