Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.
Категория: Антиутопия (Страница 8 от 9)
На 15-ти Април, Събота, Германия изключи последните си три атомни централи. Също така, правителството има желание да унищожи реакторите, за да не могат да се използват в бъдеще. Това е доста странно решение, имайки предвид, че трансформаторите на слънчева светлина и вятър като ел. енергия са силно зависими от времето. В случай на природен катаклизъм, най-вероятно ветрогенераторите както и слънчевите панели няма да могат да бъдат използвани пълноценно или изобщо. Как ще бъде гарантирана доставката на ел. енергия за жизненоважни нужди на населението?
Съхранението на атомните реактори, които са и добре защитени съоръжения и могат да работят при различни климатични условия, е въпрос на национална сигурност.
Вчера 13-ти Април, бе един от малкото слънчеви дни през месеца. Казват че температурите се покачвали, но Април бе студен и нерядко нощем използвахме отопление. Кой всъщност има сметка навън да е студено, Зимата да продължава, макар и суха без сняг и Слънцето да бъде забулено?
През слънчев ден човекът се ободрява. Има желание за работа. Излезе навън, може и да попътува. Всичко му върви, усмихва се. Връзката ни със Слънцето със заобикалящата ни среда, е от изключително значение. Ние сме органично свързани с Живата Природа.
Закривайки Слънцето, чрез методите на Геоинженерството, някой съзнателно ни откъсва от възможността да приемаме жизнената енергия изпращана от нашата Звезда, в голяма степен. Някой знае за това, наблюдава човешката активност и вероятно следи покачващите се сметки за ток, през тези облачни, априлски дни.
Може да Ви звучи като конспиративна теория. Вярвам на това, което виждам с очите си. В края на хубав, слънчев ден, небето бива прорязано от десетки самолети и на следващия имаме сивкава, хомогенна покривка. Температурата е паднала с десетина градуса, жизненият ни тонус също.
Не знам какво мислят метеоролозите за този феномен, който със сигурност е наблюдаван от спътници. На Земята протича експеримент, който е пряко свързан с човешкото съзнание и емоции. Някой ще каже, че това е за добро. Че Земята бива охлаждана, а хората бъдат ограничени в пътуванията си.
Ако прочетем в историческите анали, хубавото топло време (но не и суша), винаги е действало активизиращо и благотворно на Човека. Това е време на духовен и икономически подем. На полет на човешката мисъл. На спестяване на суровини. Икономия от горива, да се топлим и инвестирането им за по-полезни цели.
Сега ни казват, че “въглеродните емисии” са причина за затопляне. Аз пък виждам че други емисии водят до изкуствено застудяване. Що касае въглеродните, бих искал да видя отчет за тяхното изпускане при изстрелване на ракети в Космоса, военни действия и вулканична дейност.
Имам усещането, че живеем в терариум, в който се пускат различни програми по отношение на средата, която обитават неговите обитатели. Всички ние си спомняме с радост за хубавите слънчеви дни и е добре да направим проверка, дали когато над градовете е облачно над курортите за богатите, като Бали например, пък не грее Слънце.
Жестоко е да се манипулира времето. Жестоко е да се манипулират хората. Жестоко е да бъде редуцирана Слънчевата Светлина, с нейните лечебни свойства за всичко живо на Планетата. Тези, които ограничават Светлината и Топлината се плашат от техните положителни качества и не могат да ги усвояват.
14.04.2023 г.
а с него и сърцето ми.
Гори и страда
от омразата,
посята между хората.
А те са братя,
черни, бели
с униформа или без,
са братя и равни
пред Твореца.
Ала някой ги разделя
хитро, вероломно
за да страдат,
да се мразят,
да не са обединени.
Защото обединени
хората са силни
и си помагат.
Париж гори
ала с него и лъжата,
фарса и илюзиите,
а хората ний знаем,
че са братя.
31.03.2023 г.
Чета с удивление, че в ЕС искат да прокарат закон хора над 70 години да не шофират. Ако погледнем статистиките за катастрофи вероятно ще установим в какви възрастови групи попадат причинителите. Лично се съмнявам, че повечето от тях са над 70 години. Опасното каране, поне по нашите пътища, е от хора на възраст 20-50 години. Да не говорим колко от тях са ползвали алкохол или наркотици, качвайки се зад волана.
Проблемът е от съвсем друг характер. Не че някой възрастен човек може да получи удар или инсулт. Това може да застигне човек и на средна възраст. На всяка възраст, след въвеждане на ескперименталните препарати, да добавя. Проблемът е с маргинализирането на възрастните хора. Със слагането им на етикет “потенциално опасни”. С отнемането им на една радост и възможност да пътуват и си помогнат.
Съвременната европейска политика наподобява тоталитарната. Тя отнема постепенно правата на хората и маргинализира обществени групи. Възрастните, надигащите глас за човешки права. За сметка на това толерира социални странности. Въвежда объркващо децата образование относно интимни теми. И позволява насилие във филми и мероприятия като свободните двубой, например. Демагогия!
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.
Цял Свят гледа Франция. Не случайно от нея е тръгнала революцията. Защото ако днес хората отстъпят и подарят още две години от живота си на държавата, утре могат да им поискат още две или още пет. И докога? Една страна, която е загрижена за жителите си ще им осигури добър живот. Живот, в който гражданите да имат време да са с децата и близките си. Не само да превиват гръб и плащат данъци. Да живеят и благодарят че са част от тази страна и това общество. Само че някои политици се продават. Продават народа си, продават земята, продават себе си. Днес ги има, къде във Франция къде у нас, утре не. Вземат ограбеното и бягат. Не, това не е правилно и няма как да просъществува. Полицията, армията, гражданската защита, всички тези служби са създадени в полза на гражданина, на Човека, не на държавата. Франция, с теб сме!
Никога не съм се интересувал от политика. Дори на избори не ходих години наред. Просто не ме засягаше. Имах собствен бизнес, после чиракувах. Някак си минавах между капките. Досегът ми с политиката, бе за кратко (и болезнено), предлагайки услугите си на една новосформираща се партия. Тя получи благословията от силните на деня и в основата ѝ разбира се стояха, хора свързани с тоталитарното минало. Излязоха интересни познанства, но нищо градивно. От политика “обикновеният” човек се интересува, когато пряко или косвено се засегнат личните му интереси и права. Нещо, което се случи по време на “Пландемията”. Което се случва, с военната постановка на Изток от нас. Което се случва и във Франция.
Питам се какво става във Франция, какво става в Париж. Улиците са изпълнени с хора. Възмутени хора. Един дребен човек (un petit homme!), политик с неясни цели и претенции, си играе със съдбата на милиони. И не е само във Франция. Да поставиш хората един срещу друг, да внесеш смут в обществото, това е характерно само за манипулатори и страхливци.
Дано справедливостта да възтържествува.
Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.
В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора, се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.
Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.
23.03.2023 г.