словесни проблясъци

Категория: Антимилитаризъм (Страница 3 от 12)

Паметни

Някой казва, че бил голям патриот. Че иска български паметник. Хубаво, като си такъв патриот да те попитам отиде ли в село Славовица, да се поклониш в лобната къща на Стамболийски? Изкачили безбройните стъпала водещи към костницата му? Почисти ли ги от плевели? Щото Стамболийски е бил радетел за правата на селяните, на отрудените хора.

Апропо чии да бъде този паметник? На Аспаруха, на Ал. Батемберг, на Негово Височество Борис III, последният истински обичан от народа политик. Само че няма да се учудя, ако галениците на Тато, предложат да издигнем негов паметник. И така Живков, чиято охрана днес управлява България, ще се смее както и от отвъдното, така и от площада.

А мнозина ще искат паметник на Тато, защото имало тогава работа за всички, нямало висока престъпност, имало ведомствени жилища, облаги, малки данъци. А сега държавата те скубе отвсякъде. Докъде я докарахме нали, крадецът да вика дръжте крадеца…

Мисля, че работникът, дръзнал да среже ръката на Альоша ще сънува кошмари. Защото е бил като гладиатор сред публика от плебей, гледащи шоу и просто е трябвало да убие. Защото да разрушиш произведение на изкуството, па макар и социалистическо, нечии труд, си е убийство.

Да даваш пари, веднъж да се гради, после да се разваля, после да се гради… поредната недомислица в тази измъчена държава, е наглост. Защото минете през паркинга в базата на БАН до танцувалното училище и ще видите как пред “Института за Космически изследвания” има кратери, като там да падат пряко метеорити.

Срам е да рушиш най-големия паметник в Европа посветен не толкова на съветската окупация, а на победата на Червената Армия над Фашизма. Да, видяхме и другата страна на монетата. Имаше лагери, ДС и все още ги има, ала ако нацистите бяха спечелили войната Славянството щеше да погине.

Казва ми една съкурсистка от Френския “ние нямаме нищо общо с Русия”. Викам си, не сме ли Славяни? Не говорим ли общ език, не изповядваме ли една вяра? Нямаме ли сходни обичай, да сме гостоприемни, да пием чай? Да, на всички ни погледът е вперен на Запад, ала хортуваме със съседите. Човек трябва да знае корените си.

Та за паметника. Альоша бе символ на София. Също като паметникът Руски, посветен на Твореца, с чиято помощ Русия освобождава България от Турското иго и дава хиляди жертви. Като Александър Невски, който се опитват да окарикатурят с арки, като паметника на Цар Освободител.

Вие ще кажете че съм Русофил и няма да го отрека. Аз съм също така Германофил и Франкофон, но най-вече хуманист, който рита срещу лицемерието на властта, срещу всяка форма на тоталитаризъм. Срещу погазването и елементарната етика. Ала живеем във времена, за които писателят е казал, “Пази Боже сляпо да прогледа”.

Сънят на хората

Защо хората в 21-ви век са заспали? Кой има нужда от това? Кой бива облагодетелстван?

Когато хората се радват повече на появата на една машина на изложение, отколкото на раждането на Живот, нещата са объркани. Объркани са, щом цивилизован Човек може да приеме етническо прочистване, Геноцид, или сриване на град със земята. Да приеме това за нормално или като “защита”.

Човекът спи. Това облагодетелства други същества и тъмни сили, които се хранят от неговия сън. Пардон, от създадената илюзия, която той нарича сън. Единствената връзка, единственият изход, е бил даден от множество Аватари. От множество будители на Човечеството.

Събуждането, е връзката на Човека с Любовта. Разбирането за органичната свързаност на Живота, на всичко живо, в което седи и основата за Еволюция. Технологиите са средство и нещо преходно. Ето сега, мога да седна и да напиша на ръка или на компютър тези редове, ала те се диктуват от Душата.

Същото важи за всяко изкуство, за всяко красиво и градивно действие. Защото чрез него ние се развиваме, облагородяваме и търсим. Сънят, той ражда раздори. В него Другият е “враг”, различен, с друг цвят на кожата. С друга религия. С друг мироглед, нагласи, с други притежания и ценз.

Истината, седи в приемане на различното, но и с едновременно запазване на личността. Личността е уникална, колкото и Те да се опитват да ни формират, насочват и зомбират. Те, тези които имат облага Човекът да спи. Да няма силна връзка с Бога. Да мрази, вместо да люби.

Някой задава въпросът Те не са ли като нас? Не знам, не съм ги срещал, но подозирам, че Те не са хора. Че Те може да са демони, иноземци или просто временно минаващи оттук Същества, които гледат на хората като на експеримент. Като на кокошки за клане, или бройлери.

Само че Те знаят истинския произход на Човека. Знаят, че всеки разумен, отговорен и любящ човек иде от Бога. Прави силна връзка с Твореца и Творението. Нему не можеш да връчиш пушка в ръцете и му кажеш да убива. Такъв Човек има преклонение пред Живота и силата на Природата.

Те, Те отдавна не познават тази Връзка, защото съзнателно са я прекъснали. Лъжата, омразата, манипулацията са белег, че някой не е събуден. Не е себе си, не е Човек. Защото изброените негативни страни идат от другаде. И зачитайки коя и да е религиозна книга, разбираме за битката.

Тя е битка за Душите. Тя е битка, Човекът да продължи да спи или да се събуди. Бог чака разцъфването на Човешката Душа и всички Светли Сили работят в тази посока. А Те, Те нямат много време. Защото когато на Земята мнозинството от хората се събудят, тя ще се превърне в тясно за тях място.

Дигитални пари

Когато отида да тренирам в парка почти винаги намирам по някоя паричка. Сякаш Вселената ме поощрява за моите усилия и те биват възнаградени. Замислям се мога ли да намеря “дигитални” пари? Какви биха били цифровите поощрения.

Дигитализацията на валутите, на парите, крие огромни опасности. Наскоро станахме свидетели за блокиране на банковите сметки в Русия, част от така наречената “хибридна” война. Всъщност това не е нещо ново. Наполеон, навлизайки в Русия, раздава на местните фалшиви пари без покритие. По време на война, при смяна на политически режим, или инфлация, парите губят своята стойност.

Това, което реално има стойност, са недвижимото имущество (за съжаление и то бива лесно разрушено, както се случи в Газа), благородните метали, скъпоценни камъни, но най-вече нашите лични качества, заради които сме полезни на останалите. Тук не бива да се пропуска възможността ни да добиваме своя хранителна продукция. Да отглеждаме плодове, зеленчуци и добитък. Това би ни направило независими по отношение на дадена система.

Системата, Тези, които стоят зад нея, я измислят и създават така, че да могат да контролират и манипулират обикновените хора. Замислете се, че нацистите след края на войната отидоха да живеят в Южна Америка и така наречените “бананови републики” и създадоха там свои финансови империи.

Обикновеният човек е на мушка. Нему ще се отнемат права и собственост. Както виждаме натискат и да не можем да караме колите си. Това трябва да отговаря на известна норма, онова. Станеш ли неудобен за системата могат да ти спрат “дигиталната” сметка. Да те нарекат “крайно десен” или “враг на… Демокрацията”. Пардон, това в България някои са го виждали.

Дигиталната валута, дигиталните пари, водят след себе си ужасни последици. В последните години сме свидетели на високо ниво на корупция. Просто защото парите нямат покритие (стойност) и ЕС ги раздава умело на тези, които ще му свършат работа. Една система се обгражда с лоялни хора, като ги подкупва. Като ги кара да се продадат и влязат в порочен кръг.

Тази нелоялност, това даване на пари без покритие под масата, създаде верига от новобогаташи, които поддържат този вреден режим. Защото в схемата „аз на тебе ти на мене“, се включиха „консултанти“, „юристи“ и всякакви други, за мен паразити, които с нищо друго не допринасят за Обществото, освен да усвоят едни пари.

Замислете се, Фашизмът не би бил устоял от само себе си. Фашизмът, Тоталитаризмът, е изграден на гърба на хора, които са купени. Които са се продали за парче хляб. За власт, за оръжие, за някоя кола или апартамент. Това не е трудовата, работническа класа. Тази, която реално храни и поддържа икономиката на една страна. Не бих ползвал термина “Държава” защото за мен той е противен. И така далече от дигиталните пари. Далече от зависимост в каквато и да е форма. Истинска Демокрация означава Свобода.

Бои

Човек се пита как черното може да стане бяло и обратно. Вариантите са чрез боядисване, чрез използване на специални очила или чрез изкривяване на Истината. Тоест този, комуто отърва, нарича цветът така, както му е изгодно.

Възможно е този qui bono, да използва различни средства за убеждение на своите поддръжници относно цвета. Най-разпространеният е корупцията, но вероятно има и такива, които държат определени хора в шах.

В съвремието ни пък се използват често политически позиции с цел репресия на противниците и насочване на общественото мнение. Всъщност хората много добре правят разлика между Черно и Бяло и се пробуждат.

Qui bono?

През последния месец станахме свидетели на странно събитие. Уж палестински терористи нападнали на 7-ми Октомври израелски граждани и отвлекли част от тях като заложници. Нещо много странно да се случи в страна с високо ниво на сигурност и военна мощ, като Израел. Броят на загиналите бе около 250. Израелското правителство реагира с военна кампания, довела до избиване на над 11 000 души, сред които жени и деца.

Казват че 55 000 сгради са срутени, сред тях жизненоважна инфраструктура за населението, като болници. Израелски военни контролират достъпа до ивицата Газа, като я превърнаха в истински ад за обитателите. Нанасяйки въздушни удари и извършвайки сухопътна инвазия с войски, те направо направиха това място негодно за обитаване.

Задаваме си въпроса Кой печели от всичко това (Qui bono)? Конфликтът в Близкият Изток е от години. След края на Втората Световна война на евреите се дава възможност да се заселят в Палестина. Само че там вече живеят араби. Следват години на гонение на арабите и военни конфликти между двата етноса. Събитието от 7-ми Октомври развърза ръцете на израелското правителство да извърши действия окачествени от наблюдатели като военни престъпления, геноцид и етническо прочистване.

В съвременната “демокрация” правителствата на редица европейски страни застанаха зад решенията на израелското правителство, казвайки че то трябва да може да се “защити”. Само че ние не знаем какво точно се е случило на 7-ми Октомври. Не чухме никакви искания от страна на палестинските “терористи” от групировката Хамаз. Възможно ли е последните да са били слепи и глухи за избиването на хиляди сънародници докато държат заложници? Какви са били техните цели?

Великият военен стратег Сун Дзъ казва че “Всяка война започва с лъжи”. Да си спомним повода Германия да нахлуе в Полша. Уж била нападната една радиостанция близо до границата. Даже съм гледал филм за случката. Западният свят и тогава нищо не предприема, а тихомълком се съгласява с разделянето на Полша между Райха и СССР.

Що за демокрация е това, която толелира геноцида и насилието? За която лъжата, а не проверката на фактите, е от значение. Която си измива ръцете като Пилата и казва “Съдете ги”. Само че можем ли да съдим невинни хора? От двете страни на всеки конфликт има такива. И понеже се надигнаха вопли за антисемитизъм, даже редица евреи се изказаха срещу действията на правителството на Израел и се дистанцираха от тях.

Апропо попитайте някой българин, американец, или германец, дали е съгласен с позицията и решението на своето правителство. Ще получите отрицателен отговор. Обикновените хора са далече от тези жестоки политически интриги, които са обагрени в кръв. Те искат просто да работят, учат и си живеят живота. Само че военните, концерните, иноземните лобита ако щете, желаят друго. Желаят мъст, монопол и конфликти. Но техните подли и повърхностни желания прозират лесно.

А и П спомен от детството

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Кино и реалност

Докато в София тече поредното издание на Киномания, шепа хора скандират за Свободна Палестина, непосредствено до НДК. Смешно е как са оградени от толкова или повече полицаи, макар че протестът е от мирен характер. Няма общо с предизвиканите вълнения и погром от футболните фенове. А в началото на градинката гамени трошеха скъпи електро-тротинетки.

Когато избираш да замълчиш или не избереш правилната страна, трябва да поемеш отговорност. Защото винаги можем да си измием ръцете като Пилат и да попитаме, “Що е Истина?” Макар и да знаем с цялото си същество кое е правилно и кое не. Кое е жестоко и нередно и кое хуманно.

Европа заема странна позиция през последните няколко години. Уж тръби за ценности, за права, които правителствата ѝ в по-голямата си част отнеха на хората. Принуждават ги да оставят колите си с ДВГ, да купуват скъпи, да се имунизират, с недоказали качествата си препарати. А от няколко години и в момента, се изпращат оръжия на места, където се извършват престъпления.

Да замълчиш е равностойно да бъдеш съучастник. Да не предприемеш нищо от страх от властта, от полицията или от агресора, е поведение на мижитурки. Всеки може да вдигне флагче и да застане със силните на деня. Кой стои обаче редом до Истината, до Правдата? Нормално ли е да се толерира война, геноцид, измама в областта на здравеопазването?

Да се потискат Човешки права и Свобода на словото? Защото когато имаме конфликт, имаме една или повече страни участващи в него. Разумният човек ще прегледа доводите на всички и ще отсъди. А всички нас, за делата и липсата им, ще ни съди Господ Бог. Тези, които са се самоназначили временно да управляват Земята, трябва да се боят от това.

Писмо до моя Син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Червено сияние

Чухте ли за Червеното сияние? Казват, че близо до морето се забелязва. Или пък дори в Пловдив. Небето има странен розов, почти червен отенък. Като да е потопено в кръв.

Сякаш разбираме това, поставени пред избора да гласуваме. Т.е. пред липсата на такъв. Как да избереш по-малкото зло? А за направеното зло от бившите и настоящи уж Червени, знаем всички. Но удобно мълчим.

Светът е потънал в кръвта на невинни хора, чрез машинации. Чрез удобни събития, които развързват ръцете на националисти, на хора жадни за власт и насилие. Хора, чието съзнание е промито, от една или друга диктатура.

И докато над нас се сипят неясни частици, които създават идващата Есен и Зима, докато военните правят експерименти в атмосферата, без да се съобразят с гражданите, ние ще живеем в този ужасен филм. В кошмар, оцветен червено.

Червеният кошмар е време, през което се повдигат много въпроси, на които нормалните и морални хора в миналото, не биха цепили басма. Като това колко биологични пола има в Света, дали машините имат съзнание, как да се забрани на хората да ползват личните си превозни средства и др. Всичко това, заедно с извършващия се пред очите ни геноцид .

Можем ли да приемем тази реалност? Не можем, тя е създадена от студени и бездушни същества, за които Човешкият Живот няма никаква стойност. За които лъжата и измамата са начин да оцелеят и работа, на която са назначени. Никой нормален човек не би се съгласил с подобна ситуация.

Обградени с полиция и армия, с индустрии и лобита, съществата са се окопали по високите етажи на властта. Те хвърлят хора да се бият срещу нарочения “враг”. Те насъскват полицията и сеят антихуманност. За тях да живееш в грях, суета и безсмисленост, е ежедневие.

Само че… Само че, Човекът е дошъл на този Свят да бъде Свободен. Да се радва на общата Еволюция и прогрес и се ползва от благата на Земята. Да осъзнае, че е сродник на Природата, че произхожда от Бога. Всички възвишени хора са имали усещане за свързване, за единство, за мисия.

Нашите временни гости, които се месят в управлението на Земята, биват лесно разкрити. Фашизмът е там, където има пропаганда и лицемерие. Където се налагат забрани. Любовта дава Свобода.

Да разчупим оковите на Фашизма бивайки хора. Бивайки добри и отговорни един към друг. Не преследвайки главно материалния интерес. Вършейки съвестно работата си. Това означава ба бъдем Хора. Защото тази епоха е Пробен Камък за тези, които ще останат верни на своята Природа. Ще познаят, че са дошли от Духа и че трябва да работят за него.

Червените облаци ще отминат.

Диктатура

Диктатура е когато при наличие на конфликт, на хората се забранява открито да вземат една от страните.

Диктатура е когато при възникване на проблем, не се търси неговата първопричина, а се налагат угодно някому решения.

Диктатура е заклеймяването на дадена група хора, независимо техния етнос, вероизповедание или лична позиция.

Диктатура е използване на пропаганда и непроверени факти, с цел манипулация на обществото.

Диктатурата е когато правителството говори за “Демокрация” но погазва основни права на хората.

В каква реалност живеем?

« По-стари публикации По-нови публикации »