Столът студен е
и масата лепне,
а аз търся Теб,
в безброй очи.

И топли и светли
сред поклащащи се
тела, коси.

Търся те,
времето спира,
щом докоснат се
погледи два.

И отминават
тела и души…

Ала таз – моята
поглед ще спре
и тихо на масата седне.