Вчера виждам рекламен клип на г-н с очила, който щял да говори в Техническия Парк за “Дезинформацията”. Казвам си “Уважаеми, ние хората, част от които сме живели през времето на Тоталитаризма, лесно разпознаваме различните форми на предлагане на информация”.
На времето слушахме тайно радио “Свободна Европа”, излъчвано на определени честоти, като приемниците продавани в България в повечето случаи не ги поддържаха. Също така се говореше, че излъчването се заглушава в нашата страна. Това се нарича Информационно затъмнение и можем да го разпознаем и в наши дни, ограничавайки достъпа ни до някои чуждестранни медии, или този на репортери в конфликтни зони.
За съжаление Европа не е свободна и тази медия отпада, заедно с други, които използват Пропагандата за да определят нагласите на населението. Тази форма е известна и разработена в детайли от демонични политици на Третия райх се прилага успешно от държавната машина и в наши дни.
А когато журналистите отказват да приемат чуждо мнение и защитават само една гледна точка или страна става дума за Лобизъм. Преживяхме го по време на “Пандемията”, също и в момента по “горещи” теми като времето, човешкия фактор по отношение на замърсяването на Планетата, полова идентичност, военни конфликти и др.
Бих се спрял на тези три опорни точки, които са ясни за интелигентния и осъзнат човек, който е принуден да търси Истината и разчита на своята Интуиция. Защото народът не случайно е казал “Крадецът вика – дръжте крадеца!” Журнализмът в наши дни страда от липса обективност, от лобизъм, от външен натиск и от ограничаване на достъпа до места и информация.