Седя в болница и чакам. Да ме приемат на рентгена. Имах неблагоразумието на нараня палеца си, като дори ортопедът не може да каже какво ми има и защо е отекъл. Седя и си мисля, как страданието, болката, прави хората равни един пред друг.

Умопомрачително е това, което ми казва ортопедът. Че им отрязала парите (кой, нали са частни центрове?) и не могат да ме пратят на снимка по здравна каса. Зад него стои лист със ЗОК, с които центърът, в който е превърнат някогашният кабинет на ВМА, не работи. По него е писано и драскано.

С жена ми плащаме близо 100 лева месечно здравни осигуровки. За да отида в едно от “престижните” медицински заведения, да ми вземат не една, а две потребителски такси (защо бе джанъм, нали съм осигурен?) и ортопедът да ме посъветва да отида в спешна помощ и не споделям, че имам направление. Дошъл съм на крака, но не мога да лъжа.

Болка, срам, унижение. Унижение на Българския пациент, който редовно си плаща здравни осигуровки като поп, но получава преглед набързо, странни оправдания, насоки да излъже. Очите на лекаря се стрелкаха няколко пъти към часовника. Отвън чака “парашутист”, а мен ме боли. Боли ме отвътре, като гледам какво сториха политиците, държавниците, с болниците.

Минавам по начупените маркирани с буквата ”Х” плочки на пода на поликлиниката на ВМА, като избягвам да стъпвам по тях. Болка, суета и решение… с пари. На това лъха заведението, което е почти празно. Сега разбирам защо процъфтяват частните клиники.

Нося диска с моята снимка, за която платих 25 лв. Две такси х 3 лв и куп илачи (без ясна диагноза), за да ми спадне отокът, за близо 50 лв. Да си здрав е скъпо. Да си болен, безбожно скъпо! Чувствам се виновен, че не съм се погрижил добре за тялото си, но и смазан от това, на което бях свидетел.

Чета, че закупили 300 джипа на граничарите. Да гонят мигранти. Че мигрантите не са ли хора? От добро ли бягат? Не работят ли у нас, не внасят ли свежа работна ръка? Това е друга тема. Значи за полицията, за военните има пари, а за Болниците, за Лекарите, за Децата, няма?!

Каква е тази държава, държавище, чудовище, разграден дом, в който за тези които нищо не правят, има, за автопарка на политиците има, за хора на синекурна длъжност има, а за учители, лекари и свещеници няма? Защото да дойдеш на този свят си плащаш, ала също и да заминеш от него. И това го направиха държавниците. Срамота!

На времето колко пъти ни снимаха, кога по спешност, кога заради военна комисия. Плашиш се от рентгена, да не те облъчи а сега подписваш, че освобождаваш медиците от отговорност. Ако си бременен, болен или снимката не стане. Това стана от тази държава. Алчност за пари и липса на отговорност. Бог вижда и търпи. Дано намери толкова добри хора у тази измъчена страна, че да не я посипе с пепел, като Содома и Гомора…