За прадядо ми Милан казват, че е завършил Сорбоната. Вазов го прави областен учител в Западна България. Взема не много образована, но силно религиозна жена, от село И. След уроците раздавал бонбони на децата. Така го помнят все още живите.
На улицата виждам зле облечени деца. Българчета, независимо от какъв етнос са. С мръсни личица и сополиви нослета. Това не им пречи да погалят кучето ми. Виждам и млади хора, на 20-25 години, които ровят по кофите. В контраст виждам и топло облечени деца, забили поглед в телефоните си.
Запитват се защо моят прадядо е останал да преподава и живее в България. Тези картини отговарят на въпроса ми. Защото всеки истински българин, всеки родолюбец, всеки обикновен човек ще бъде докоснат и желае промяна.