словесни проблясъци
а с него и сърцето ми.
Гори и страда
от омразата,
посята между хората.
А те са братя,
черни, бели
с униформа или без,
са братя и равни
пред Твореца.
Ала някой ги разделя
хитро, вероломно
за да страдат,
да се мразят,
да не са обединени.
Защото обединени
хората са силни
и си помагат.
Париж гори
ала с него и лъжата,
фарса и илюзиите,
а хората ний знаем,
че са братя.
31.03.2023 г.
Чета с удивление, че в ЕС искат да прокарат закон хора над 70 години да не шофират. Ако погледнем статистиките за катастрофи вероятно ще установим в какви възрастови групи попадат причинителите. Лично се съмнявам, че повечето от тях са над 70 години. Опасното каране, поне по нашите пътища, е от хора на възраст 20-50 години. Да не говорим колко от тях са ползвали алкохол или наркотици, качвайки се зад волана.
Проблемът е от съвсем друг характер. Не че някой възрастен човек може да получи удар или инсулт. Това може да застигне човек и на средна възраст. На всяка възраст, след въвеждане на ескперименталните препарати, да добавя. Проблемът е с маргинализирането на възрастните хора. Със слагането им на етикет “потенциално опасни”. С отнемането им на една радост и възможност да пътуват и си помогнат.
Съвременната европейска политика наподобява тоталитарната. Тя отнема постепенно правата на хората и маргинализира обществени групи. Възрастните, надигащите глас за човешки права. За сметка на това толерира социални странности. Въвежда объркващо децата образование относно интимни теми. И позволява насилие във филми и мероприятия като свободните двубой, например. Демагогия!
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.
Цял Свят гледа Франция. Не случайно от нея е тръгнала революцията. Защото ако днес хората отстъпят и подарят още две години от живота си на държавата, утре могат да им поискат още две или още пет. И докога? Една страна, която е загрижена за жителите си ще им осигури добър живот. Живот, в който гражданите да имат време да са с децата и близките си. Не само да превиват гръб и плащат данъци. Да живеят и благодарят че са част от тази страна и това общество. Само че някои политици се продават. Продават народа си, продават земята, продават себе си. Днес ги има, къде във Франция къде у нас, утре не. Вземат ограбеното и бягат. Не, това не е правилно и няма как да просъществува. Полицията, армията, гражданската защита, всички тези служби са създадени в полза на гражданина, на Човека, не на държавата. Франция, с теб сме!
Дочух, че някои от хората драпащи към властта, предлагат децата да ходят на ясли за да се “социализират”, а родителите да могат да работя повече… Заявявам от личен опит, че за мен най-хубавите мигове от детството са били прекарани с моите родители. С хората, които са ми дали живот, чиито гени и душевност нося и за чието внимание съм копнеел.
На детска градина не съм ходил и не съжалявам. Баба ми ме отгледа и ме научи на четмо и писмо. Отидох научен да чета и смятам, докато мои съученици първи и втори клас сричаха. Това е проблем на семейството и не се решава, като натикаме децата насила в детската градина. Защото и те трябва да имат избор и не с всички могат да се разбират. Казват “социални умения”. Та в училище и алианса освен че учеха тези, които се стараеха, само се млатехме. И нямаше кой да ни озапти.
Изобщо децата имат различни потребности. Тези, които растат с братя и сестри, имат изградена вече социална опитност и са влизали в различни роли. Други, обаче, имат нужда от лично пространство. Това са интровертите, артистите, хората на изкуството, мислителите. Не можем да ги набутаме заедно с останалите деца, което за някои от тях може да е стресиращо.
Да, за Системата, за Държавата е важно да формира мисленето на децата. Да ги обуславя, да бъдат бъдещи работници, трудови хора. Да има кой да върши нещо в нея. Само че никой политик не се интересува истински от индивидуалните човешки нужди. Никой не разглежда човека като душа, като личност, като индивид, с изключение на някои хуманисти и психолози/терапевти.
Израснах сред книги. Сред писатели като Жул Верн, Джек Лондон, Хърбърт Уелс. Сред списания като Космос и Паралели. Израснах с възможност да развия вътрешния си свят. Да се науча да мисля. Нещо, което според мен в никоя забавачница, ясла или детска градина не биха могли да ми осигурят, или да насърчат.
Та политиците, не пипайте децата! Значи на бедните, децата трябва да ходят на държавни ясли, на градини и др., където с тях да се занимават нерядко хора, които изобщо не ги е грижа за тях. Да бъдат в среда, която не винаги е добронамерена. Сред деца от различни социални слоеве и семейства, а на богатите да бъдат в частни образователни центрове и училища. Демагогия!
Ще подкрепя този,
който изпълнява Волята Божия.
Който се обхожда с другите,
като с братя и сестри.
Който спазва Закона,
който казва Истината.
Който милее
за своята Татковина.
Ще го позная,
по очите ще го позная,
по лицето и ръцете,
по делата ще го позная.
Дъхат дърветата, цъфнали овошките
Пролетта дошла е, като девица.
Бог с диханието си старо, младо
повдига и усмихва.
Дъха Пролетта, носи Надежда на хората.
Никога не съм се интересувал от политика. Дори на избори не ходих години наред. Просто не ме засягаше. Имах собствен бизнес, после чиракувах. Някак си минавах между капките. Досегът ми с политиката, бе за кратко (и болезнено), предлагайки услугите си на една новосформираща се партия. Тя получи благословията от силните на деня и в основата ѝ разбира се стояха, хора свързани с тоталитарното минало. Излязоха интересни познанства, но нищо градивно. От политика “обикновеният” човек се интересува, когато пряко или косвено се засегнат личните му интереси и права. Нещо, което се случи по време на “Пландемията”. Което се случва, с военната постановка на Изток от нас. Което се случва и във Франция.
Питам се какво става във Франция, какво става в Париж. Улиците са изпълнени с хора. Възмутени хора. Един дребен човек (un petit homme!), политик с неясни цели и претенции, си играе със съдбата на милиони. И не е само във Франция. Да поставиш хората един срещу друг, да внесеш смут в обществото, това е характерно само за манипулатори и страхливци.
Дано справедливостта да възтържествува.
Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.
В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора, се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.
Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.
23.03.2023 г.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑