Дори да загина
след мен ще дойдат мнозина,
стотици,
да бранят Истината.
С меч и гърди,
със словото вярно
ще бранят и
гинат те славно.
Защото, когато
се потъпква Истината
страдат всички хора.
София, 04.XII.2022 г.
Месец: декември 2022 (Страница 2 от 2)
С възрастта човек започва да си задава въпроси. Да вижда неща, които са оставали скрити за него, просто защото не са го интересували. Не само с възрастта, но и с отговорностите, които поема. За личните си финанси и ставащото около него. За собствения му живот.
Задавам си въпроса какво е Държавата? Държавата за мен е изкуствено създаден инструмент, институция, която да паразитира на гърба на хората. Как стигам до това заключение ли? Ще взема за пример нашата Държава. И приятели, за мен държавата е просто бездушна структура. Тя не е парчето земя, на което сме дали името “България”.
Държавата, това не са “народните” избраници в парламента, които не блестят нито с ум, нито с доброта. Държавата е нещо различно, ще кажа безлично, дълбоко, в което потъват нашите пари. За държавата е важно да има хора за да има от кого да се храни, но за хората – държава?
Какво трябва да ми дава държавата? Сигурност, сигурни граници? Помощ, когато съм в беда. Здрави и чисти пътища. У нас, не. Безплатно здравеопазване, казвате. Отивам при лекаря и плащам потребителска такса. Защо бе джанъм? Нали цакам всеки месец здравни осигуровки. Колцина зъболекари работят със здравната каса, която от своя страна е решила че нашего братя българинът няма право от повече от две безплатни пломби в година. Добре че имам познат зъболекар, че…
Та, държавата, “Дълбоката държава”. Какво стои зад този термин? Сякаш има пластове, различни от тези на хорските интереси, заради които това имагинерно понятие съществува. Холдинги, структури, бизнеси. И държавата прави техните сделки официални. Умножава парите им. Налага правила, облагодетелстващи едни и ограбващи други.
Аз не искам моите пари да се харчат за въоръжаване. Не само защото съм пацифист, но и защото считам, че не е редно да се купува скъпо оръжие – в случая самолети, от чужда страна. Виж друго е да имаш собствена разработка. А не да купиш хардуер и софтуер, който някой друг може да отключи и управлява дистанционно.
Какво всъщност означава национална сигурност, Държавна сигурност? Това няма нищо общо с хората, с народа, повярвайте ми. Държавна сигурност се грижи за по-горе упоменатата структура “Държава”, каквото и да представлява този “октопод”, да продължава някак си да съществува.
Замислям се как може да е по-добре. Как може да живее едно общество, в което хората са си полезни един на друг, чрез ресурсите които имат. И не за всяко нещо да плащат. Защото октоподът “Държава”, живее от нашето съществуване. Още откакто се родим и добием имущество, а камо ли започнем да работим за себе си, октоподът смуче. Данъци, такси. Питам какво ни дава? За себе си нямам отговор.
Знам само че всяка страна бива задушена, превръщайки се в “държава”.
Спомням си как се молех на дядо си да ми купи шоколадово яйце. Ей така, всеки път, когато ходех на гости в малкия град Г. Градът е разположен само на 40 км от границата, а там се намираше така наречения фрий шоп, или безмитен магазин. Отскочихме натам с Москвича. Надувах главата на нашите за количка Мачбокс, или прословутите Киндер по долар двадесет и пет. Шоколадови яйца имаше само в Кореком. Долари не се обменяха свободно. Ако ги имаш те питат откъде, сложна работа.
Седяхме дълго на опашката докато дойде и нашият ред. Нямаше колички, а можех да избирам между яйце и нещо друго. За около два долара имаше симпатично бяло хеликоптерче, мисля отново на Мачбокс. Хвана ми окото. Беше на спасителната служба, с надпис “Resque” и въртящи се перки.
С времето дойде възможност да си купувам шоколадови яйца. Колкото си искам. Киндер се оляха и създадоха много продукти с това име. Яйца, вафли, сладоледни десерти. На мен ми липсва да се завърна в Г. и там да намеря баба си и дядо си. Да видя как прабаба ми копае малката си градинка. Да погаля козичката и пъхна в курника. Киндер, това е вятър работа…
Сградите на БАН на ул. Академик Георги Бончев са плачевен паметник на някога работещ научен комплекс. Сред масивните постройки с прокъсани знамена на България и разбира се – даващият пари ЕС, има оголени до метал халета от железобетон, които в повечето случай са отдадени на фирми за производство.
И наистина тук се помещават печатници, цехове за рамки, довършителни полиграфически работи и др. Да, тук там се намира и някой научен комплекс. Влизаш вътре и гледаш по вратите лепенки – тази стая, това оборудване, този коридор, съществуват благодарение на проект “някой си” с бенефициент “еди кой си”.
Замислям се, има ли по-бедна държава, по-беден институт от този, който го кара на дарения? Защото надали ще видим в чужбина толкова табели, колкото у нас, на трамваи, врати на офиси, инфраструктури и др, че са строени главно с европейски и частично, наши средства.
Замислям се за учените. Биолозите, открихте ли лек срещу всички болести? Химиците – формула за чисто гориво, което да изгаря пълноценно и не отделя вредни вещества? Инженерите – свободна и достъпна електроенергия за хората, като гениалния Тесла? Филолозите – език, на който да се разбираме всички? Не, защото това са “опасни” за някого открития.
Научната среда, казват, се подкрепя от бизнеса, от индустрията. Последните, обаче, нямат нужда от панацея, а от бълване на лекарства. Не от чисто гориво, но от спекула в цените за горивата и “нови” технологии. Безплатната енергия ще освободи човека от оковите на енергийните холдинги (или картели). Общият език, би направил хората братя.
Учени, не се страхувайте да споделяте Вашите открития и работете най-вече за благото на Човечеството!