Спомням си как се молех на дядо си да ми купи шоколадово яйце. Ей така, всеки път, когато ходех на гости в малкия град Г. Градът е разположен само на 40 км от границата, а там се намираше така наречения фрий шоп, или безмитен магазин. Отскочихме натам с Москвича. Надувах главата на нашите за количка Мачбокс, или прословутите Киндер по долар двадесет и пет. Шоколадови яйца имаше само в Кореком. Долари не се обменяха свободно. Ако ги имаш те питат откъде, сложна работа.

Седяхме дълго на опашката докато дойде и нашият ред. Нямаше колички, а можех да избирам между яйце и нещо друго. За около два долара имаше симпатично бяло хеликоптерче, мисля отново на Мачбокс. Хвана ми окото. Беше на спасителната служба, с надпис “Resque” и въртящи се перки.

С времето дойде възможност да си купувам шоколадови яйца. Колкото си искам. Киндер се оляха и създадоха много продукти с това име. Яйца, вафли, сладоледни десерти. На мен ми липсва да се завърна в Г. и там да намеря баба си и дядо си. Да видя как прабаба ми копае малката си градинка. Да погаля козичката и пъхна в курника. Киндер, това е вятър работа…