Пожелавам си правителство у нас, а и не само у нас, което е насочено към нуждите на хората.
Да подпомага финансово новосъздадените стандартни семейства.
Да финансира раждането на деца.
Да строи ведомствени жилища, които да отдава безплатно под наем на родители-студенти и жители от други градове, с възможност да ги закупят на най-ниски цени и без лихва на вноските.
Ще попитате откъде ще дойдат парите?
Смятам, че в София, има поне половин милион коли. От Центъра по градска мобилност ще се радват да дарят огромните си приходи от синя, зелена и каквато и да е друга зона, за благородните каузи.
Застрахователите ще внасят всяка година неусвоените суми от задължителната “Гражданска отговорност”.
КАТ ще нарежда печалбите от фишовете за глоби директно по сметката на новородените.
И всичко ще бъде хубаво и спокойно. Като някога. Като в сън.
Няма да има ровене по боклуците.
Няма да има търсещи храна и подкрепа очи.
Няма да има изгладнели деца.
Всички неангажирани няма да седят в кафенетата по Витошка, а запретнат ръкави и готвят за бедните.
Няма да се позволи изхвърлянето на храна от ресторантите и веригите ще доставят останалия чист хляб в общинската кухня.
Чешмичките ще бъдат снабдени с кранчета и на децата ще бъде показано как се борави с тях.
Из парковете ще се разхождат пенсионери, получили длъжността пазач и си докарват някой лев, когато разсеян гражданин си изпусне фаса.
Ех мечти… А могат да бъдат реалност. Наша, българска реалност.
Кметът ще обикаля града всеки ден пешком, вади тефтер и записва нередностите,
които своевременно ще се оправят.
И паветата ще са наредени, а лирите на тролеите пеят и хвърлят сенки по таваните нощем. Полицаи ще бдят над съня ни и ни посрещат с усмивка в новия ден, подобно на всички държавни служители.
А новият ден иде…