словесни проблясъци

Месец: май 2022 (Страница 2 от 2)

Пътека на здравето, с. Кладница

Баба казваше “Дори дяволът не може да причини на човека това, което той сам си причинява”. Ще споделим с Вас някои наблюдения относно “Пътека на здравето” (по-правилно ще бъде да я наречем “Пътека на травмите”) с. Кладница

1) Не си причинявайте пътуването на Вашата кола. Обиколният път към Кладница е осеян с дупки и по него се движи тежка механизация. Движат се главно джипове и лъскави коли, така че ще се чувствате и принудени да “бързате” по едно лошо трасе.

2) Не си причинявайте ходене по пътеката. Мостовете са изпочупени и от дъските/пръчките стърчат няколкосантиметрови пирони. Ще трябва да търсите брод, за да преминете. Не е препоръчително да водите там малки деца или животни.

3) Теренът е каменист, което го прави неподходящ при влажно време. Нужни са Ви здрави обувки, с добро сцепление.

4) По трасето ще видите изоставени и рушащи се сгради. Това ще развали впечатлението Ви от разходките Ви сред Природата.

5) Разходката до хижа “Селимица” от началото на алеята отнема по-малко от час, което прави теренът подходящ за съвсем леки разходки, изключвайки трудностите по него.

В заключение – изчакайте мостовете над потоците по пътеката да бъдат възстановени. Да бъде пуснат в експлоатация по-добрият път към Кладница, а не обходният. И посещавайте пътеката в хубаво, слънчево време.

Препоръчваме Ви излети до Панчарево – ВЕЦ Кокаляне, или по “Алея на здравето” – Банкя. Пътят до тях от София е доста по-кратък и удобен, а маршрутите от една страна по-дълги, а от друга без препятствия.

3.05.2022 г.

Връзки

Вчера видях познат, с който сме тренирали преди години. И двамата много се зарадвахме. Спомнихме си за миналото, поговорихме за настоящето. Родило му се е момиче, което носи неговите лешникови очи, от които лъчи доброта.
 
Замислих се за това, как спортът, тренировките, работата в група, сплотяват хората. Когато си имал доверие някому, когато сте си партнирали по време на тренировка, се образува един вид връзка, която е устойчива във времето.
 
След като му дадох визитка той ми звънна, за да си имаме координатите. Нищо че Фейсбук ни “свързва”, и се засичаме чат-пат. Подобен тип връзки ти дават усещането, че на някои хора си склонен винаги да помогнеш.

Планиране

За да постигнем резултати в която и да е сфера, ни е нужен план за работа, програма. Той ни организира на съзнателно и подсъзнателно ниво и ни дава фокус. План с 3-5 точки дневно е постижим, в зависимост от сложността и обема на задачите. От години работя с план и това дава резултати.

Ако говорим за спорт, то един добър план би бил да тренираме три пъти дневно, като разпределим вида на тренировките и ги съобразим с възможностите за изпълнение и времевите условия.

Сутрин можете да правите разтегателни упражнения и да ги съчетаете с Ци-Гун и дихателни практики. По този начин ще активират Вашата система, за бъдещия ден. На обед можете да работите на лежанка, на круша или чувал, като след това разпуснете крайниците с въртене на бухалки, или друг уред. Вечер е подходящо да правите силови упражнения, като набиране на лост, лицеви опори и др. Средно 20 мин. на цикъл упражнения са достатъчни, за да имате сумарно около час тренировка дневно.

Ден на Труда

Вероятно и други от Вас са се возили преди години, с тролейбусна линия 9 – от центъра към кв. Борово и обратно. Спомням си един шофьор, който бе винаги безупречно облечен. С риза и панталон, сякаш кара не Икарус на лира, но самолет.

Във возилото звучеше класическа музика, нерядко опера, а приликата на шофьора с Лучано Павароти бе очевидна. Широка усмивка, която не слизаше от лицето му, пълничко тяло, гъста черна брада. Возиш се в тролея, наслаждаваш се на музиката и аха, аха да запееш някоя позната ария.

Всеки от нас може да направи от работата си, от Труда си Изкуство. Било то приложно или изящно, защото и двете са еднакво нужни. Както обувките на обущаря, така и вдъхновяващите картини на Ван Гог. Всеки човек, със своите заложби и труд, допринася за пъстрата, органична картина на Света. Защото без цвят, без контрасти, изображението не е хубаво.

Само ние хората сме дарени, с възможността да опишем своите преживявания, да боравим със Словото, да оставим нещо материално или духовно за следващото поколение, в писмен вид. Само ние можем да изразим душевността си в букви, ноти, в багри и скулптури. Но и в сгради, църкви, синагоги, паметници.

Птиците и животните, останалите същества на Планетата, също творят, работят, но главно за препитание и съхраняване на поколението. Ние творим и поради вътрешна необходимост. Духовното натоварване на човека е друго и е добре, последният да може да го издържи.

Затова обичам труда. Знам, че чрез него ние изразяваме нашия потенциал, който ни е даден от Вселената. Че даваме проекция навън на Духа и Душата си и се свързваме с другите, помагайки им, чрез нашия потенциал. Трудът е и средство за нашата професионална, лична и духовна Еволюция.

Една от опасностите, е Трудът да не се превърне в бреме. Да не сме избрали правилното поприще и да работим нещо, главно за пари или поради необходимост. Друга, е да се прилепим към работата, като основен жалон в нашия живот. За да бъдем продуктивни е много важно да намерим баланс.

Откривайки нашето амплоа, работата която ни носи удоволствие и е в синхрон с нашия потенциал, ние сме неизмерно щастливи. Душата ни се радва и реализира своя потенциал. Тогава нещата вървят гладко и естествено. А труд, в нашия живот, винаги ще има. Дали ще почистим къщата, ще приготвим храна за близките, ще напазаруваме или боядисваме.

“Трудът краси човека” е наша поговорка. И наистина хората, които работят и славят Труда, без да се оплакват, без да го считат за тегоба, вършат делата си с лекота. Стават рано, когато птиците се вият в небето, вдъхват свежия въздух, начертават план на задачите си и започват да работят.

Да свършим нашата работа, а за другото Бог ще помогне. Честит празник!

 

По-нови публикации »