девойка ми легна на сърце,
мома с очи – бадеми,
с гайтани вежди, любими.
Девойка крехка и млада,
с ръце излети от мляко,
с устни разтворено цвете
и душа като на птица.
Мале, залюбих я силно –
сърце ми гори за нея.
Нощем дохожда в съня ми,
диря я дордето заспя.
Синко, що чакаш, любими
момата вземай – открадвай
да не линееш ти чадо
и да не чака тя в мъки.
Девойка щом люби, сине,
момък щом близък приеме,
свежда очите си ясни,
везе кърпа тя и нарича:
„Той ще е момък за мене,
него вечно ще любя
сърце ми трепне и гори,
да дойде и да ме вземе…“
25.05.2020 г.