Покрусен съм
и пия от тъгата
копнея и все чакам –
една ли бе ти
и кой друм до тебе води?
Душата ти е нишка бяло злато
очите – було в нега огряно
усмивката ти цяла свети,
косите – води в Океан
Не зная има ли те нявга
не помня аз дали те срещах
по пътищата – следвайки ме в сянка
и преди съня ми сладко шепнеш –
“Открии ме в болка или свян
открии ме преди последния си дъх
аз може би съм всичко – даже блян
но струва си да ме опиташ поне веднъж”…
Не знам обичал ли съм чисто
в очите детски когато те потърся,
не знам сънят дали е краен или вечен –
аз детството така и не завършил…
* * *
Звездице мила млада нежна,
безмименна и блага в ноща
едничка си ми ти – Една Надежда –
лъч Светлина издигащ ме в мощ…
София 05/22/10