Вдъхновението окапва
като нежни листа – без звук.
Няма нищо, никой не чува и усеща –
просто подминава.
Листото стои в хладното
докато вятърът го поеме.
В края на полета си, попадайки
в прегръдките на земята – потръпва
и който се заслушва го чува…
София, 28.01.2010 – на Лини