Вдъхновението окапва
като нежни листа – без звук.

Няма нищо, никой не чува и усеща –
просто подминава.

Листото стои в хладното
докато вятърът го поеме.

В края на полета си, попадайки
в прегръдките на земята – потръпва
и който се заслушва го чува…

София, 28.01.2010 – на Лини