На йота от майсторството
статия за Винг Чун
и бойните изкуства
Задават ми въпрос, който и аз на себе си задавах и може би продължавам да задавам – как да науча повече и да се отместя от едно заето място в редиците на Винг Чун, от което трудно мога да мръдна. Кой ще ми покаже, научи и ще ме води ако на всяка крачка ми се казва че не правя нещата правилно и че трябва да полагам неимоверни усилия, да имам талант и вътрешни условия и качества, за да вървя напред. Искам да споделя моята гледна точка…
Вие всички сте съвършенни бойци и не е нужно на никого да ви учи как да се биете.
Истинската сила на един човек идва от количеството любов което носи.
Винг Чун и всяко едно бойно изкуство или практика е холистичен медод за усъвършенстване и проекция на Духа който носите в себе си, на творчество не на ограничение.
Всеки може да ви научи на азбуката но никой как да пишете поезия. Истинският учител е вътре в самите вас. Добрият майстор ще докосне онази нешлифована страна от диаманта който носите вътре в себе си за да градите майсторство на вътрешни нива. Те се раждат когато се появи холистично разбиране за методите, движенията и красотата на Винг Чун, на всеки един спорт или бойно изкуство, на балета дори.
Формите на Винг Чун са работа с енергия, символи и генериране на торсионни полета. Правилните движения и линни са в унисон с хармонията във Вселената. Целта не е да поразим противника а напротив – изпълнени със състрадание и любов, разбиране и сила да го неутрализираме. В повечето от случайте при схватка противникът на хармоничния боец се самонаранява и отказва от битката.
Бог е любов.
От първоначалната безформеност се ражда конструкцията на цялото битие. Тя е в нас. Никой не може да ни я предаде, само може да ни помогне да си спомним. Ние сме синтез на междукосмически частици, галактическо познание и божествен разум. Нима някой може да ни научи на това? Истинският Винг Чун, или метод идва, когато външните врати се затворят и се отвори пространство за вътрешната светлина.
Формата се превръща в безформеност, стилът в метод – един от многото начини Духът да изрази себе си в тази материална реалност. Тялото е храм, чиято аритектура и конструкция са изначално Божествени и съвършенни. В рамките на холистичното разбиране правилното отношение към храма чрез хранене, стойка и упражнения подсилва и внася в света една чиста проекция на силата. Сила която може да наранява, при липса на разбиране.
Формите във Винг Чун са рецепти за правене на атомни бомби. Всъщност са и помагало за внасяне на красота и полет на цветовете на душата която да вибрира в унисон с природата. Холистичната представа за изкуството води до мисълта че психологичното състояние на практикуващия, неговите архетипи и ценности водят до една успешна развръзка при двубой.
В двубоят няма или отсъстват ти и аз. Съществува само полето на Духа в чието пространство правилно организираните енергиини структури на бойците се вплитат от хаос
към хармония. Всичко останало е касапница – ненужно унищожение на граденото в Божия храм – човешкото тяло. Всяка рана или убийство е грях. Ние можем да унищожаваме само създаденото от нас – т.е. Само мечти и илюзии, защото всъщност целия свят е проекция на вечния дух на Битието.
Никой не учи майката как да защитава децата си – при това тя е съвършенният боец, защото обича. Който се бори за преимущество и сила е загубил предварително. Истинската красота и сила идват от единението с природата и хармонията когато практикуващият е едно с духа на бойното изкуство, с цялото Земно и Човешко поле. Той не желае нараняване и смърт, но носи сила и разбиране.
За да напреднете във Винг Чун в посока вътрешните нива и форми, според мен започнете като работите интензивно в/у себе си. Изучавайте формите, движенията, правете медитации и Ци-гун, четете философия и метафизика. Когато направите откритие – то ще бъде Ваше, след това го проверете на практика с партньор или в залата. Винг Чун има собствен език, който след като изучите и се докоснете до духа му, ще започнете да пишете поезия, ваша – уникална.
Има ли значение формата? Не има значение съдържанието! Винг Чун е свобода, на практикуващия да се освободи от форми, ограничени мисления и похвати и да поиграе с партньора си, изучава себе си и света опрян на една перфектна система от биомеханика, работа с енергийното жизнено поле и елементите във Вселената.
Можете да ме наречете еретик или бунтар. Това е просто една гледна точка зад която стоят както опитът, така и вътрешното ми разбиране за нещата. Считам Винг Чун за пътя на война-мистик, който от потта и силата в залата достига до медитацията и молитвата, сред които се ражда истинската любов към него, себеподобните му и всичко живо. От този момент нататък практикуващият добива пълен контрол над себе си и силата му става жива и въплътена в любов.
Считам че настоящите и бъдещи открития в областта на квантовата физика, торсионни полета и ДНК ще разкрият много повече за теми като “Намерение”, “Сила”, бойни изкуства и др. Ние не сме това което са ни казвали че сме. Ние не знаем дали наистина съществуваме или съществува единствено представата за нас самите, която може дори да не е наша. Практически всички бойни изкуства и практики са заети от природата – жива и нежива, като в последно време много се говори и пише за извънземният произход на човека, оттам и за неземният произход на движенията в едно бойно изкуство.
В реда на казаното по-горе можем да се замислим какво реално правим когато практикуваме сами, или когато работим с парньор. Реално дали това е работа на много нива, не само физическо и как това се отразява на личното ни духовно и групово развитие като човешки същества. Можем ли да влияем в/у торсионното поле на тялото си и на партньора си, в/у собственото си ДНК и еволюция, както и на планетата.
Отвъд тези въпроси остава потенето в залата, мачкането на противници и помпането с адреаналин. Те имат цена но не и стойност. Истинската сила и красота на Винг Чун, търсете другаде – някъде дълбоко във вас.
София 08/29/09