словесни проблясъци
Знаеш ли какво е да обичаш –
Земята трепери
и позеленява.
Бог се крие
и те гледа само –
с Радост и със
сълзи.
Знаеш ли да Любиш
ти какво е – плам
душата да раздира,
огради да ломи,
двама да събира…
Ни Вода ни Огън
ще запрат душите.
Знаеш ли те питам –
нявга да си ти обичал?
Любов, тя е глас пуститен
вой в пустоща,
дето минал е
сега – обгорени
бурени, едвам цъфтят…
София 25.08.2008
На портрета.
МЪЖЕ
опит за новела
Иска ми се да напиша нещо за мъжкото приятелство. Не говоря и нямам предвид педерастизма, особенно показния. Имам предвид друго. Не деля мъжкото от женското приятелство. Тук ще разгледам приятелството не като път на поддържане и израстване в живота, но като пристан, на който две самотни и объркани души споделят, без да могат да разбират нито себе си нито другия. Вижте повече
София е град на контрастите – от
топлоизолация в/у къща от началото
на миналия век – арх. паметник вероятно,
до бачкатора, със златни рамки на очилата.
* * *
Кварталите на „богатите“ – Бояна и Лозенец,
са осеяни с най-много дупки.
Една малка Швейцария, на сивите мишки.
По осевата линия на живота има младост.
Глави на момчета опрени о женска гръд,
живот, деца и разбиране.
Кучета които носят огромни пръчки.
Oбелискът на Съветския войн, и леещата се
в Залеза песен.
* * *
Само в осевата линия на живота
гръдта може да е разголена
а очите да шарят спокойно…
Тогава се радваме и на циганска сватба.
Разбирам че всички усилия за индулгенции са излишни,
просто защото Любовта присъства навсякъде, а това
значи Свобода от коя и да е система.
Остановявам че се заглеждам
по кремави булчински рокли с дантели
много повече, отколкото повечето жени.
Едностранчивата страст
е неразбрано насилие.
Денят е много дълъг когато сме сами,
независимо дали имаме или не какво да правим.
Обичам да ходя из Софийските галерии.
За разлика от художествените, живопистта на
галерията на живота няма равна на себе си…
В нея бяха изложени:
възрастна жена пред прага на …
в стъклопакетен аквариум,
едри влюбени, хаотично движещи
се малди (вероятно наркомани),
заблудени богомолци
и чифт източени крака с опънат мускул
на токчета…
Ако имам малко дете и съм на пределна възраст,
ще се моля всеки ден да остана жив за да му помагам.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑